3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 148 София, 11 ноември 2014 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА с участието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1764 по описа за 2014 година. С разпореждане № 2173 от 31.10.2014 г. по чнд № 4910/14 г. по описа на Районен съд-гр.Варна съдия-докладчик прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на ВКС, за произнасяне по реда на чл.44, ал.1 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище, че компетентен да разгледа предложението на Окръжна прокуратура-гр.Варна е окръжният съд при същия град. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1884/01 г. по описа на ВОС, след намесата на ВАС (по внохд № 212/02 г.) Й. С. П. е бил осъден за 12 престъпления, като при условията на чл.23 НК му било определено общо наказание доживотен затвор без замяна. С решение № 121 от 04.09.2013 г. по кд № 1152/12 г. ВКС, първо наказателно отделение, наказателното дело било възобновено относно шест от престъпленията, в това число и за двете, за които на П. са били наложени наказания доживотен затвор без замяна, като в частта по приложението на чл.23, ал.1 НК не е взето отношение. ВОП предложил на ВОС да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, като на основание чл.25, ал.1 НК определи общо наказание на П. за престъпленията, за които е осъден с посочената по-горе присъда, и спрямо които наказателното дело не е възобновено. Със същото предложение е поискано приложението на чл.24 НК. По повод депозираното предложение е образувано чнд № 1259/ 14 г. по описа на ВОС, приключило с разпореждане № 3247 от 23.10.2014 г., с което съдебното производство по делото е прекратено и то е изпратено на ВРС по компетентност. Съображенията на съдилищата са следните: - ВОС, в хода на производството по реда на чл.306 НПК, изяснявайки съдебното минало на осъдения, установил, че той е осъждан, освен с посочената по-горе присъда и с присъда по нохд № 7489/11 г. на ВРС, в сила от 30.07.2012 г. и приел, че наличието на условията на чл.39, ал.1 НПК очертава компетентност в полза на ВРС. - ВРС счита, че не може да се произнесе по направеното предложение от прокурора, тъй като с последното не се иска приложението на чл.25, ал.1 НК спрямо очертаните вече две присъди спрямо П.. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Компетентен да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК е Районен съд-гр.Варна. С Постановление № 4/65 г. на Пленума на ВС на РБ, т.7 и с Тълкувателно решение № 3/09 г. на ОСНК на ВКС, т.3, са дадени указания относно задължението на съдилищата да събират пълни данни за предишните осъждания на осъдения и да следят служебно дали е налице реална съвкупност, за която следва да се наложи общо наказание за изтърпяване, като не се ограничават с посочените от прокурора или осъдения присъди, а по всички известни на съда такива. Тъкмо тези указания са съобразени от ВОС. В резултат на изясняване на съдебното минало на П. е установено осъждане с присъда, която не е съобразена от прокурора, което няма как да предопредели игнорирането й. ВРС не държи сметка за казаното и неправилно счита, че отсъства надлежно искане от прокурора за определяне на общо наказание на осъдения П.. Отделен е въпросът, че производството по чл.306, ал.1, т.1 НПК може да се инициира не само от прокурора и осъдения, но и служебно от съда. В случаите, когато същото производство е развито по искане на прокурора или осъдения, с оглед на изложеното по-горе, очевидно е възможно и допустимо надхвърляне на фактите, поставени на вниманието на решаващия съд, без това да предопределя невъзможност за произнасянето му. За осъдения П. са установени осъждания с две влезли в сила присъди, като последната от тях е постановена от ВРС. Съгласно чл.39, ал.1 НПК тъкмо той се явява компетентен да определи общо наказание за престъпленията, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища. Разпоредбата на чл.39, ал.1 НПК е императивна и приложима в случаите на чл.25, във връзка с чл.23 НК (какъвто е настоящият) и в тези по чл.27 НК. Водим от изложеното и на основание чл.44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗПРАЩА на Районен съд - гр. Варна прекратеното чнд № 4910/14 г. по описа на същия съд, за образуване и разглеждане по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: