5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 15.05.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1127 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на С. Г. С., с адрес в [населено място], против въззивното определение № 3204 от 18 октомври 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 4807/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София, с което е потвърдено определение № 16222 от 23 юли 2018 г. на Софийския градски съд за връщане на подадената от С. искова молба и прекратяване на производството по гр.д. № 14241/2016 г. по описа на Софийския градски съд. В жалбата се поддържа становище за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното определение. Сочи се, че същото било немотивирано и не било ясно кои указания на първоинстанционния съд не са изпълнени, за да бъдат приложени последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане касационно обжалване са посочени въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа и становище за очевидна неправилност на обжалвания акт.
Обстоятелствата по делото са следните:
Производството по гр.д. № 14241/2016 г. на Софийския градски съд е образувано по искова молба на С. срещу Я. Д. К., Д. Г. П., Н. В. Д. и Висшия адвокатски съвет. В молбата са изложени твърдения за сключен през 2007 г. между ищцата, от една страна, и К. и П., от друга, договор за предоставяне на адвокатски услуги – налагане на възбрана върху недвижим имот в Република Ф. и завеждане на иск за сумата от 240000 евро срещу Н. Д., бившия ѝ съпруг, и техните деца. Изложена е хронология на предприети от ищцата във връзка със сключения договор действия, за образувано срещу нея по жалба на К. и П. дисциплинарно производство, в резултат на което е била лишена от право да упражнява адвокатска професия за срок от 16 месеца, както и образувано срещу нея досъдебно производство. Давайки лъжливи показания пред органите на досъдебното производство и дисциплинарните състави, ответниците ѝ били причинили имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи поради невъзможността да упражнява адвокатска професия. Иска се да бъде установено, че не дължи връщане на първите трима ответници на заплатения ѝ адвокатски хонорар в размер на 10000 евро, както и на предоставените ѝ 8000 евро за разноски. Претендира заплащането на 3000 евро – сторени от нея разноски във връзка със свършената работа. Изложени са и доводи за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на Висшия адвокатски съвет, но без да е формулирано конкретно искане.
С разпореждане от 24 февруари 2017 г., съдията докладчик е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване в едноседмичен срок на следните нередовности: да се изложат конкретни твърдения в какво се състои противоправното поведение на ответницата Д.; да се уточни конкретният размер на претенцията за пропуснати ползи и периодът, за който се предявява искът, както и да се посочи противоправното поведение на всеки от ответниците, вследствие на което ищцата не е получавала доходи; да се уточни дали отрицателният установителен иск е насочен и срещу тримата ответници – физически лица, всеки един от тях ли претендира сумата от общо 18000 евро и на какво основание; да изложи в какво се изразява допълнително свършената от нея работа над уговореното по договора за правна помощ и как е формирана цената от 8000 евро, както и да се уточни защо този иск се предявява срещу всички ответници - физически лица; във връзка с какви работи са сторени претендираните разходи в размер на 3000 евро, от кого от ответниците - физически лица, са ѝ възлаганите тези работи и каква част претендира от всеки от тях; да се уточни във връзка с кое вземане се претендира лихва за забава и по отношение на кои ответници. Препис от разпореждането е връчен на ищцата на 13.03.2017 г., като са ѝ указани неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок. С молба от 20.02.2017 г. ищцата сочи, че ответниците Д. и П. претендирали цялата сума от 18000 евро, като платена на ищцата от Я. К. без основание, поради измама; че доходите на ищцата са намалели за периода 10.04.2012 г.- 22.07.2015 г.; че неправомерните действия на ответниците са предварително сговаряне да дават лъжливи показания пред дисциплинарните състави на Варненската адвокатска колегия и Висшия адвокатски съвет; че допълнително извършената от нея работа се състояла в оказване на съдействие за изповядване на сделка за прехвърляне на недвижим имот между ответниците, като всеки от тях ѝ дължал сумата от 8000 евро, определена с оглед сложността на работата поради обстоятелството, че имотът бил извън пределите на Република България; че претенцията за сумата от 3000 евро е насочена срещу Я. К.. Прави се искане за солидарно осъждане на ответниците за сумата от 100000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от дадените лъжливи показания, поради които ѝ било наложено дисциплинарно наказание.
С разпореждане от 17 октомври 2017 г. исковата молба отново е оставена без движение с указания да се посочи кратко, точно и ясно срещу кои ответници какви искове се предявяват, както и фактите, на които ищцата основава исковете си, и конкретни твърдения за противоправно поведение на ответниците; да посочи конкретен размер на иска за пропуснати ползи; да обоснове правния си интерес от отрицателните установителни искове; да изложи конкретни твърдения в какво се състои допълнително извършената работа над уговореното в договора за правна помощ и как е формирана цената, както и защо се претендира тази сума от всички ответници; във връзка с какви работи са сторени претендираните разходи в размер на 3000 евро, от кого от ответниците - физически лица, са ѝ възлаганите тези работи и каква част претендира от всеки от тях; да се уточни във връзка с кое вземане се претендира лихва за забава и по отношение на кои ответници. С молба от 08.11.2017 г. ищцата е направила нови уточнения, както и искане за предоставяне на правна помощ, оставено без уважение с определение от 17 ноември 2017 г., което е не е било обжалвано.
