4 Р Е Ш Е Н И Е № 42 Гр.София, 28.06.2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1398 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1003/16.02.2017г., постановено по гр.д.№ 5847/16г. от Софийския градски съд, като касационното обжалване е допуснато в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № ІІ-57-118/12.02.2016г. по гр.д.№ 36130/13г. на Софийския районен съд за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.82 ЗЗД сумата от 5974,65 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи – непроизведено и непродадено количество електроенергия поради неизпълнение на договорно задължение за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект по договор от 06.06.12г. за периода 06.06.13г. – 28.08.13г., ведно със законната лихва от 28.08.13г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли същото да се отмени и предявеният иск да се отхвърли изцяло или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Претендира разноските по делото. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на 06.06.2012г. страните са сключили договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на [фирма]. По спорния въпрос за това коя страна има задължение да изгради съоръженията за присъединяване въззивният съд е тълкувал клаузите на чл.16, чл.18, чл.36, ал.2 от договора и съобразно с целта му и нормативната регламентация в чл.60, ал.4 и ал.5 на Наредба № 6/2004г. (действала до месец април 2014г., когато влиза в сила новата Наредба № 6/2014г. с аналогична разпоредба на чл.62, ал.4 и ал.5), е приел, че задължението за изграждане на съоръженията за присъединяване на обектите е на мрежовия оператор – ответника по иска [фирма]. Предвиденото изключение, производителят (ищецът [фирма]) да поеме изпълнение на определен вид проектни строителни и монтажни работи със съгласието на преносното или разпределителното предприятие, е следвало да се уреди в договора, каквато уговорка в случая липсвала. Решаващият състав е счел, че тези изводи са относими към задълженията за изготвяне и съгласуване на работните проекти и одобряването им от компетентните органи. Възражението на [фирма], че ищецът по иска не му е представил инвестиционен проект в част архитектура, е счетено за преклудирано, както и съдът е приел, че такова искане не е било отправено, а по договора липсвало уговорено задължение за изработването на такъв проект. По спорния въпрос за срока за изграждане на съоръженията съдът се е позовал на нормата на чл.70, ал.1 ЗЗД и е счел, че срокът по чл.12 от договора изтича на 06.06.13г., като отправената преди този момент покана за изпълнение, не поставяла длъжника в забава. В този смисъл претенцията за периода 20.12.12г. – 06.06.13г. е отхвърлена като неоснователна. За периода 06.06.13г. – 28.08.13г. искът е уважен, предвид задължението по чл.93а ЗЕ на обществения снабдител да изкупува електроенергията от възобновяеми източници на присъединени производители. Обезщетението е определено според цената по решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, която представлява пропуснат приход от продажба на енергията. С определение № 613/12.12.2017г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Когато пропуснатата полза от определена производствена дейност (в случая производство на ел.енергия) се съизмерява с вредите от препятстване на това производство, на каква сума отговарят те – на тази на печалбата, която е щяла да бъде реализирана в случай на производство, или на тази на приходите, които са щели да бъдат реализирани в такъв случай?”. Касационното обжалване е допуснато за проверка съответствието на въззивния акт с разрешенията в ТР № 3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 34/24.08.15г. по т.д.№ 3042/13г. на І т.о., предвид на заявените в касатора възражения във въззивната жалба и направените доказателствени искания в първоинстанционното производство. Становището на състава на ВКС произтича от следното: В посочената в определението за допускане на касационно обжалване практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав на І т.о. на ВКС, е прието, че при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи при договорно неизпълнение трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора. Доказват се фактите, които са относими към основанието на претенцията – пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, както и кредиторът следва да докаже размера на пропуснатата полза, по отношение на който изискването за предвидимост не се отнася. Обезщетението по чл.82 ЗЗД цели да се поправят претърпените от кредитора вреди, но без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. В решение № 67/22.04.2013г. по т.д.№ 28/12г. на ВКС, ІІ т.о. са изложени съображения, че релевантният факт, при доказването на който би могъл да се направи извод за настъпването на пропусна полза, е икономическият резултат от извършваната дейност за процесния период, за който се претендира вредата, съпоставен с резултата от предходен и следващ период. Съеизмеряването на пропуснатата полза с икономическия резултат за кредитора и забраната за обогатяването му за сметка на длъжника, налагат извода, че за определяне на обезщетението по чл.82 ЗЗД за пропусната полза биха могли да са от значение не са само приходите, но и съотношението им с разходите, т.е. евентуалният положителен резултат от дейността, представляващ печалбата на кредитора. Елементите, формиращи размера на пропуснатата полза, са поставени в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, твърдени от кредитора като настъпила в неговия патримониум вреда. По същество на касационната жалба. Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила и необоснованост на въззивния акт поради необсъждане на заявените от касатора възражения във връзка с определяне размера на вредите. Във въззивната жалба на [фирма] са изложени доводи, че първоинстанционният съд е възприел оспорените експертни заключения, в който пропуснатата полза е определена в размер на евентуалните приходи на [фирма], но без да са изследвани разходите, свързани с търговската дейност по произвеждане на електрическа енергия. Възражение по отношение на размера на претендираната вреда е било поддържано в производството пред СРС, като настоящият касатор е заявил и доказателствени искания (с.з. на 14.07.2015г.), които не са уважени, както и това възражение е поддържано във въззивната жалба, без да е обсъдено от състава на СГС. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по въведените с жалбата пороци на решението съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК и съобразно с разрешенията в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения въззивното решение е неправилно в частта, в която е допуснато касационно обжалване, като същото следва да се отмени и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по размера на претендиранато обезщетението по чл.82 ЗЗД, като обсъди възраженията на настоящия касатор. По преценка на съдебния състав, с оглед формиране на изводи за начина на определяне размера на пропусната полза, при необходимост следва да изслуша експертно заключение за съпоставяне на евентуалните приходи с разходите от дейността по производство на електрическа енергия. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1003/16.02.2017г., постановено по гр.д.№ 5847/16г. от Софийския градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № ІІ-57-118/12.02.2016г. по гр.д.№ 36130/13г. на Софийския районен съд за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.82 ЗЗД сумата от 5974,65 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи – непроизведено и непродадено количество електроенергия поради неизпълнение на договорно задължение за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект по договор от 06.06.12г. за периода 06.06.13г. – 28.08.13г., ведно със законната лихва от 28.08.13г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.