3 Р Е Ш Е Н И Е № 126 гр. София, 24.07.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2889 / 2018 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Д. И. – прокурор в ОП – Варна и Г. М. Т. са обжалвали решение № 434 от 14.03.2018 г. по гр. дело № 1764/2017 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение, с което са постановени следните диспозитиви: на основание чл. 250 ГПК е допълнено решение № 1965/29.12.2017 г. по гр. дело № 1764/2017 г. на ВОС, като е отменено решение № 100/02.06.2017 г. по гр. дело № 891/2016 г. на Районен съд – Девня в частта за разноските, които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. М. Т., разноски за адвокатско възнаграждение и съдебна експертиза, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.1 ГПК за разликата над 539.58 лв. до 1084.99 лв.; на основание чл. 248 ГПК е допълнено решение № 1965/29.12.2017 г. по гр. дело № 1764/2017 г. на ВОС, относно разноските, като е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Г. М. Т. сумата в размер на 366.04 лв., разноски за въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Окръжният съд е приел по молбата на Прокуратурата на Република България, че разноските пред първата инстанция са в размер на сумата 1850 лв. и съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца следва бъдат присъдени разноски в размер на сумата 539.58 лв. Освен това окръжният съд е приел, че ищецът е удостоверил извършването на разноски в размер на сумата 1255 лв. и съразмерно на уважената част от исковете в негова полза следва да бъде присъдена сумата 366.04 лв. С определение № 139 от 27.02. 2019 г. по настоящото дело съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт. Настоящият съдебен състав намира, че молбата на Прокуратурата на Република България по чл. 248 ГПК е разгледана на непредявено основание, а по молбата на ищеца, съдът се е произнесъл със съдебен акт, който се постановява при друг предмет – допълване на съдебното решение по спорното право, който акт е неотносим към производството по чл. 248 ГПК. Съображенията, обуславящи тези изводи са следните: Въззивният съд е бил сезиран с молби за присъждане на разноски от страните по делото. Процесуалноправната уредба за изменение на решението в частта за разноските предвижда в тази хипотеза разрешаване на спора по реда на чл. 248 ГПК, с оглед на постановения правен резултат от въззивния съд. Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото. Въззивният съд не е съобразил този ред, а се е произнесъл по процесуален ред, който е относим към допълване на решение по чл. 250 ГПК. Същият съд е присъдил разноските, направени пред първата съдебна инстанция по реда на чл. 250 ГПК, като е отменил първоинстанционното решение в посочената част за разноските, т.е. разделил е разноските за всяка от инстанциите и ги е присъдил с допълнително решение по чл. 250 ГПК. При тези фактически данни постановеното решение е процесуално недопустимо. Съдът е предприел процесуални действия за произнасяне по разноските, които с оглед постановения правен резултат съставляват разноски за първи път определяни от него за производството. Този извод се налага поради императивно заложения процесуален ред, по който съдебният акт може да бъде изменян в частта за разноските – редът, определен по чл. 248, ал. 1 и сл. ГПК. С тези изменения – било допълване, било промяна на определените в акта разноски, съдът се произнася с определение, което подлежи на инстанционен контрол, съобразно разпоредбите на чл. 248 и сл. ГПК, доколкото самото решение подлежи на такъв. С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е постановил процесуално недопустим акт, като по реда на чл. 250 ГПК с решение се е произнесъл по посочените молби на страните. На основание чл. 293 ГПК постановеното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по молбите на касаторите по реда на чл. 248 ГПК. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 434 от 14.03.2018 г. по гр. дело № 1764/2017 г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: