Р Е Ш Е Н И Е № 372 гр.София , 18 ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Искра Чобанова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1009/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия Г. З. Г., чрез защитника му адв.З. срещу решение №144 от 27.04.2015 г., постановено по внохд №288/2015 г. на Софийски апелативен съд, НО. В жалбата се твърди, че още в хода на първоинстанционното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения ; че въззивното решение е необосновано, постановено при непълнота на доказателствата, неправилно и несправедливо. Изразява се становище ,че с оглед „ предмета и характера на производството ,потвърдената присъда е несъразмерно висока”, както и че гражданският иск следва да бъде намален, тъй като подсъдимият няма възможност да заплати такава голяма сума. Моли се да бъде отменено въззивното решение и постановено ново, с което на подсъдимия да бъде наложено по-леко наказание. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия-адв.З. поддържа жалбата, моли да бъде уважена, като пледира за по-леко наказание. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. Г. Х.-адв.Г. счита решението на въззивната инстанция за законосъобразно, а наложеното наказание за справедливо, поради което моли да бъде отхвърлена касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита ,че жалбата не отговаря на изискванията на чл.351 от НПК. От друга страна, застъпва становище за нейната неоснователност, в случай ,че тя бъде приета за редовна.Моли решението на САС да бъде оставено в сила. В последната си дума, подсъдимият Г. моли да бъде намалено наказанието му. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба , становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 23.02.2015 г.,постановена по нохд №5503/2014 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Г. З. Г. за виновен в това, че на 13.07.2013 г. около 22.30 часа в [населено място],[жк], [улица] №145, в двора на /номер/ СОУ направил опит умишлено да умъртви А. Г. Х., като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено опасни последици, поради оказаната своевременна спешна медицинска помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.58а от НК му е наложил наказание шест години и осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор, при първоначален строг режим. С присъдата е зачетено предварителното задържане на подсъдимия. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият Г. е осъден да заплати на гр.ищец А. Х. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,ведно със законната лихва. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия Г. Г., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №288/2015 г., което е приключило с решение №144 от 27.04.2015 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Жалбата на подсъдимия Г. Г. е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място следва да се отбележи, че НПК не предвижда като касационно основание „необоснованост“ на въззивния акт, поради което претенцията, изложена в жалбата ,че въззивното решение е необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, не може да бъде разглеждана. На следващо място,в жалбата се твърди ,че са били допуснати съществени процесуални нарушения „още на първата инстанция“.Липсата на конкретика относно това оплакване, лишава ВКС от възможност да вземе отношение по тях. Що се отнася до въззивното производство, следва да се отбележи, че съдебният състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото-чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени точни фактически изводи, въз основа на които са направени законосъобразни правни заключения. В мотивите на въззивното решение е отговорено убедително и на наведените от жалбоподателя възражения. Всъщност единствените доводи, посочени в жалбата /макар и твърде лаконични и неясни/, и които обосновават нейната допустимост, се отнасят до недоволството на касационния жалбоподател от наложеното му наказание. Доколкото производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава ХХVІІ , в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е бил длъжен , постановявайки осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК , като съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК , съдът прилага само чл.55 , ако е по-благоприятен за дееца. В настоящият казус , преценката на решаващите съдилища, че не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, е вярна, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание /10 години лишаване от свобода/ се явява несъразмерно тежко. Наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода, потвърдено с въззивното решение, е било законосъобразно определено на основание чл.54 от НК , като отмерването му в предвидения за престъплението по чл.115 от НК минимален размер десет години лишаване от свобода /съответно редуцирането му на основание чл.58а ал.1 от НК с 1/3 на шест години и осем месеца/ разкрива пълно съобразяване на съдилищата с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което не се явява явно несправедливо и не подлежи на корекция. При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, решаващите съдебни инстанции са съобразили както степента на обществената опасност на деянието по принцип - завишена ,с оглед обществените отношения, които се засягат с него, така и с конкретната степен на обществена опасност на деянието-също висока, обусловена от конкретните характеристики по изпълнението му. На следващо място, в пълнота са били отчетени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства-чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, изразеното от него съжаление и поднесено извинение към пострадалия. Към кръга на смекчаващите обстоятелства, въззивният съд единствено е пропуснал да причисли и факта, че деянието е приключило в стадия на опита. Въпреки това , относителната тежест на това обстоятелство не е особено значима, доколкото се касае за довършен опит за убийство. По-нататък, САС не е отчел като отегчаващо вината обстоятелство броя на телесните увреждания, причинени на пострадалия. С оглед на изложените съображения, ВКС не намира аргументи за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимият следва да понесе, тъй като за да стори това е необходимо да приложи разпоредбата на чл.55 от НК , а основания в тази насока, както беше посочено и по-горе, не са налице. В жалбата е релевиран довод, че наказанието, наложено на подсъдимия не е съобразено с „предмета и характера на производството“ . Предметът на производството -това е обвинението, което е предявено на подсъдимото лице и в случая то е за извършено престъпление по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 от НК. За да не е съобразено наказанието с обвинението, означава да е допуснато нарушение на санкционната част на инкриминираната правна норма, каквото в случая изобщо не се набелязва. Що се отнася до характера на производството /диференцирана процедура по глава 27 от НПК-чл.371 т.2 от НПК/, решаващите съдилища са се съобразили напълно с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК и са определили наказанието при условията на чл.58а от НК. Поради недостатъчната яснота на формулировката, отразена в жалбата, ВКС намира за необходимо да отбележи, че ако защитникът на подсъдимия е имал предвид, че наказанието на подсъдимия не е съобразено с „характера на производството“, поради оказано от Г. съдействие още на досъдебното производство и в тази връзка самопризнанието му по чл.371 т.2 от НПК следва да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, то тази теза не се възприема от касационния състав. Подсъдимият Г. Г. не е давал обяснения на досъдебното производство. Ето защо, същият не е спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговият извършител /в този смисъл ТР №1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС/ . На следващо място , ВКС намира за справедлив уважения размер на гражданския иск за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от пострадалия А. Х. срещу подсъдимия. Обезвредата за неимуществени вреди цели да репарира болките и страданията ,понесени от пострадалия в резултат на виновното поведение на подсъдимото лице. Ето защо, финансовото състояние на дееца е без значение при определяне размера на обезщетението, и в този смисъл възражението за невъзможност Г. Г. да заплати сумата от 30 000 лв., е лишено от основание. Като не намери основания за ревизия на атакувания съдебен акт,ВКС счете, че касационната жалба на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №144 от 27.04.2015 г., постановено по внохд №288/2015 г.по описа на Софийски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/