С разпореждане от 2 април 2018 г., връчено на ищцата на 19.04.2018 г., Софийският градски съд отново е дал указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като се посочат кратко, точно и ясно фактите, на които се основават претенциите за заплащане на обезщетения за вреди срещу всеки от ответниците – физически лица, както и размера на тези претенции; в какво се изразява „привидността“, че дължи на ответниците сумата от 18000 евро и какъв е правният ѝ интерес от предявяване на отрицателните установителни искове; да изложи конкретни обстоятелства, обуславящи ангажирането на отговорността на Висшия адвокатски съвет; да изложи в какво се изразява допълнително свършената от нея работа над уговореното по договора за правна помощ, във връзка с която се претендира сумата от 8000 евро, както и да се уточни защо този иск се предявява срещу всички ответници - физически лица, и каква част се претендира от всеки от тях; относно осъдителния иск да посочи във връзка с какви работи е извършила разходите в размер на 3000 евро, от кого от ответниците - физически лица, са ѝ възлаганите тези работи и каква част претендира от всеки от тях.
С определение № 16222 от 23 юли 2018 г. първоинстанционният съд е констатирал, че дадените указания не са изпълнени и е прекратил производството по гр.д. № 14241/2016 г. на основание по чл. 129, ал. 3 ГПК.
С обжалваното в настоящото производство определение е прието, че първоинстанционният съд неколкократно е дал на ищцата ясни и изчерпателни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, които не са изпълнени в срок, като страната е била предупредена за последиците от неизпълнението. Поради това въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за наличие на предпоставките по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба.
Касационният съд в настоящия си състав счита, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по последния от поставените от жалбоподателката въпроси.
Въпросът включва ли се в рамките на процесуалните задължения на съда, когато констатира нередовна искова молба, да даде точни и изчерпателни указания за отстраняване на нередовността, като съдейства за защитата на лични и имуществени права, е намерил разрешение в мотивите на обжалваното определение. Противно на виждането на жалбоподателката, въпросът е разрешен в съответствие с константната съдебна практика, съгласно която указанията на съда за отстраняване на констатираните нередовности следва да са ясни и изчерпателни (определение № 62 по ч.гр.д. № 388/2020 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 157 по ч.гр.д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 99 по ч.гр.д. № 749/2017 г., I г.о.), както е сторено в случая.
Следващите въпроси: дали може да бъде върната като нередовна искова молба, ако недостатъците ѝ са отстранени в срок и дали в уточнителната молба могат да се предявят искове срещу нови ответници; счита ли се редовно предявен иск, тогава, когато това процесуално действие на страната е извършено след указания от съда в изпълнение на разпоредбите на чл. 101 ГПК във връзка с констатирано противоречие между обстоятелствена част на исковата молба и петитума ѝ; даването на повторни и вече изпълнени указания по констатирана нередовност на исковата молба, както и даването на допълнителни указания, изпълнението на които водят до последващо обективно съединяване на искове по почин на ищеца, нарушават ли изискването на чл. 101 ГПК, се основават на становището на страната, че нередовностите на исковата молба са били отстранени от ищцата с представените от нея уточняващи молби в отговор на разпорежданията от 24 февруари 2017 г. и 17 ноември 2017 г., като въпреки това първоинстанционният съд е приложил последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК. Доколкото решаващият извод на предходните инстанции е свързан с неизпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 2 април 2018 г., без да са излагани мотиви относно възможността за обективно и субективно съединяване на искове, извършено след указания от съда за отстраняване на констатирани нередовности, то сочените въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд.
Въпросът включва ли се в рамките на процесуалните задължения на съда, когато констатира нередовност на исковата молба, да укаже на ищеца възможността да ползва правна помощ, засяга обуславящия изхода на спора извод на апелативния съд, и е разрешен в противоречие с трайно установената практика на Върховния касационен съд (определение № 450. по ч.гр.д. № 2403/2014 г., IV г.о.; определение № 670 по ч.гр.д. № 548/2010 г., III г. о.). Според цитираната практика при констатирана нередовност на исковата молба, за съда съществува задължението да съобщи на ищеца възможността да ползва правна помощ, като това задължение е изрично посочено в процесуалния закон (чл.129, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
С оглед отговора на поставения въпрос, който се споделя от настоящия съдебен състав, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като, действайки при условията на пълен въззив, не е извършил служебна проверка дали предходната инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 129, ал. 2 ГПК. В случая първата инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, пропускайки да укаже на страната за възможността да поиска да ѝ бъде предоставена правна помощ. Следва да се съобрази, че жалбоподателката е направила искане по чл. 94 ГПК, същото е било оставено без уважение с мотивите, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителката, тъй като по делото има данни, че тя има юридическа правоспособност. Този отказ не е бил предмет на инстанционен контрол, доколкото не е обжалван, но с определение № 216 от 13 май 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1567/2019 г., III г.о., ВКС, във връзка с администриране на настоящата частна касационна жалба, състав на ВКС е посочил, че правна помощ се предоставя при наличието на предпоставките на чл. 23, ал. 2 ЗПП (лицето не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това), като законодателят не предвидил ограничение по отношение на лицата, които имат юридическа правоспособност.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение, в което не е отчетено допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, както и преграждащото развитието на производството определение на Софийския градски съд следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по оставяне на исковата молба без движение по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3204 от 18 октомври 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 4807/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София.
ОТМЕНЯ определение № 3204 от 18 октомври 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 4807/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София, и определение № 16222 от 23 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 14241/2016 г. по описа на Софийския градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за по-нататъшни съдопроизводствени действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:4
|