1 Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр. С., 04.07..2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1390 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е Е. З. Г. решение от 17.07.2010г. постановено от Софийски градски съд, ІV-г отд. по гр.д.№11495/2009г., с което е оставено в сила решение от 03.04.2002г. по гр.д. № 5368/1992г. на Софийски районен съд, 60 състав. С последното на основание чл. 288, ал.7, във вр. с ал.1 ГПК/отм./ е изнесен на публична продан недвижим имот: апартамент № 90 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] със застроена площ 46,46 кв.м., заедно с припадащото се избено помещение № 10 и 0,501% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя . С определение № 195 от 24.02.2011г. на настоящия състав на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по два въпроса: Първо, как следва да се разбира изискването на чл. 288, ал.7, пр.3 ГПК/отм./ след обезсилване на решението по възлагане съделителят да заплати „веднага” сумата за уравнение на дяловете, за да не бъде изнесен имота на публична продан и второ, дали живеенето в имота заедно с наследодателя поради необходимостта от грижи за неговото здраве или с оглед напредналата му възраст покрива изискването на чл. 288, ал.3, пр.1 ГПК/отм./ съделителят да е живял в жилището при откриване на наследството. Жалбоподателката Е. З. Г. чрез пълномощника си адв. М., счита решението за неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а именно отказ да бъде допусната експертиза за актуалната пазарна цена на имота. Изтъква неправилните изводи на съда, че съжителството с наследодателя в период шест месеца преди смъртта му не представлява живеене в делбения апартамент по смисъла на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./, че притежаването на идеална част от друг жилищен имот е пречка за уважаване на претенцията за възлагане, както и че тя не е заплатила незабавно сумите за уравнение на дяловете. По тези съображения се иска отмяна на решението. Ответниците по жалбата Р. А. Ж. и М. А. Ж. оспорват жалбата. Претендират заплащане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по извършване на съдебна делба след като е постановено решение по чл. 288, ал.7 ГПК/отм./ за обезсилване на възлагане по чл. 288, ал.2 ГПК/отм./ поради неплащане на сумите за уравнение на дяловете. Обезсилването на възлагателното решение е постановено с решение от 14.07.2000г. по реда на чл. 288, ал.7 ГПК/отм./ в редакцията му преди изменението в ДВ бр. 64/1999г. В. съд е приел, че след обезсилването производството по извършване на делбата следва да продължи по новия ред съгласно изменението на чл. 288 ГПК в ДВ бр. 64/1999г., поради липса на преходна разпоредба относно заварените производства. С оглед на това съдът е посочил, че имотът може да не бъде изнесен на публична продан, ако съделителят, който отговаря на условията на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ заплати цената веднага. При преценка на предпоставките за възлагане съдът е установил, че Е. Г. има своевременно заявена претенция за възлагане в първото заседание от втората фаза на делбата. Счел е обаче, че тази съделителка не отговаря на законовите предпоставки - не е живяла в жилището при откриване на наследството и притежава друго жилище - 4/6 ид.ч. от апартамент, в който живее. Установено е от свидетелските показания, че тя е живяла в процесния имот около шест месеца преди смъртта на наследодателя, за да го гледа. На следващо място съдът е приел, че тя не е заплатила веднага цената на другите съделители, т.е. в рамките на производството, развило се след постановяване на решението за обезсилване /което продължава повече от 10 години/. Поради това Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което имотът е изнесен на публична продан. Преди това, в съдебно заседание е отказал допускане на експертиза за нова оценка на имота. По основанието за допускане на касационно обжалване. След постановяване на решение за обезсилване на възлагателно решение по чл. 288, ал.3 ГПК основният способ за извършване на делбата е изнасянето на имота на публична продан - чл. 288, ал.7 ГПК/отм./ Законът предвижда изключение в изречение трето на визираната разпоредба, а именно имотът може да се възложи на друг съделител, който своевременно е направил претенция за възлагане, отговаря на условията на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ и е заплатил веднага цената, по която е оценен имотът, намалена със стойността на собствения му дял. Поставен е в настоящето производство на първо място въпросът за тълкуване на изискването на чл. 288, ал.7, пр.3 ГПК/отм./ съделителят да заплати „веднага” сумата за уравнение на дяловете, за да не бъде изнесен имота на публична продан. Този въпрос само е засегнат в Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, но не е намерил конкретно разрешение. Липсва и съдебна практика, която да посочва кога и по какъв начин следва да се извърши плащането. Поради това е необходимо изясняване на вложения смисъл в понятието „веднага”, тъй като очевидно все още има неразрешени спорове по прилагането на този законов текст, а и разпоредбата на чл. 349, ал.6 от сега действащия ГПК възпроизвежда текста на чл. 288, ал.7 ГПК/отм./. Настоящият състав, изхождайки от цялостната уредба на възлагането по чл.288, ал.2 и 3 и на обезсилването на решението за възлагане по чл. 288, ал.7 ГПК/отм./ приема, че изискването цената на имота, намалена с дела на претендиращия, да бъде заплатена „веднага” означава да бъде заплатена до приключване на устните състезания пред съответната инстанция по съществото на спора. Касае се до допълнителна предпоставка за второто възлагане, която следва