Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 221   гр. София, 15 май  2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми май, две хиляди и девета година, в състав:      ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА              ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                    СЕВДАЛИН МАВРОВ   при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА   ПАШКУНОВА н. д. № 223/ 2009 година   Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия М срещу присъда №3 от 09.10.2006 година на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД №3556/2005г., с която е отменен първоинстанционния съдебен акт от 14.06.2005 година и ангажирана неговата наказателна отговорност за извършено престъпно деяние по чл.129 НК. В депозираната жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна интерпретация на съдържанието на приобщените съдебно-медицински експертни заключения и назначената от въззивната инстанция логопедична експертиза, обосновали правоприлагане на чл.129 НК при липса на медикобиологичните характеристики на визираната в осъдителната присъда средна телесна повреда. Аргументира се обективна престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение, поради обстоятелството че причиненото увреждане на ябълчната кост в сегмента не е затруднило дъвченето и говоренето, като се акцентира на изискуемия се непродължителен оздравителен период от време /около две седмици/. Излагат се подробни съображения и относно предхождащото травмата състояние на избитите първи и втори горни леви зъби, сочещо на отсъствие на дъвкателна функция предвид разрушените от кариозни процеси техни антагонисти на долната челюст, и мотивиращи изводи за претърпяно от пострадалия С. разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129НК. Предявява се искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, с указания за назначаване на тройна съдебно-логопедична експертиза, която да даде компетентно мнение досежно необходимия срок за възстановяване на констатираните увреждания на пострадалото лице. В съдебно заседание на 07.05.2009 година подсъдимият И не се явява лично и същият се представлява от упълномощен процесуален представител. Договорният адвокат на подсъдимото лице поддържа касационната жалба и представя допълнение към нея, в което развива предложените доводи и възражения. В производството пред касационната инстанция не участвува лично частният обвинител С. С. , редовно уведомен. Охранявайки законните му права и интереси, неговият п. пледира за правилност и законосъобразност на атакуваната въззивна присъда и моли за оставянето й в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допуснати в хода на въззивното съдебно следствие и при постановяване на обжалвания съдебен акт съществени процесуални нарушения, довели до осъждане на М. И. за престъпление, извън очертанията на предявеното обвинение. Мотивира се процесуална необходимост от упражняване на касационните правомощия, регламентирани в чл.354, ал.1,т.4, вр. ал.3,т.2, вр.чл.348, ал.1,т.2 НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 14.06.2005 година на Софийски районен съд, НК, 12-ти състав, постановена по НОХД №14049/2003г., подсъдимият М. Б. И. е признат за невиновен в това на 29.06.2003 година, в с. Н. да е нанесъл удари на С. Р. С. с дървен кол и причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, поради което го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2, пр.3, алт.1 НК. С атакуваната въззивна присъда №3/09.10.2006година Софийски градски съд в производство, образувано по жалба на частния обвинител е отменил първоинстанционния съдебен акт по НОХД№14049/2003година и ангажирал наказателната отговорност на подсъдимото лице за умишлена средна телесна повреда, консумирана чрез счупване на дясната зигоматична кост на горната челюст и избиване на зъби, с което е затруднено дъвченето и говоренето –престъпно посегателство по чл.129НК, като при съобразяване с правилата на чл.55 НК му наложил наказание - ГЛОБА в полза на държавата, в размер на 500 лева. Касационната жалба на подсъдимия И е НЕОСНОВАТЕЛНА. В рамките на възложения от процесуалните норми на чл.313 и чл.314 НПК въззивен контрол, Софийски градски съд е проверил изцяло първоинстанционната присъда, като след обстойно обсъждане на приобщената доказателствена съвкупност е формирал своето вътрешно убеждение по фактите и приложимия материален закон. При прегледа на описаната от първостепенния съд фактология по делото, въззивната инстанция правилно е приела, че същата не е подробно и прецизно изследвана, и обосновала заключението, че фактическите и правни констатации, очертани в присъдата на Софийски районен съд не съответстват на съдържанието на инкорпорираната доказателствена маса. За изясняване на обстоятелствата, релевантни за предявеното на М. И. обвинение са положени процесуални усилия, обективирани в проведените разпити на свидетели, в допускане и изслушване на нови съдебни експертизи, и словно-материализирани във всеобхватната интерпретация на доказателствените източници. Закономерно следствие от реализираната процесуална и доказателствена дейност на контролирания съдебен състав е осъществената преоценка на фактическите положения за противоправния акт, предмет на настоящия казус и на установената правнозначима конкретика досежно извършеното от М. И. инкриминирано деяние и причинените с него вредоносни последици. При демонстриран юридически усет и проявена аналитичност въззивният съд е коментирал приобщените в хода на досъдебното и съдебно производство, съдебно-медицински и логопедична експертизи, като съблюдавайки отразените в тях научни познания и професионален опит, предвид инкорпорираните чрез личен преглед, писмени и гласни доказателствени средства данни, съобразени от вещите лица, и с оглед съществуващата корелация помежду им, възприел и кредитирал същите по отношение характера и медикобиологичните особености на очертаната в обжалвания съдебен акт средна телесна повреда, при форма - счупване на челюст и избиване на зъби, без които се затруднява дъвкателната и говорна функции. Аргументирани от експертните становища на съдебните медици З. Т. , Д. М. и Р. Х. , и от компетентните мнения на вещите лица-специалисти в областта на лицево-челюстната хирургия и логопедия- Е. П. и А. Г. , са изводите на СГС за причинено увреждане, изразяващо се в счупване на ябълчната кост, анатомично и функционално свързана с горната челюст, и ограничаващо дъвченето и говоренето. Визираните медицински и логопедична експертизи са категорични, че констатираната травма на дясна зигоматична кост в областта на инфраорбиталния ръб е предпоставила хипестезия /изтръпване/ в зоната на инервация от инфраорбиталния нерв, което преходно или трайно / при разместване на фрагменти/ се отразява на дъвкателната и говорна дейност.бедителни, базиращи се на съдържимите се в доказателствената съвкупност клинични и рентгенографски данни за експулсия /избиване/ на 1-ви горен ляв зъб и фрактура на 2-ри горен ляв зъб, довели до затруднения при дъвкателния процес във фазата на отхапването, и до нарушения при образуването и възпроизводството на звуци, са и изложените от въззивната инстанция съображения, касаещи престъпната съставомерност на извършените от подсъдимия неправомерни действия по чл.129, ал.2, пр.3, алт.2 НК. В рамките на установената и доказателствено обезпечена фактология, в съответствие с изискванията на материалния закон и константната задължителна съдебна практика по неговото приложение, правилно е заключението на въззивния съд че инкриминираното поведение на М. И. се субсумира от правната норма на чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр.ал.1 НК. На 29.06.2003 година при нанесени от подсъдимото лице удари на С. С. , на пострадалия е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст. По своята морфология, локализация и последици, очертаната травма на дясна зигоматична кост в областта на инфраорбиталния ръб реализира визирания медико-биологичен признак. Счупването на челюстта е самостоятелен съставомерен резултат от деянието, без да е необходимо да се съпровожда с избиване на зъби.вреждането обхваща и пукването на челюстта, съответно счупване или пукване на ябълчната кост, водещи до ограничаване на нормалната дъвкателна и говорна дейност. Подобни затруднения са налице, когато телесната повреда се е отразила чувствително върху физиологичната функция на челюстта при дъвкателния процес, респективно е засегнат говора, при което пострадалият загубва възможността да се изразява правилно посредством членоразделна реч /фъфлене, трудно произнасяне на думи/.вреждането може да бъде продължително - за повече от 30 дни, или проявлението на същото да е само с временен характер. На изискуемите се от закона съставомерни вреди-счупване на ябълчната кост, затрудняващо дъвченето и говоренето сочат обстоятелствата по конкретното дело. В контекста на изложеното предявените с депозираната жалба възражения за обективна престъпна несъставомерност на инкриминираните действия по чл.129, ал.2, пр.3, алт.1 НК, поради неотносимост на причинената травма към дъвкателната и говорна функция, са необосновани. Некоректни са и доводите за преходност на причиненото увреждане, основаващи се на съдебно-медицинската експертиза на Н. Н. , С. С. и Д. С. , че констатираното счупване заздравява за около две седмици. Последните, интерпретирани при съблюдаване на лимитираните в чл.129, ал.2 НК характеристики на уврежданията на здравето, които нарушават физическата цялост на организма и засягат нормалните функции на неговите тъкани и органи, дефинирани като средни телесни повреди, са ирелевантни. Визираните в ал.2, пр.3 на особената наказателноправна норма, алтернативи - счупване на челюст или избиване на зъби, без които се ограничава способността за дъвчене или говорене, не предпоставят необходимост от траен характер на създадените затруднения /повече от 30 дни/. В този смисъл са П3/27.09.1979г. на Пленума на ВС на РБ, Р636/02.12.1972г. на 2-ро н.о. на ВС на РБ и Р499/01.10.2002г. на 3-то н.о. на ВКС на РБ. При осъществения касационен контрол настоящият състав констатира обаче допуснато в хода на проведеното въззивното производство съществено процесуално нарушение, обосновало несъблюдаване на материалния закон, обективирано в правоприлагането на чл.129, ал.2, пр.3, алт.2 НК, и предпоставило пороци в постановения съдебен акт, за което не се релевират оплаквания в жалбата. СГС не се е съобразил с разпоредбата чл.336, ал.1, т.2 НПК, предписваща процесуална възможност за отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и осъждане на подсъдимото лице, при съответно обвинение пред първостепенния съд. Въззивният съдебен състав е игнорирал обективираната в обвинителния акт воля на представителя на прокуратурата и финализирал инстанционната проверка с присъда, с която ангажирал наказателната отговорност на М. И. за престъпление по чл.129, ал.2, пр.3, алт.2 НК, при липса на описани факти и предпоставени от тях правни изводи. Реализираната процесуална дейност е недопустима и извън обсега на компетентността на въззивната инстанция. Същата индицира на изземване на предоставената конституционна власт на прокурора- единствено оторизиран да повдига обвинение, очертавайки стриктно неговите фактически и юридически предели, чрез посочване на извършеното от подсъдимия деяние /време, място, механизъм, вредоносни последици за пострадалото лице/ и правната му квалификация. При визираното грубо несъблюдаване на основополагащи принципи на наказателния процес и дерогиране на норми, установяващи и гарантиращи защита на интересите на процесуалните субекти, прогласените в чл.124 от Конституцията на Р България право и задължение на Върховния касационен съд да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища, предопределят намеса на настоящата инстанция и възлагат на същата отговорност за вземане на решение извън обхвата на сочените касационни основания в инициираното от подсъдимия И съдебно производство. Установеното процесуално нарушение, обосновало юридическа непрецизност в очертанията на инкриминираното посегателство и довело до неправилното приложение на материалноправната норма на чл.129, ал.2, пр.3, алт.2 НК е отстранимо. То следва да бъде преодоляно в рамките на регламентираните в чл.354 НПК правомощия на ВКС чрез изменение на обжалваната въззивна присъда, като М. И. бъде оправдан за умишлено причинена средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на I-ви и II-ри горни леви зъби, затрудняващи дъвченето и говоренето, за което липсва повдигнато от прокурора обвинение. По изложените съображения касационната инстанция намира, че следва да ревизира атакувания съдебен акт на Софийски градски съд, постановен по ВНОХД №3556/2005 година, като го отмени в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице за извършено престъпно деяние по чл.129, ал.2, пр.3, алт.2 НК и остави в сила присъдата в останалата й част. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.3, вр. чл.354, ал.2, т.2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯВА въззивна присъда №3/09.10.2006 година на Софийски градски съд, по ВНОХД№3556/2005г., като ОТМЕНЯВА същата в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на М. Б. И. за умишлено причинена средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на I-ви и II-ри горни леви зъби, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, и ОПРАВДАВА подсъдимия за престъпление по чл.129, ал.2, пр.3, алт.2 НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.