О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                                                                        № 95                                            София 09.02.2010г.   ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                            ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                    СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря......................  и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 595 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.274 ал.3 пр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ЦДГ”К”с. Касъка,общ. Доспат чрез пълномощник адв. С срещу определение № 213 от 1.09.09г.по в.гр.дело № 375/09г.на Смолянския окръжен съд,с което е потвърдено определение № 101 от 5.08.09г.по гр.дело № 48/09г.на Районен съд-Девин. С него е оставена без уважение молбата на същата страна за възстановяване на срока за обжалване на решение № 56 от 3.06.09г.,постановено по същото дело. Жалбоподателят счита,че определението е постановено по въпрос,разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Ответницата по частната жалба Ж. А. Ш. не заявява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса. При проверка допустимостта на касационното производство,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.констатира следното: Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване. Разрешеният процесуалноправен въпрос за началният момент на срока,посочен в чл.316 от ГПК за обжалване на съдебния акт в бързото производство, е от значение за изхода на конкретния спор и е от значение за точното прилагане на закона доколкото се касае за нова разпоредба,по която няма утвърдена съдебна практика. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството е по чл.64 и сл.от ГПК. За да потвърди определението на първоинстанционния съд,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока за обжалване на решение № 56 от 3.06.09г.на Девинския районен съд,въззивният съд е възприел становището му за липса на особени непредвидени обстоятелства. Обжалваното определение е правилно. Спорът се свежда до това кой е началният момент,от който тече срокът за обжалване на решението. Данните по делото сочат,че в съдебно заседание на 8.05.09г.,на което не е присъствал представител на ЦДГ”К” районният съд е дал ход по същество и е обявил,че ще се произнесе с решение на 3.06.09г. На тази дата решението е изготвено и обявено,като в него изрично е посочено,че срокът за обжалване тече от 3.06.09г. На 9.06.09г.жалбоподателят е получил съобщение с препис от съдебния акт – чл.7 ал.2 от ГПК,в което отново е посочена датата 3.06.09г.,от която тече срок за обжалване. На 3.07.09г.жалбоподателят е подал молба чрез пълномощника си адв. М за възстановяване на срока за обжалване на решението,като изложените съображения са в смисъл,че поради липса на правна помощ директорът на училището не е присъствал в заседанието и не е бил уведомен за датата,на която ще се произнесе решението,а освен това съдът не е спазил двуседмичният срок по чл.316 от ГПК. Правилно въззивният съд е приел,че пропускането на срока за обжалване не се дължи на особени непредвидени обстоятелства,които страната не е могла да преодолее. Съгласно разпоредбата на чл.315 ал.2 от ГПК в заседанието за разглеждане на делото съдът посочва деня,в който ще обяви решението си,от който ден тече срокът за обжалването му. В случая съдът изрично е посочил датата 3.06.09г.,от когато е започнал да тече срокът за обжалване на решението. Съобщението,получено от жалбоподателя на 9.06.09г.има характер на писмо,с което му се връчва препис от съдебния акт,но това връчване при бързите производства няма значение за началото на срока. Връчването на препис от решението не е с оглед правото на жалба на страната,а с оглед правото й на защита. Не може да наложи други изводи обстоятелството,че съдът е обявил решението си след двуседмичният срок,регламентиран в чл.316 от ГПК,който в конкретния случай изтича на 22.05.09г. Правилно е преценено от въззивния съд,че срокът по чл.316 от ГПК е инструктивен и неспазването му не може да рефлектира върху началният момент,от който започва да тече срока за обжалване на решението при изрично посочена дата от съда. По изложените съображения настоящият състав приема,че касационната частна жалба е неоснователна,а обжалваното определение следва да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 213 от 1.09.09г.,постановено по в.гр.дело № 375/09г.на Смолянския окръжен съд . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.