РЕШЕНИЕ № 126 гр. София, 04.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова в присъствието на прокурор Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 160/2023 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Русе срещу присъда № 27/18.11.2021 г. на Окръжен съд – Русе, Наказателно отделение по ВНОХД № 726/2021 г. по описа на Окръжен съд –Русе. В касационния протест се изтъкват аргументи за това, че въззивната присъда е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Развиват се доводи, че Окръжен съд – Русе неправилно е приел, че престъпното деяние се характеризира с явно незначителна степен на обществена опасност. Сочи се, че престъплението по чл. 355, ал. 1 НК е формално и законът не изисква да е настъпил определен вредоносен резултат. Подчертава се, че с това деяние се застрашават и се поставят в опасност определени обществени отношения и то такива, които имат за цел да охранят най-висшите човешки ценности – животът и здравето на гражданите. Излагат се и съображения, че по делото е безспорно доказано, че не се касае до единично и инцидентно нарушаване от страна на подс. П. на мерките, въведени против разпространението на заразната болест COVID-19, доколкото същият на два пъти, в два последователни дни самоволно е напуснал дома си, без да е налице основателна причина. Акцентира се и на това, че деянието е извършено от подсъдимия в самото начало на поставянето му под карантина, когато е било напълно възможно той да е преносител на заразното заболяване. Сочи се, че при задълбочено обсъждане на всички обстоятелства по делото не може да се направи извод, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, защото конкретното деяние и деец се отличават със завишена степен на обществена опасност. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда на Окръжен съд – Русе, с която подс. С. С. П. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание подс. П. и неговите защитници, редовно призовани, не се явяват. В постъпила молба от адв. С. П., защитник на подсъдимия, се изразява становище, че протестът е бланкетен и се излагат подробни съображения за това, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, както и за това, че законът е приложен правилно и не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа, депозирания протест. Счита, че въз основа на приетата за установена фактическа обстановка Окръжен съд – Русе е направил верни правни изводи, а именно, че се касае до деяние, което е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Намира, че материалният закон е приложен правилно и предлага протестът да бъде оставен без уважение, а атакуваната присъда – в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 52 от 22.07.2021 г. по НОХД № 904/2021 г. Районен съд – Русе, първи наказателен състав е признал подсъдимия С. С. П., [дата на раждане] в [населено място], български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че в периода 22 — 23.04.2020 г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление — на два пъти, нарушил мерки издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората — Раздел II, т. 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на СОVID-19 на територията на страната - като лице по т. 1 от заповедта, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. № 38143 от 20.04.2020 г. на Столична регионална здравна инспекция, не изпълнил задължението да не напуска дома си или мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието 14-дневен срок - [населено място], [улица], като деянието е извършено по време па извънредно положение, свързано със смъртни случаи - обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г., изменено с ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г., във връзка с разрастващата се пандемия от СОVID-19 - поради което и на основание чл. 355, ал. 2, пр. З, вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл.36, вр. чл.54 от НК му e НАЛОЖИЛ наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 5 /ПЕТ/ МЕСЕЦА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на това наказание за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ. НАЛОЖИЛ е и наказание "ГЛОБА" в размер на 10 000.00 /ДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ лева. По жалба на подс. П. и упълномощения му защитник – адв. С. П. е било образувано ВНОХД № 726/2021 г. пред Окръжен съд – Русе. С нова въззивна присъда № 27/18.11.2021 г. по ВНОХД № 726/2021 г. на Окръжен съд – Русе, Наказателно отделение атакуваната присъда на първостепенния съд е била отменена и подс. С. С. П., [дата на раждане] в [населено място], български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН [ЕГН] е бил признат за НЕВИНОВЕН, в това, че в периода 22 — 23.04.2020 г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление — на два пъти, нарушил мерки издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората — Раздел II, т. 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на СОVID-19 на територията на страната - като лице по т. 1 от заповедта, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина изх.№38143 от 20.04.2020 г. на Столична регионална здравна инспекция, не изпълнил задължението да не напуска дома си или мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието 14-дневен срок - [населено място], [улица], като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи - обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г., изменено с ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г., във връзка с разрастващата се пандемия от СОVID-19, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. З, вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Касационният протест е допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Оплакването в касационния протест е свързано с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В касационния протест най-общо се поддържа, че е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение и, че материалния закон не е приложен правилно и без основание е прието, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че въз основа на прецизно установената фактология са изградени и верни правни изводи за малозначителността на деянието. Неоснователно е оплакването за допуснато при разглеждането на делото отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Обективно не се установяват никакви пропуски и мотивите на въззивния съд отговарят на процесуалния стандарт. Извършен е прецизен анализ на доказателствените източници от страна на въззивния съд. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че решаващият въззивен съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства - приложените по делото документи, показанията на свидетелите С., С., П. и Р.. Взето е предвид експертното заключение от досъдебното производство. Поначало доказателствените източници са еднопосочни и в пълна степен спомагат за изясняване на значимите за процеса обстоятелства и за разкриване на обективната истина. Безспорно е установено, че на 20.04.2020 г. подс. П. е пристигнал в Република България от кралство Великобритания, където живеел и работел. Бил е поставен под задължителна карантина за срок от 14 дни, с предписание да не напуска дома си. Категорично е установено също така, че на 22.04.2020 г. е напуснал дома си, за да изтегли пари от банкомат, находящ се на същата улица, на която живеел, а на другия ден – 23.04.2020 г., напуснал дома си и посетил магазин за строителни материали, за да закупи стоки, необходими за ремонт на покрива на къщата му. От материалите по делото е видно също, че подсъдимият е неосъждан, без противообществени прояви, трудово ангажиран, с отлични характеристични данни. Не е имал никакви обективни признаци на заболяването COVID- 19, а и липсват обективни данни да е преносител на заразната болест. Въззивната инстанция е проверила изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирала е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, било е подложено на анализ и експертното заключение и към нея не може да бъде отправен упрек, че не е формирала вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Именно чрез задълбочен, пълноценен и прецизен анализ на доказателствените материали въззивният съд е достигнал до верни правни изводи. Върховният касационен съд не установи пропуски при приложението на материалния закон. При правилно установената фактология с основание прието, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Вярно е, че престъплението по чл. 355, ал. 1 НК е формално и законът не изисква да е настъпил определен вредоносен резултат. Действително с подобна престъпна деятелност се застрашават и се поставят в опасност определени обществени отношения и то такива, които имат за цел да охранят най-висшите човешки ценности – животът и здравето на гражданите. Следва обаче да се акцентира на това, че поначало деянията, които осъществяват предвидените в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, които са забранени от правните норми. По изключение е възможно определено деяние да съдържа признаците на състав на престъпление, но само привидно – без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, тъй като при конкретните условия то изобщо не е от естество да засегне обществените отношения, които са негов обект или това засягане е незначително. Именно тези две хипотези са залегнали в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, според която не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. И при двете хипотези деянието се явява малозначително и не представлява престъпление, поради това, че се изключва обществената опасност на деянието и свързаната с нея противоправност. Тази разпоредба с оглед правната теория е приложима по отношение на всички видове престъпления. След прецизен анализ на събраните по делото доказателствени материали в конкретния случай се налага извода, че е налице втората хипотеза, визирана в чл. 9, ал. 2 НК. Преценката дали престъплението е със завишена степен на обществена опасност или не, се прави с оглед на конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация, обществените отношения, които охранява или пък широкото разпространение на престъпленията от този вид. В настоящия случай с действията си подс. С. П. формално е осъществил състава на престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, но неговата обществена опасност е явно незначителна. Тази преценка следва да се направи след отчитане на характера на конкретното деяние, с оглед възможността за засягане на обществените отношения, които са обект на престъпленията от този вид. По принцип обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно обществено качество и се изразява в отрицателното въздействие върху конкретния вид обществени отношения, които са обект на защита. За правилната оценка на общественоопасния характер на деянията принципно е необходимо да се изяснени характерът, начинът и степента на засягане на обекта, специфичните качества на дееца и субективните особености на неговата проява. При възприемането на този подход следва да се заключи, че в настоящия случай обществената опасност на деянието е явно незначителна, т.е. налице е изключително ниска степен на обществена опасност. Този извод се налага с оглед личността на дееца – подсъдимият е неосъждан, с отлични характеристични данни и без противообществени прояви, трудово ангажиран, т. е. с ниска лична степен на обществена опасност; действал е инцидентно и с уважителна причина, за да се погрижи за покрива на къщата, в която живеел /при положение, че подсъдимият рядко се завръща в страна, тъй като живее и работи в Кралство Великобритания/, обективно не е имал никакви симптоми на заразното заболяване, като е действал в едни съвсем първоначален период на разпространението на болестта. Предвид на изтъкнатото по-горе касационната инстанция прие, че с оглед на всички обстоятелства по делото в конкретния казус се разкриват съществени отклонения от типичното отрицателно въздействие върху обществените отношения, които по принцип се засягат от престъплението по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Така в настоящия случай с основание е приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като се касае до явна незначителност на обществената опасност на инкриминираното деяние, поради което същото не е и престъпно. В заключение касационната инстанция приема, че въззивният съд въз основа на доказателствените материали по делото и при пълноценното им обсъждане, е достигнал и до верни крайни правни изводи, а именно, че подс. С. П. следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 чл. 26, ал. 1 НК. С оглед на изложеното към въззивния съд не може да бъде отправен упрек, че е допуснал нарушение на материалния закон. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 27 от 18.11.2021 г. на Окръжен съд – Русе, Наказателно отделение, постановена по ВНОХД № 726/2021 година. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.