Р Е Ш Е Н И Е № 2 София, 29.01.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1148 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Делото е образувано по искане на осъдения К. П. П. за възобновяване на производството по нохд № 116/17 г. на Районен съд гр. Нова Загора и отмяна на постановената по него присъда. Изложено е оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 94 ал.1 т.8 от НПК и е провел съдебното следствие без да назначи защитник на подс. П., въпреки че производството е протекло в негово отсъствие. В съдебно заседание защитата на осъдения поддържа искането, като акцентира на допуснатото съществено процесуално нарушение, налагащо повторно разглеждане на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че предпоставките за възобновяване на производството по чл. 423 ал.1 от НПК не са налице, а по основанието по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК е компетентен да се произнесе съответният апелативен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлата в сила присъда, установи следното: С присъда № 24/ 06.04.2017 г. по нохд № 116/17 г. Новозагорският районен съд признал подсъдимия К. П. за виновен в това, че на 05.03.2017 г. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно 1.75 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б ал.1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим” и глоба в размер на 500 лв. На осн. чл. 343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 14.04.2017 г. Искането е процесуално допустимо. Осъденият П. е разбрал за постановената присъда на 13.09.2018 г., когато е задържан в Република Гърция в изпълнение на ЕЗА, издадена от РП гр. Нова Загора и е приведен в затвора в гр. Бургас на 23.10.2018 г. за изпълнение на наказанието. Искането е депозирано на 08.11.2018 г., т.е в законния срок по чл. 421 ал.3 от НПК. Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 423 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. От материалите по делото се установява, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, което е проведено по реда на глава 24 от НПК. На 08.03.2017 г. срещу П. е повдигнато обвинение по чл. 343б ал.1 от НК, предявено му е лично на 09.03.2017 г., когато е разпитан и е дал обяснения. Първоинстанционното производство е образувано на 14.03.2017 г., а първото съдебно заседание е насрочено за 21.03.2017 г. Съдебното следствие е проведено в отсъствие на подсъдимия П., който е бил редовно призован за съдебното заседание, не се е явил и не е посочил уважителни причини за отсъствието си. Съдът е преценил наличие на основанието по чл. 269 ал.3 т.3 от НПК, както с оглед посочените обстоятелства, така и с факта, че е изпълнена процедурата по чл. 254 ал.4 от НПК /отм./. При така установените обстоятелства е видно, че осъденият П. не е участвал в съдебното производство по собствен избор. Той е имал познание за воденото срещу него наказателно производство, за характера на повдигнатото обвинение и за последиците от неявяването си в съдебната фаза на процеса. С неявяването си в съдебно заседание, за което е бил редовно призован, той сам се е лишил от правото си на лично участие и от възможността да организира защитата си. Не са налице предпоставките, визирани в нормата на чл. 423 ал.1 от НПК и искането следва да бъде оставено без уважение. Основните съображения в подадения от защитника на осъдения процесуален документ са за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. Оплакването е отнесено към основанието по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, по което е компетентен да се произнесе съответния апелативен съд, в случая Бургаският апелативен съд. Поради това, касационният състав намира, че делото следва да бъде изпратено на този съд за произнасяне по релевираното основание за възобновяване. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. П. П. за възобновяване на нохд № 116/2017 г. по описа на Районен съд гр. Нова Загора поради неучастието му в наказателното производство. Решението не подлежи на обжалване. Делото да се изпрати на Бургаския апелативен съд за произнасяне по релевираното основание по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: