Р Е Ш Е Н И Е № 223 гр. София, 06.10.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 746 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Пловдивската апелативна прокуратура, по жалби на подсъдимия П. К. С. и на защитника му- адв. С. Н. и по жалба на подсъдимия Т. Т. В. срещу решение № 41/ 13.02.2017 г. по внохд № 721/ 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 105 от 01.11.2016 г. по нохд № 1104/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. С цитираната присъда Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия Т. Н. Р. за невинен и го оправдал изцяло по обвиненията да е извършил, в съучастие с подс. Т. В., престъпления по чл. 244 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК и по чл. 244 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК. Признал подсъдимия Т. Т. В. за виновен в това, че на 21.08.2015 г. държал подправени парични знаци в големи количества - 35 400 евро /177 бр. банкноти с номинал от 200 евро/, за които знаел, че са подправени, като го оправдал по обвинението да е извършил деянието в съучастие с подс. Р.. На основание чл. 244 ал.2, вр. ал.1 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода. Признал подс. В. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл. 244 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК- за това, че на 21.08.2015 г. в съучастие с подс. Р. придобил от подс. П. С. посочените подправени парични знаци. Признал подс. В. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 244 ал.1 от НК- за това, в периода 14.08.- 21.08.2015 г. придобил от подс. С. една подправена банкнота от 200 евро, за която знаел, че е подправена. Съдът признал подс. П. С. за виновен в това, че на 21.08.2015 г. държал подправени парични знаци в големи количества- 39 000 едро / 195 бр. банкноти с номинал от 200 евро/, за които знаел, че са подправени и на осн. чл. 244 ал.2, вр. ал.1 от НК го осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода, като го оправдал за разликата до 372 бр. банкноти. Оправдал го и по другите две обвинения по чл. 244 ал.1 пр. 1 и 3 от НК- да си е служил и прокарал в обращение 177 бр., съотв. 1 бр. подправени парични знаци, предоставяйки ги на другите двама подсъдими. С депозирания протест Пловдивската апелативна прокуратура оспорва въззивното решение в частите, с които се потвърждава оправдаването на подс. Т. Р. и частичното оправдаване на останалите двама подсъдими. Изложени са съображения за допуснати съществени нарушения на разпоредбата на чл. 14 от НПК, свеждащи се до игнориране на важни доказателствени източници- показанията на свидетелите Д., Й., Т., К. и Щ., подкрепени от информацията, съдържаща се във ВДС от експлоатираните СРС, както и до избирателен подход при интерпретацията на събраните доказателства. Релевирано е и касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, като се претендира явна несправедливост на наказанията, наложени на осъдените подсъдими В. и С.. Предлага се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В саморъчната жалба на подс. С., в тази на неговия защитник, адв. Н., както и в жалбата на подс. Т. В. се правят оплаквания за явна несправедливост на наказанията и се иска намаляването им. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, намери същото за правилно и законосъобразно. Оплакванията в касационния протест са лишени от фактическо основание. При изграждане на изводите си относно фактите по делото и участието на всеки от подсъдимите в инкриминираната престъпна дейност Пловдивският апелативен съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на събраните доказателства. Извършил е дължимата проверка на присъдата, направил е собствен анализ на доказателствената съвкупност и е дал убедителен отговор на възраженията във виззивния протест, като по този начин е спазил разпоредбата и на чл. 339 ал.2 от НПК. Видно е от съдържанието на мотивите, че въззивният съд е отделил дължимото внимание на обясненията на подсъдимите, като ги е оценил самостоятелно и в съвкупност с останалите писмени и гласни доказателствени средства. Констатирал е вътрешни противоречия в заявеното от подсъдимите В. и С. относно главния факт от предмета на доказване, тъй като всеки от тях съобщава различни версии от кого, как и къде е придобил подправените парични знаци, иззети при извършените процесуално- следствени действия. Съдът убедително е защитил тезата, че безспорно изяснен чрез писмените доказателствени средства е единствено факта за държане на инкриминираните парични знаци от двамата подсъдими, като липсват доказателства за начина и лицето, от което те са придобити. Като е