да е налице преди съдът да пристъпи към постановяване на решението по спора. Според разума на закона с това второ по ред възлагане следва да приключи производството по делбата и именно затова, за да не съществува опасност дължимите суми за уравнение на дяловете отново да не бъдат заплатени, законът изисква това да бъде сторено преди постановяване на новото решение за възлагане. Поради изложеното не може да бъде споделена тезата, че задължението за заплащане на уравнение ще възникне едва с постановяване на ново решение за възлагане. В такъв случай би възникнал въпросът какво следва ако и тези суми не бъдат платени. Законодателят не е предвидил такава хипотеза, а напротив въвел е изискване за плащане веднага, така че да е невъзможно следващо обезсилване. Вторият поставен въпрос цели изясняване на изискването на чл. 288, ал.3 ГПК /отм./ претендиращият възлагане да е живял в жилището при откриване на наследството и по-конкретно дали живеенето в имота в относително дълъг период от време с цел осигуряване грижи за здравето на наследодателя е достатъчно, за да е налице горното законово изискване. Настоящият състав счита, че трайното пребиваване в жилището преди откриване на наследството, независимо от целта на това пребиваване - било за задоволяване на жилищна нужда, било за осигуряване грижи за наследодателя поради здравословни проблеми и напреднала възраст, запълва законовото изискване съделителят да е живял в жилището при откриване на наследството. Законът не поставя никакви допълнителни ограничения спрямо това изискване и особено в хипотеза, в която липсва конкуренция за възлагане, не може да бъде отричана тази предпоставка чрез стеснително тълкуване, обосновано с причините за пребиваване в жилището. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът намира следното: В. съд е достигнал до правилен в крайна сметка извод, че възлагане в полза на съделителката Е. Г. не може да бъде извършено, но при преценка на някои от законовите предпоставки за това е допуснал нарушения на материалния закон. На първо място, в нарушение на закона съдът е счел, че Г. не отговаря на изискванието на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ да не притежава собствено жилище, като е приел, че притежаваната от нея идеална част от друго жилище е пречка за възлагането. След като законът поставя условие конкуриращият съделител да не притежава друго жилище, това означава да не е пълноправен /единствен/ собственик на жилищен имот. Няма пречка обаче да е съсобственик на такъв имот. Това законово изискване /както и изискването да е живял в имота/ също не е може да бъде тълкувано стеснително. Целта на възлагането е да се осигури жилище на съделителя, който не притежава такова, а притежанието на идеална част от жилищен имот не може да бъде приравнено на притежаването на пълното право на собственост върху такъв имот. На второ място, в разрез със закона е и разбирането на Софийски градски съд, че съделителката Г. не е живяла в делбения апартамент към откриване на наследството. Съобразно даденото по-горе разрешение на втория правен въпрос следва да се приеме, че тя е живяла в жилището по смисъла на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./. Тя се е настанила в имота около шест месеци преди смъртта на наследодателя, за да се грижи за него. Без значение е причината за пребиваването й, след като то е било трайно и в този относително дълъг период от време тя е използвала делбения апартамент по предназначението му - за живеене. Въпреки наличието на горните две предпоставки следва да бъде споделен изводът на Софийски градски съд, че имотът не може да бъде възложен на Е. Г., тъй като не е налице допълнителната предпоставка, въведена в чл. 288, ал.7, пр.3 ГПК/отм./. Тя не е заплатила цената на имота, намалена със стойността на собствения й дял, веднага, т.е. до приключване на устните състезания в инстанцията по съществото на спора. Възприетият по-горе отговор на правния въпрос съответства на становището на въззивния съд. След като липсва една от кумулативно предвидените законови предпоставки претенцията за възлагане не може да бъде уважена и имотът следва да се изнесе на публична продан. За пълнота е необходимо да се изясни, че е допуснато соченото от касаторката процесуално нарушение на въззивния съд, изразяващо се в отказ да бъде назначена нова експертиза за актуална пазарна цена на имота. Последната експертиза за оценка, приета по делото, е от месец март 2001г. Съгласно указанията в Т. №1/2004г., т.12 действителната пазарна оценка на делбения имот се определя към момента на постановяване на решението по извършване на делбата. В случая между постановяването на решенията на първата и на въззивната инстанция са изминали около осем години, което обуславя промяна в цените на недвижимите имоти и съответно на действителната пазарна оценка на имота. Затова съдът е следвало да уважи искането за нова експертиза. Същевременно, липсата на актуална оценка не е определящо за изхода на спора предвид избрания способ за делба - публична продан, тъй като при извършването й задължително се назначава експертиза за определяне началната цена на имота - чл. 485 във вр. с чл. 468 ГПК. При горните изводи обжалваното решение, с което имотът е изнесен на публична продан, се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответниците по жалбата претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, но не са представили доказателства за действително извършени такива, поради което молбата им не може да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 17.07.2010г. постановено от Софийски градски съд, ІV-г отд. по гр.д.№11495/2009г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: