Р Е Ш Е Н И Е № 454 София, 11.12.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ................................................................................... и в присъствието на прокурора Пенка Маринова ................................................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 1645 по описа за 2014 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдената Д. М. Л., чрез адвокат Т. Б., за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 2307/ 2014 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 17 въззивен състав, отмяна на решение № 766 от 16.07.2014 г. и оправдаване на осъдената, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Искането се позовава на посочените в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за неправилно приложен материален закон и допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Пред касационната инстанция осъдената Д. М. Л. и нейният защитник адвокат Б. поддържат искането по изложените в него съображения. Поддържат, че съдената не е извършила престъплението. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, а постъпилото искане – за неоснователно, като предлага то да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда от 22.04.2014 г. по н.о.х.д. № 3977/ 2013 г. Софийският районен съд, Наказателна колегия, 116 състав признал осъдената Д. М. Л. за виновна в това, че в периода 28.04. - 29.04.2004 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство (дебитна карта) отнела чужди движими вещи на обща стойност 461,10 лв., от владението на Е. С. И.-Л., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й определил наказание от девет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. С решение № 766 от 16.07.2014 г. по в.н.о.х.д. № 2307/ 2014 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, 17 въззивен състав, изменил първоинстанционната присъда, като преквалифицирал престъплението в по-леко наказуемо по чл. 194, ал. 1 от НК за кражба на парична сума от 60 лева, оправдал осъдената за кражба при продължавано престъпление на сумата от 400 лева, чрез използване на техническо средство и по първоначално повдигната й правна квалификация, а наказанието наложил при условията на чл. 54 от НК. Процесуално допустимото искане на осъдената Д. М. Л. за възобновяване на наказателното производство е направено в законовия шестмесечен срок, но разгледано по същество е неоснователно. Несъстоятелно е оплакването, че осъдителната част на въззивното решение почива върху неправилно формирано вътрешно убеждение на въззивния съдебен състав по доказателствата и по правната квалификация на извършеното престъпление. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на принципа, залегнал в нормата на чл. 14, ал. 1 от НПК. С дължимото внимание и задълбоченост въззивната инстанция е обсъдила всички събрани по делото доказателствени източници. Анализът им е подробен и обстоятелствен. Показанията на свидетелите Е. И.-Л., Г. И., И. П., Г. Т. и Р. П. са възприети правилно, съобразно вложения в тях смисъл и съвкупната им оценка е позволила правилно да бъдат изведени фактите от обективната действителност. Показанията на пострадалата И.-Л. не останали изолирани, а подкрепени с косвените факти от изложенията на свидетелите И., П. и Т. които доказали, че тъкмо осъдената Л. неправомерно е ползвала чуждата дебитна карта, която отнела от чантата на пострадалата няколко дни по-рано по време на гостуване. От събраните по делото доказателствени източници е установено, че задържаната от техническото устройство дебитна карта е на пострадалата И.-Л., а осъдената Л. не е могла да убеди банковия служител Т. да й върне ползваната от нея карта след третия, но вече неуспешен опит за теглене на пари. Правилно обсъдените доказателства логично извели и участието на осъдената в кражбата на парична сума от 60 лева отново от чантата на пострадалата. Изведени били всички значими за делото факти и обстоятелства, без да е допусната тяхната превратна оценка. Част от показанията от досъдебното производство били приобщени, а за констатираните несъответствия или противоречия са изложени убедителни съображения кои от доказателствата и защо са приети с доверие и кои от тях и по какви съображения са отхвърлени като недостоверни. Въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствените източници, които да са накърнили правата на осъдената. Доказателствените източници, макар и косвени по своя характер, в своето многообразие и съвкупна оценка водят до единствено възможния извод за противоправното поведение на осъдената Л., която взела от чантата на гостуващата й братовчедка пари, дебитна карта и лични документи. Правилно въззивният съд е извършил преквалификация на извършеното престъпление, тъй като предмет на кражбата представлявал само паричната сума от 60 лв, докато неправомерно ползвания от осъдената чужд платежен инструмент разкривал признаците на друго престъпление, за което не е имало повдигнато обвинение пред първата инстанция. Затова и правилно въззивната инстанция оправдала осъдената за неправомерно изтеглените пари с чужда дебитна карта. Материалният закон е приложен правилно и в съответствие с разкритите по делото факти на престъпно посегателство. Не са допуснати претендираните от осъдената Д. М. Л. съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което искането за възобновяване на въззивното производство по делото като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от осъдената Д. М. Л. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 2307/ 2014 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 17 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.