Р Е Ш Е Н И Е № 444 гр. София, 12 декември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2220 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимия Г. М. Л. против въззивно решение № 153 от 29.04.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 180/2011 г. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 т. 1-3 НПК. Според защитниците подсъдимият е осъден за това, че св. К. е открил чантичка с магнитни карти, която е поставил на предната седалка на л. а. „Ситроен”. Магнитните карти обаче са били изваждани и премествани от полицейските служители, но съдът е приел това за законно и напълно е обезсмислил правилата за провеждане на претърсване, обиск и изземване по НПК. Изтъква се и процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК – липса на мотиви, тъй като възприетата фактическа обстановка от въззивния съд е била дословно същата като описаната от първоинстанционния съд. Посочено е също, че наказанието е явно несправедливо поради превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. При тези съображения защитниците са направили алтернативни искания - за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, както и за намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание защитниците (адв. С. и адв. К.) поддържат жалбата с аргументите, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и решението трябва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 19 от 11.10.2010 г. по н. о. х. д. № 236/2010 г. Кюстендилският окръжен съд е признал подсъдимия Г. М. Л. за виновен в това, на 12.05.2009 г. в района на село ....., община Дупница, да е държал подправени платежни инструменти (18 бр. банкови карти) в големи количества, като е знаел, че са подправени, поради което и на основание чл. 244, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С въззивно решение № 153 от 29.04.2011 г. по в. н. о. х. д. № 180/2011 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводите на защитниците, които в същностната си част са насочени срещу приобщените от въззивния съд веществени доказателства, предмет на престъплението, са неприемливи. Изложените фактически положения, възприети от въззивния съд, логически съдържат в себе си и констатацията, че при полицейската проверка магнитните карти са били извадени и после върнати обратно в чантата на подсъдимия Л. В тази връзка са фактическите обстоятелства, че поведението на подсъдимия е мотивирало полицейските служители да проверят съдържанието на чантата; че в хода на тази проверка те са възприели както наличието на бели пластмасови банкови карти с магнитна лента, които във вътрешността на чантата са били опаковани в хартия, но са установили и точния им брой (18 бр.банкови карти). Независимо от първоначални действия на полицейските служители обаче, въззивният съд е преценил, аргументирайки се с подробни и логични съображения, че съставеният протокол може да изпълни предназначението си на доказателствен източник относно местонахождението на магнитните карти, тъй като не само по форма, но и по съдържание достоверно отразява фактически извършеното след пристигане на дежурната група претърсване на автомобила „Ситроен” и изземването на веществените обекти от платнена мъжка чанта, а въз основа на съвкупния анализ и оценка на всички доказателствени средства, в т. ч. обясненията на подсъдимия е направил фактическия извод, че иззетите магнитни карти са същите, които подсъдимият Л. е държал преди полицейската проверка и инкриминирани като предмет на престъпление по повдигнатото му обвинение. Софийският апелативен съд стриктно е съблюдавал процесуалните си задължения за мотивираност на въззивното решение и не е допуснал съществено процесуално нарушение. При условие, че въззивният съд не е установил различни фактически положения, напълно логично е изложената фактическа обстановка да бъде същата като отразената от първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите в жалбата, предназначени са дискредитират мотивите на Софийския апелативен съд. В рамките на приетите за установени по делото факти, правната квалификация на деянието, извършено от подсъдимия Л., е законосъобразна и няма нарушение от гледна точка на материалния закон, който е приложен правилно. Липсва и касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НК за явна несправедливост на наказанието. То е било определено в минималния предвиден размер на лишаването от свобода от две години и неговото изпълнение е отложено за най-краткия възможен срок от три години по ред на чл. 66, ал. 1 НК. Следователно, съдът е отчел категоричната тежест и значение на смекчаващите отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието. С оглед на посоченото жалбата на защитниците на подсъдимия е неоснователна. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 153 от 29.04.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 180/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: