Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                № 118                         София, 10 март 2010год.                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 март две хиляди и десета година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                               ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело № 760/09 година     Касационното производство е образувано по повод жалби на подсъдимите А. В. В. и Г. В. В. против въззивна присъда № 76 от 01.12.2009 год. по в.н.о.х.д. № 819/09 год. на Пазарджишки окръжен съд, като е посочено касационното основание по смисъла на чл.348, ал.1,т.2 НПК. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2 пр.последно НПК. Подсъдимите, редовно уведомени не се явяват в съдебно заседание и не изпращат процесуален представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователността на постъпилите жалби.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С атакуваният съдебен акт, е отменена присъда № 108 от 19.10.2009 год.по н.о.х.д. № 208/09год. на районен съд-гр. Пещера, като е постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.20,ал.2 НК и по т.5 на същия престъпен състав по отношение на Г. В. , като са осъдени на лишаване от свобода за срок от една година-Г. В. , при първоначален “строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитише от „закрит”тип и А. В. редукцията на чл.63,ал.1,т.3 НК-на шест месеца, условно с двегодишен изпитателен срок. С първоинстанционната присъда са признати за невинни и оправдани подсъдимите по предявеното им обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 НК, по отношение на Г. В. , а на А. В. по чл.195,ал.1т.4, във вр. с чл.63,ал.1т.3 НК.   Жалбите на подсъдимите е неоснователни. Възраженията, свързани с процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт не намират опора в доказателствената съвкупност. Неоснователни са доводите, с които е атакувана доказателствената дейност на въззивната инстанция. В протововес на заявеното в жалбите е извършен съвкупен анализ на събрания доказателствен материал, въз основа на който е прието за безспорно, че подсъдимите са участвали в извършване на инкриминираното деяние. В унисон с процесуалните изисквания, е извършена внимателна преценка на доказателствените източници, на базата на която са изведени фактическите изводи. Липсва тврърдяното опорочнаване на подхода при формиране на вътрешното убеждение на съда при вземане на решението. Изцяло са кредитирани обясненията на подсъдимия Н, депозирани по реда на чл.222 НПК, показанията на свидетелите М и са оценени на фона на писмените доказателствени източници – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, съдебно-оценителна експертиза, относно фактите, свързани с извършване на инкриминираното деяние и престъпното участие на касаторите. Липсата на съществени противоречия в гласните доказателствени източници е приета от Пазарджишкия окръжен съд, като кореспонденция помежду им, като не са игнорирани обстоятелствата за начина на проникване до строителния обект, отнемането на инкриминираните вещи и пр. Изложени са в достатъчен обем съображения, защо кредит на доверие са получили обясненията на подсъдимия П, депозирани в досъдебната фаза на процеса и отхвърлени тези, дадени в хода на съдебното следствие, включително и при извършената очна ставка. Аргументирано окръжният съд е изтъкнал като логически невъзможен механизма на отнемане на арматурното желязо, с изтръгване на дългите три метра железни пръти от един човек и хвърлянето им в коритото на реката и несъстоятелно - твърдението на тримата подсъдими,/заявено в обясненията им/, че ги и довлякла реката, предвид констатациите в огледния протокол и видното от фотоалбума сухо корито. Ирелевантен за процеса остава фактът, кой е сигнализирал органите на МВР, защото полицейските служители са категорични в показанията си как са се озовали на строителния обект и на по късен етап- подгонили извършителите на престъпното посегателство. За това, не се възприема възражението на защитата за ограничаване на процесуалните права на касаторите, свързано с неизясняване на релевантни обстоятелства, установяването на които би подкрепило защитната им теза.   При установената фактология, съобразно процесуалните изисквания, материалният закон е приложен правилно. Вън от всякакво съмнение подсъдимите са отнели противозаконно чуждо имущество, с намерение за противозаконно своене, като са употребили ловкост, с оглед особеният, нехарактерен начин на проникване до строителния обект, а по отношение на Г. В. условията на „повторност.”Подсъдимият А. В. , непълнолетен към момента на извършване на деянието, е могъл за разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбите на подсъдимите, следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а въззивният съдебен акт – в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от № 76 от 01.12.2009г., постановена по в.н.о.х.д. № 819/09 год. на окръжен съд-Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: