6 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1344/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 411 гр.София, 24 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1344/2014 година Производството пред ВКС е образувано по искане на Е. М. Д., подсъдима по нохд № 561/2013 год. на Дупнишкия районен съд и внохд № 212/2014 год. на Кюстендилския окръжен съд, за възобновяване на наказателното производство, предмет на посочените дела.С позоваване на касационните основания по чл. 348,ал.1,т.1 и 2 НПК, с искането и писменото становище по него, изготвени от осъдената, и с допълнението към искането, изготвено от защитник, се иска отмяна на въззивното решение, след което Д. да бъде оправдана или делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.В допълнение към искането, изготвено от осъдената, се твърди, че предходните съдебни инстанции са приели факти, основани на неистински документ. В съдебно заседание искането се поддържа от двама защитници по съображенията, изложени в него и в допълнението към него. Представителят на ВКПр не намира искането за основателно и дава заключение за оставянето му без уважение. Искането е допустимо да бъде разгледано - направено е от осъдено лице, с него се иска отмяна на съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК, постановен на 1.VІІІ.2014 год. и непроверяван по касационен ред, и е заведено в изпращащия съд на 14.VІІ.2014 год.- но не и уважено. С първоинстанционната присъда - № 1 от 10.І.2014 год. - Е. М.Д. е призната за виновна в това, че през м.ІV.2011 год. в [населено място] е изготвила неистински нотариални удостоверявания върху 12, дължими по чл. 141,ал.3 ТЗ, декларации от името на Ж. П., М. П., М. П., М. Г., П. И. и М. Л., всичките сръбски граждани, като в декларациите саморъчно изпълнила текста и подписа върху неистински правоъгълен печат на регистрирания под № 293 нотариус С. С., поставила върху декларациите и неистински кръгъл печат на същия нотариус, и всичко това извършила с цел декларациите да бъдат използвани пред Службата по вписванията в [населено място], за което деяние, извършено при условията на продължавана престъпна дейност, и на основание чл. 308,ал.2 НК е наказана с 8 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено с 3-годишен изпитателен срок. С въззивното решение - № 114 от 1.VІІІ.2014 год. - присъдата е изменена, като извършеното деяние е преквалифицирано в престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308,ал.2 НК. Не е основателно оплакването за допуснато нарушение - вероятно, процесуално, и, също вероятно, на чл. 301,ал.1,т.2 НПК - с липсата на изложени от предходните две инстанции на съображения относно правната природа на инкриминираните документи, дали те са официални или частни.Такива съображения не е било нужно да бъдат излагани, след като изрично с ал.2 на чл. 308 НК, и съставянето на неистински нотариални удостоверявани, и преправянето съдържанието на истински такива, е приравнено на съставянето на наистински и преправяне съдържанието на истински официални документи. Не е основателно твърдението, поддържано и в изготвеното от защитник допълнение към искането, че е ограничено правото на защита с осъждането на Д. от въззивния съд за престъпление, за което в обвинителния акт нямало изложени обстоятелства и срещу извършването на което престъпление не се била защитавала.Твърдението очевидно пропуска посочването в обвинителния акт на обстоятелството, че Д. е ползвала съставените декларации с неистински нотариални удостоверявания като ги „ окомплектовала ... и ги занесла на колегата си - адв. М. А. В., която била преупълномощила ... да я представлява пред Агенцията по вписванията ... Служба ... –гр. Кюстендил ... като подаде ... необходимите документи ... за регистрацията”, т.е. процесните декларации, който ангажимент М.В. изпълнила.Застъпеното в искането и в изготвеното от защитник допълнение разбиране за обхвата на защитата, не може да бъде възприето.Последната обхваща всичко, изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт и е насочена към неговото пълно или частично признание или оборване.И след като използването на съставените документи с неистински нотариални удостоверявания е било вменено на Д. с внесения обвинителен акт, то защитата й не би могла да се ограничи само до фактите, относими към повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 308,ал.2 НК, и сега да твърди неведение относно не само съставянето, но и последващото съставянето на инкриминираните документи тяхно ползване. Неоснователно в искането се твърди, че преквалифицирайки извършеното от Д. деяние, въззивният съд „недопустимо” бил изменил „ и фактите,и правото”., въпреки че можел да упражни правомощието си по чл. 337,ал.1,т.2 НПК „само когато фактите са правилно установени от първата инстанция и въззивната инстанция ги възприема изцяло” /цитатът е от допълнението към искането,изготвено от защитник/ .Неоснователността на твърдението идва оттам, че въззивният съд е постъпил точно така, както защитникът смята, че е следвало да постъпи, тъй като изцяло е споделил правилността на това, което първата инстанция е приела за установено относно ползването от Д. на инкриминираните документи /мотиви към първоинстанционната присъда на л. 42, гърба, от първ.д./. Не съставлява процесуално нарушение от изброените в чл. 348,ал.3 НПК действително получилото се несъответствие между описаното в диспозитива на първоинстанционната присъда деяние и дадената му с въззивния съд правна квалификация.Несъответствието не представлява противоречие между мотиви и диспозитив нито по отношение на първоинстанционната присъда,нито по отношение на въззивното решение,защото и в двата акта волята на съда е ясна.Несъответствието не се отразява и върху правото на осъдената да разбере,за извършването на какво престъпление е призната за виновна и осъдена.Несъответствието не би имало негативни за осъдената последици и при евентуално привеждане в изпълнение на условната присъда. Не е допуснато процесуално нарушение, отразило се върху защитата на осъдената,с твърдяната липса - както в обвинителния , така и в двата съдебни акта – на описание на „отделните деяния,включени в състава на единното продължавано престъпление”.Както се вижда от прочита на изброените актове, такава липса няма.Вярно е, че не е посочено, дали отделните деяния са осъществени в един или в няколко дни, дали това е станало, напр., в дома на Д. или в кантората й, но такава конкретизация не само не е необходима, съмнително постижима е при най-добро желание от страна на осъдената да съдейства на разследването, а и в допълнението към искането, изготвено от защитник, където е наблегнато върху обсъждания „пропуск”, не се сочи, с какво той се е отразил и върху кое от процесуалните права на Д.. В искането осъдената е направила оплакване и за явна несправедливост на наложеното й наказание, чиято основателност също не се споделя.При законово определени граници от 3 месеца до 8 години лишаване от свобода, наложените на Д. 8 месеца лишаване от свобода с прилагане и на условното осъждане, очевидно не са с признаците на явната несправедливост.Що се отнася до чл. 55 НК, неговото прилагане изисква кумулативната даденост на поне две предпоставки: многобройност и/или изключителност /на едно или повече/ на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и несъразмерност между най-лекото за престъплението наказание и тежестта на деянието и дееца.Последната именно предпоставка, предвид упражняваната от Д. професия, към която със закон са поставени високи изисквания, не позволява извода за несъразмерност между тежестта на най-лекото наказание и тази на деянието и неговия автор, а оттук - и определянето на дължимата санкция по съответното правило на чл. 55 НК. И, накрая, недопустимо е да се обсъжда възражението, направено от Д. в допълнение към искането за възобновяване, за неистинност на пълномощното, приложено на л. 143 от досъд.разсл.Такова твърдение подлежи на установяване посредством разследване или с влязла в сила присъда /чл. 422,ал.2 във вр. с ал.1,т.1 НПК/, и ако се окаже вярно, искане за възобновяване на наказателното производство може да направи само съответния окръжен прокурор /чл. 420,ал.1 НПК/. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на Е. М. Д. за възобновяване на нохд № 561/2013 год. на Дупнишкия районен съд и на внохд № 212/2014 год. на Кюстендилския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