съпоставил обясненията на подс. Р. с тези на останалите подсъдими, в които не се съобщават факти, относими към повдигнатите на Р. обвинения, съдът е извел вярното заключение за липса на доказателства относно съпричастност на този подсъдим в инкриминираните престъпления. Показанията на разпитаните по делото свидетели- полицейски служители, участвали в акциите по задържане на подсъдимите и извършвали оперативното им разследване не са пренебрегнати, както са твърди в протеста. Съдът е анализирал и тези доказателствени източници, като ги е ценил като достоверни и обективни само относно фактите, които свидетелите лично са възприели. Правилно съдът е изключил от годните за оценка доказателствени средства тази част от показанията, в която свидетелите възпроизвеждат споделеното им от подсъдимите В. и С. по време на т.нар. „оперативни беседи”, както и беседата им с подс. Р., документираната с ВДС, придобити от прилагане на СРС. Върховният касационен съд нееднократно е посочвал в практиката си, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т.нар „беседи”, проведени от полицейски служители, дори когато са фиксирани като веществени доказателствени средства, получени през използване на СРС, по своята същност представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни да е извършило престъпление. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем права, дадени му от НПК, нито разпитващите имат задължение да го информират за правото му да не дава обяснения. Проведената от полицейските служители беседа не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантните факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Напълно излишно е фиксирането й чрез използване на СРС и изготвяне на ВДС, защото от това беседата няма да добие процесуална стойност. Неоснователно е възражението, че съдът е игнорирал важното обстоятелство, че ползвания от Р. таксиметров автомобил никога не е работил като такъв, а е бил нает само и единствено за реализация на незаконната дейност. Подобни фактически положения не са описани в обвинителния акт, нито прокурорът посочва кои доказателствени източници, неоценени от съда, дават основание за такива изводи. Не е пренебрегната и информацията, съдържаща се в проведените телефонни разговори от подс. Р., установена чрез използване на СРС, но съдът има суверенното право да прецени дали тя е достатъчно убедителна, за да послужи за установяване на фактите по престъпната дейност и авторството на деянието. В случая, съдът е счел тази информация за недостатъчна, като е изложил и достатъчно съображения за този свой извод. По оплакванията за явна несправедливост на наказанията. Релевираното в протеста касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК не е подкрепено с конкретни доводи, като декларативно се сочи, че наложените на подсъдимите наказания са занижени по размер и не съответстват на обществената опасност на деянията и дейците. В жалбата на адв. Н. се твърди, че съдът не е оценил в достатъчна степен смекчаващите отговорността на подс. С. обстоятелства и оказаното съдействие на органите на разследването. В саморъчната жалба на подс. С., както и в жалбата на подс. В. липсват конкретни съображения по касационното основание и е посочено единствено, че наказанията са завишени. Върховният касационен съд намира, че наказанията на подсъдимите В. и С. са правилно индивидуализирани по размер. Въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства от значение за определяне на вида и размера на наказанието и ги е оценил съобразно действителната им тежест. В полза и на двамата подсъдими е отчетен приносът им за разкриване на обективната истина, а като отегчаващо отговорността им обстоятелство- високият размер на стойността на подправените парични знаци, държани от тях. Съобразени са данните за тежкото съдебно минало на подс. В., очертаващи го като личност със завишена степен на обществена опасност, както и ниската степен на обществена опасност на подс. С., който е неосъждан и с добри характеристични данни. Съдът правилно е индивидуализирал наказанието на подс. В. около средния размер на предвиденото в закона, при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, а наказанието на подс. С.- при превес на смекчаващите такива. Не е налице очевидно несъответствие на определените наказания с обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 348 ал.5 от НПК, което да налага завишаване, съотв. намаляване на техния размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/ 13.02.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 721/ 2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: