5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 453/2012 г.
СОФИЯ, 29. 04. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 1248/2011 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Г. като пълномощник на Български туристически съюз, против решение от 26.08.2011 г. по гр.д. № 13633/2010 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация Общинска фирма [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Ответниците - физически лица считат, че касационната жалба е основателна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението от 05.03.2009 г. по гр.д. № 2603/2007 г. на Софийски районен съд, с което е допусната делба на УПИ ІІІ - ... в кв. 10 по плана на [населено място], м. Н. ”Х. Д.- М.”, с площ от 520 кв.м между съделителите Ц. Р. Г., М. Т. Г., М. Д. М., Н. Д. Ц., С. М. А., С. М. В., М. С. Т., В. С. Н. и [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], при посочените в диспозитива квоти за всеки от съделителите и е изключен от участие в делбата Български туристически съюз.
Установено е от фактическа страна, че имотът е придобит през 1927 г. от М. Г. Д.. През 1930 г. той продал 1/2 ид. част от него на М., В. и И. Г. Т.. През 1949 г. на основание ЗОЕГПНС от М. Д. е била одържавена принадлежаща му 1/2 идеална част, за което е съставен Акт за държавна собственост № 1986 от 04.10.1949 г. Върху същия има извършени няколко отбелязвания. Според първото, което е от 11.ХІ. 1958 г., през 1958 г. имотът е бил предоставен в замяна на ТПК ”В.” срещу друг имот на кооперацията. Следващото отбелязване е с дата 01.11.1973 г., че сградите са разрушени, а имотът се ползва за гараж на фабрика ”Д. С.”. Според последното отбелязване от 19.02.1988 г., имотът по акта / канцелария и работилница на 44 кв.м. застроена площ с полумасивна конструкция и обща площ на парцела 340 / се ползва от ПП ”Л.”.
Установено е също, че с нотариален акт № 54/68 г. В. Т., М. Т. и И. Т. продали на Б., Развойна база” Е.” собствената си ½ ид. част от дворно място, цялото с площ 525 кв.м, съставляващо парцел пл.№ 18 в кв. 1- стар 36, по плана на [населено място], ІІІ индустриална зона, заедно с 1/2 ид. част от съществуващите в мястото масивни постройки, масивни бараки, паянтови бараки , клозет и др. подобрения.
Развойна база “Е.” към Б. е произвеждала спортни облекла и принадлежности, плетиво, осветителни тела, кукли, пирографирани изделия и др. С протокол № 1 от 07.01.1970 г. на Комитета за стопанска координация е взето решение за прехвърляне на неприсъщатата стопанска дейност на организациите с идеална цел към промкомбинатите и ТПК. По делото е установено, че в изпълнение на протокол № 1 на Комитета за стопанска координация и решение от 09.02.1970 г. на ИК на СГНС Развойна база “Е.” е преминала към [фирма]. Считано от 01.06.1970 г. Развойна база “Е.” е преименувана в Стопанско предприятие “Е.”. Съгласно решение на ИК на СГНС от 22.03.1971 г., считано от 01.01.1971 г., СП ”Е.” е преобразувано в клон на Главна дирекция за комунално- битови услуги, местна и кооперативна промишленост. През 1972 г. във връзка с концентрацията и специализацията на клоновете и ТПК от системата на ГДКМБУМКП, е създаден клон “В.” – за надомна работа и производство на стоки за народно потребление, на базата на съществуващите дотогава клон ”Е.” и клон “В.”. През 1976 г. на базата на ПП ”Л.”, ПП “В.” и др. е образувано ПП ”Л.” с предмет на дейност производство на стоки за бита и сувенири. През 1980 г. ПП ”Л.” е преобразувано в Специализирано предприятие за трудоустроени лица ”Л.”. През 1989 г. при действието на Указ № 56 за стопанската дейност, е образувана Общинска фирма ”Л.”, която поема активите е пасивите на СПТЛ по баланса към 31.05.1989 г., както и другите му права и задължения. През 1995 г. ОФ ”Л.”, заедно с още две други общински фирми, са преобразувани в еднолично акционерно дружество с общинско имущество с фирма “Л.”, което поема всички активи и пасиви на тези общински фирми по балансите им към 31.12.1994 г. Установено е, че към момента на преобразуването сред Д. на ОФ ”Л.” фигурира автобаза, находяща се в [населено място], [улица] - земя и сгради.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че ищците- физически лица, се легитимират като съсобственици общо на ½ ид. част от процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство от М. Д. и реституция по ЗВСОНИ. Собственик на другата ½ ид. част от имота /54/108 ид. части/ е [фирма]. Приел е, че по пътя на правоприемство от общинската фирма търговското дружество не е придобило собствеността върху процесния имот, тъй като този имот не е бил собственост на преобразуваната общинската фирма. Намерил е обаче за основателно възражението на [фирма] за придобиване на ½ ид. част от имота на основание изтекла в полза на дружеството придобивна давност за периода 1995-2005 г. Поради това е допуснал да се извърши съдебна делба на имота между ищците- физически лица и [фирма].
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос ако трето лице упражнява владение върху имот, който е съсобствен на няколко лица, може ли да придобие по давност идеалната част само на някой от съсобствениците.
Съгласно чл. 68, ал.1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, за себе си. Известно е от правната теория и от съдебната практика, че владението се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта, и субективен – намерението да се държи вещта като своя. Освен това владението трябва да е явно, спокойно, несъмнено. Намерението на владелеца да държи вещта като своя се изявява чрез извършваните от него действия, които по съдържание и обем трябва да съответстват на правото на собственост /или на друго вещно право/ върху вещта. Тези действия трябва да са от такъв характер, че да не оставят съмнение, че владелецът счита себе си за собственик и отрича правата на други лица върху същата вещ.
Когато владелецът упражнява фактическа власт върху чужд имот, който е съсобствен на няколко лица, е възможно той да отрича правата само на някой от съсобствениците и да отблъсква владението им, като не ги допуска до имота, и в същото време да признава правата на друг съсобственик. В тази хипотеза следва да се приеме, че владелецът упражнява фактическа власт върху вещта с намерението да придобие идеална част от нея, съответстваща на правата на този съсобственик, чиито владение е отблъснал.
По основателността на касационната жалба.
Следва да бъде споделен изводът на въззивния съд, че ответникът [фирма] не е придобил правото на собственост върху принадлежащата на Б. 1/2 ид. част от процесния имот по правоприемство от преобразуваната общинска фирма “Л.”. Това е така, тъй като по силата на протокол № 1 от 07.01.1970 г. на Комитета за стопанска координация, тази част не е станала държавна собственост. Взетото с този протокол решение за прехвърляне на неприсъщатата стопанска дейност на организациите с идеална цел към промкомбинатите и ТПК, няма вещнопрехвърлително действие, доколкото такова не е изрично предвидено в него. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за тази 1/2 ид. част не е бил съставен акт за държавна собственост. П. по делото Акт за държавна собственост № 1986 от 04.10.1949 г. е само за идеалната част от имота, одържавена по реда на ЗОЕГПНС от наследодателя на ищците М. Д.. Поради това при обособяване на общинската собственост от държавната спорната 1/2 ид. част не е преминала в собственост на общината и общинският съвет не е могъл валидно да се разпореди с нея, включвайки я в активите на едноличното търговско дружество с общинско имущество.
Включването на имота след 1970 г. в активите на различни производствени предприятия по решение на ИК на СГНС налага извод, че същият е бил фактически отнет от държавата без законово основание. Собствеността върху движимите и недвижимите имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. се възстановява на лицата, от които те са били отнети на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ по силата на закона. Съгласно чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на тази разпоредба- 22.11.1997 г. Следователно, в нарушение на материалния закон въззивният съд е зачел като полезно владението в периода 1995 г., когато е образувано едноличното търговско дружество с общинско имущество [фирма] до 22.11.1997 г.
С гласни доказателства по делото е установено, че [фирма] е упражнявала фактическа власт върху имота до 2003 г., когато автобазата на дружеството е била преместена / св. Маргарита С. - л. 93 от първоинстанционното дело/. След този момент имотът бил изоставен, сградите са неподдържани, с липсваща дограма. Изводът, който следва от тези доказателства е, че след 2003 г. ответникът [фирма] не упражнява фактическа власт върху имота. При това положение не може да се приеме, че той е придобил правото на собственост върху идеалната част на Б., тъй като периодът на владение от 22.11.1997 г. до 2003 г. не е достатъчен за осъществяването на този придобивен способ, предвид установения в чл. 79, ал.1 ЗС 10- годишен давностен срок.
В обобщение, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд от 05.03.2009 г. по гр.д. № 2603/2007 г. в частта, с която е допусната съдебна делба на процесния недвижим имот с участието на [фирма] с права 1/2 ид. част и е изключен от делбата Б.. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено друго по същество на спора от касационната инстанция, с което се допусне извършването на съдебната делба между ищците- физически лица с определени в решението на първоинстанционния съд квоти и Български туристически съюз при квота ½ ид. част, като се отхвърли иска за делба по отношение на [фирма].
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението от 26.08.2011 г. по гр.д. № 13633/2010 г. на Софийски градски съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд от 05.03.2009 г. по гр.д. № 2603/2007 г. В ЧАСТТА, с която допуснато до участие в съдебната делба ТД [фирма] с права 1/2 ид. част и е изключен от участие в делбата Български туристически съюз, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
СЪДЕБНАТА ДЕЛБА на УПИ ІІІ - ... в кв. 10 по плана на [населено място], м. Н. ”Х. Д.- М.”, с площ от 520 кв.м да се извърши между съделителите Ц. Р. Г., М.Т. Г., М. Д. М., Н. Д. Ц., С. М. А., С. М. В., Маргарита С. Т., В. С. Н. с квоти, определени в решението на първоинстанционния съд и Български туристически съюз с квота 1/2 ид. част.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на УПИ ІІІ - ... в кв. 10 по плана на [населено място], м. Н. ”Х. Д.- М.”, с площ от 520 кв.м по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |