4 Р Е Ш Е Н И Е № 421 С., 20.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 421 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.48 във връзка с чл.47, т.2 от ЗМТА. Образувано е по предявен от М. Й. В. от [населено място] против [фирма] иск за отмяна на арбитражно решение от 10.07.2016г., постановено по арб.дело №11898/2016г. на Арбитражен съд към Сдружение за правна помощ и медиация. С решението В. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 23 000 евро, представляваща неустойка по чл.9.1 изр.2, пр.първо от „Ексклузивен договор за посредничество с продавач” от 4.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска. В исковата молба се поддържа, че атакуваното арбитражно решени е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.7 от ЗМТА, при липса на валидно арбитражно споразумение. Твърди се, че с отговора на исковата молба В. е оспорила действителността и действието на „Ексклузивен договор за посредничество” от 4.05.2015г. Поддържа, че уговорената в договора от 4.05.2015г. арбитражна клауза е загубила действието си, поради сключването на нов договор от 4.11.2015г. На второ място се поддържа недействителност на инкорпорираното в двата договора арбитражно споразумение. Твърди се, че договорите от 4.05.2015г. и от 4.11.2015г. са подписани от Л. Л., от лице без представителна за дружеството власт и при липса на потвърждаване на процесните договори от представляващия [фирма] при условията на чл.42, ал.2 ЗЗД. Клаузата за арбитраж е недействителна, не произвежда правно действие, поради което арбитражният арган не е бил компетентен да се произнесе по предявения иск. Ответникът [фирма] не признава иска, като излага подробни съображения в представен писмен отговор на исковата молба. Прави се довод, че в отговора на исковата молба ищцата не е оспорила компетентността на АС, нито в проведеното съдебно заседание, в което е взела лично участие. Във връзка с въведените в исковата молба обстоятелства, че договорът за арбитраж не е потвърден от ответника по правилата на чл.42 ЗЗД, дружеството се позовава на ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че единствено мнимопредставляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД. Извън това съображение ответникът се позовава на изпратената до ищцата нотариална покана от лице което е пълномощник на дружеството и съдържащото се в нея изявление, което следва да се преценява като потвърждаване на договора от 4.05.2015г. Потвърждаване на договора представлява и подадената искова молба за изпълнение на договора от 4.05.2015г. В постъпила в деловодството преди съдебното заседание писмена молба вх. № 6321/6.06.2017г. ищцата Мариана В. се позовава на изменението на чл.19, ал.1 ГПК / Дв. бр.8/24.01.2017г. и чл.47, ал.2 от ЗМТА за забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж, като постановените по тях решения са прогласени за нищожни. Искането е да бъде прогласено за нищожно арбитражното решение от 10.07.2016г., постановено по в.арб.дело №11898/2016г. на Арбитражния съд към Сдружение правна помощ и медиация. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение като обсъди становищата на страните и данните по делото, приема за установено следното: Искът е допустим. Ответникът не оспорва обстоятелството, че молбата по чл.47 ЗМТА е подадена в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Преди произнасяне по въведените основания за отмяна, Върховен касационен съд дължи служебна проверка за валидността на арбитражното решение. В производството по чл. 48, ал. 1ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, поради което следва да се реши съгласно действащата нормативна уредба. Със ЗИДГПК /ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г./ е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като е въведена забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж, а постановените в арбитражно производство арбитражни решения са прогласени за нищожни. По силата на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г./ производствата по неарбитруеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на З., се прекратяват, следователно в такова производство не се постановява арбитражно решение. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА /пар. 8, т. 5 ЗИД ГПК ДВ бр. 8/2017 г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Законодателните промени с ЗИДГПК с ДВ бр. 8/2017 г. са приложими и за висящите пред ВКС производства по чл. 47 и сл. ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, които са постановени по спорове с участието на потребител по смисъла на З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за този извод е тълкуването дадено от Конституционния съд на Република България в т.3 на решение №9/24.10.2002 г. по к. д. № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия стадий. След като по действащата нормативна уредба висящите пред арбитражните съдилища производства по потребителски спорове подлежат на прекратяване, поради неарбитруемост на спора / чл. 19, ал. 1 във вр. с § 6, ал. 2 на ЗИДГПК/, то висящите пред ВКС производства по чл. 47 и сл. ЗМТА, като втори стадий на защита в рамките арбитражния процес, ще следва да приключат с постановяване на решение от ВКС, с което се прогласи нищожността на атакуваното по исков ред арбитражно решение. Аргумент за правомощието на ВКС да прогласи за нищожно арбитражното решение следва и от разпоредбата на новата ал. 5 на чл. 405 ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./, съгласно която съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА решения. Нормата е процесуална и поражда незабавно действие от влизане в сила на закона, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. По аргумент на по-силното основание констатирането на нищожността на арбитражното решение е в правомощията на ВКС, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражното решение и производството не е приключило с постановяване на съдебно решение към датата на влизане в сила на ЗИДГПК ДВ бр. 8/2017 г. С постановеното арбитражно решение по арб. дело № 11898/2016 г. от Арбитражния съд при Сдружение за правна помощ и медиация, чиято отмяна се иска по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА е разрешен спор за дължими от ищцата суми по договор за посредничество за продажба на недв. имот или право на строеж върху посочен в договора от 4.05.2015г. недв. имот, изразяващи се в реклама, огледи на имота, организиране обслужване на сделката до сключване на окончателен договор. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на параграф13, 1 от З., поради което спорът е потребителски и на основание чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство на арбитражното решение, с което ищцата е осъден да заплати на [фирма] сума в размер на 23 000 евро, представляваща неустойка по чл.9.1, изр.2, предл.първо от „Ексклузивен договор за посредничество с продавач” , ведно със законната лихва върху главницата до окончателното заплащане на задължението, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати направените в арбитражното производство разноски 3739.11 лв. Ответникът следва да заплати на ищцата В. сторените в това производство в размер на 3049.36 лв. Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 10.07.2016г., постановено по арб.дело №11898/2016г. на Арбитражен съд към Сдружение за правна помощ и медиация, с което М. Й. В. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 23 000 евро, представляваща неустойка по чл.9.1 изр.2, пр.първо от „Ексклузивен договор за посредничество с продавач” от 4.05.2015г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, както в частта, с която е осъдена да заплати разноски за сума в размер на 3739.11лв. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Й. В., ЕГН [ЕГН] направени в настоящото производство разноски, в размер на 3049.36 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: