О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 564 Гр.София, 14.08.2018 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на 3 април две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 2847/2017 г. Образувано е по касационна жалба на ДФ“Земеделие“ София срещу Решение № 201/5.072017 г. по т.д.№ 31/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 466/18.11.2016 г. на Пловдивския окръжен съд по т.д.№ 850/2015 г. и вместо него е постановено отхвърляне на иска на касатора против ЕТ“Илиян Бистрашки“ за сумата 284 511,15 лв., представляваща главница по договор за отпускане безвъзмездна финансова помощ от 7.10.2014 г., претендирана на договорно основание – чл.8.1 от договор № 16/311/01231 поради неизпълнение на договорни и нормативно установени задължения на ползвателя на помощта, както и на иска по чл.86 ЗЗД за сумата 2613,23 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 14.11.2015 г. до 16.12.2015 г. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и уважаване на обективно съединените искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД в предявения размер. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси. Ответникът по касация ЕТ „Илиян Бистрашки“ изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че облигационната връзка между страните е възникнала по силата на договор от 7.10.2014 г. за отпускане финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване на земеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР. Одобрената въз основа на представени от ползвателя документи финансова помощ в размер на 284511,15 лв. е постъпила по банковата сметка на ползвателя и същият е реализирал инвестицията, закупувайки 11 бр. автомобили марка „Опел“, които са му предадени с приемо-предавателни протоколи. С нотариална покана от 19.10.2015 г. ползвателят е бил известен, че не използва придобитите активи по предназначението им въз основа на одобрен бизнес проект, неразделна част от договора. Предназначението на закупените автомобили е да бъдат отдавани за ползване на трети лица за осигуряване превоз по определена туристическа дестинация. Ползвателят е следвало да предостави на клиентите си туристически услуги. Въззивният съд е приел, че договорът не съдържа забрана наематели на автомобилите да бъдат и юридически лица. Такава забрана не съдържа и одобреният от фонда бизнес план, част от одобрения проект. Инвестиционните намерения на ползвателя не изключват възможността автомобилите да бъдат отдавани под наем на юридически лица. Безспорно е обстоятелството, че закупените автомобили са предоставяни за ползване под наем на Търговски дружества, но ответникът – ползвател не е нарушил задълженията си да ползва автомобилите за целите, предвидени в одобрения проект и не е извършил нарушения по чл.4.17 от договора, по делото не се твърди и не се доказва извършване на разпоредителни сделки с автомобилите, нито преотстъпването им за ползване, освен под формата на договор за наем, което според съда е допустимо, поради което не е налице основание за ангажиране договорната отговорност на ответника. Не са обсъдени доводите на ищеца за използване на закупените със субсидията активи не по предназначението им и за целите, за които са отредени с бизнес проекта и приложимата Наредба № 30/11.08.2008 г. – за развитие на интегриран селски туризъм, както и събраните писмени и гласни доказателства относно целите, за които са използвани наетите автомобили. В контекста на оплакването на касатора, че въззивният съд не е обсъдил всестранно и пълно събраните по делото относими доказателства са извадени процесуалноправните въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди всестранно и пълно всички релевантни за спора своевременно представени доказателства и да формира изводите си въз основа на съвкупната им преценка. Въпросите в раздел ІІ на изложението са разрешени в отклонение от формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС по чл. 236, ал. 2 ГПК, според която въззивният съд е длъжен да изведе фактическите си и правни изводи след всестранно и задълбочено обсъждане на всички събрани по делото допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност /в тоя смисъл Решение № 212 от 01.12.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, Второ т.о., Решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 222/06.04.2017 г. по т.д. 425/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 206 от 31.07.2016 г. по гр.д. № 6832/2014 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 401/11.01.2012 г. по гр.д. № 327/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС и мн. др./ По изложените съображения следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивския АС на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в мотивите си и да формира изводите си въз основа на съвкупната им преценка или може да ги основе само на избрани от него доказателства. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1-ви състав на Второ търговско отделение, на основание чл. 288 ГПК О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 201 от 05.07.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по т.д. № 31/2017 г по описа н същия съд. УКАЗВА на касатора Държавен фонд „Земеделие“ да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасяне на сумата 5743 лв. – държавна такса по сметка на ВКС. След представяне на платежния документ за внасяне на ДТ в деловодството на ТК на ВКС делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлижи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: