Ключови фрази


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60469

гр. София, 11.10.2021 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2040 по описа за 2020г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Ц. В. Т. и Н. В. Т., двамата от [населено място] чрез процесуални представители адв. Г. В. и адв. Б. Л. /Адвокатско дружество „В. и Л.“/ срещу решение № 4462 от 22.07.2020г. по в. гр. дело № 6233/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В състав, с което е потвърдено решение № 56418 от 05.03.2019г. по гр. дело № 66913/2018г. на Софийски районен съд, I ГО, 162 състав и Ц. В. Т. и Н. В. Т. са осъдени да заплатят общо на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 връзка с ал. 8 ГПК сума в размер 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от Ц. В. Т. и Н. В. Т. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата 6 558,99 лв., представляваща главница по договор за кредит от 18.04.2008г., ведно със законната лихва върху сумата от 11.11.2011г. до окончателното й изплащане, сумата 702,61 лв. - лихва за периода 25.02.2011г. - 23.10.2011г., сумата 145,54 лв. - наказателна лихва за периода 25.03.2011г. - 10.11.2011г., и на сумата 148,14 лв. - разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.11.2011г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9838/2011г. по описа на Районен съд Бургас, претендирани при условията на солидарност по изпълнително дело № 1425/2011г. по описа на ЧСИ С. С. Н., с peг. № 805 на КЧСИ.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат становище, че неправилно въззивната инстанция е квалифицирала конституирането на нов взискател по изпълнителното дело на 30.01.2014г. поради цедиране на вземането като изпълнително действие, водещо до прекъсване на давността; неправилно е приравнил конституирането на нов взискател поради цедиране на вземането на присъединяване на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. Излагат съображения, че е налице заместване на кредитор поради настъпило частно правоприемство – цесия, което не може да ползва взискателя като действие по присъединяване на взискател, годно да прекъсне давността.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторите релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Поддържат становище, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и излагат евентуално твърдение, че решаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид практиката на съдилищата /решение № 4304/13.06.2019г. по в. гр. д. № 7615/2018г. на Софийски градски съд, решение № 1885/19.03.2015г. по в. гр. д. № 20463/2014г. на Софийски градски съд, решение № 789/21.06.2017г. по в. гр. д. № 982/2017г. на Окръжен съд Пловдив/ и липсата на практика на ВКС след горепосоченото Тълкувателно решение:
„Конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС?
Конституирането на взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането може ли да се приеме, че има същите последици по отношение навлизане в имуществената сфера на длъжника, каквито има присъединяване на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК?“
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Р. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираният въпрос не е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о. Релевира доводи за правилност на извода във въззивното решение, че конституирането на нов взискател е действие, сходно с присъединяването на взискател. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално същото да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК.
С предявения на основание чл. 439 ГПК иск ищците оспорват дължимостта на сумите, предмет на изпълнително дело № 1425/2011г. по описа на ЧСИ С. С. Н., peг. № 805 на КЧСИ. Въззивният съд е констатирал, че производството по посоченото изпълнително дело е образувано на основание подадена молба от първоначалния кредитор - „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на 23.11.2011г. и изпълнителен лист, издаден на 18.11.2011г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9838/2011г. на Районен съд Бургас. Посочил е, че впоследствие вземанията на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД спрямо ищците са надлежно цедирани на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Съдебният състав е изложил съображения, че по отношение на валидно възникналото вземане за главница по договор за кредит и разноски в полза на ответника, за които е издаден изпълнителният лист, се прилагат правилата на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, съответно по отношение на вземанията за лихви за забава - кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и основанията за прекъсване и спиране на давността, уредени в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По отношение на спорния въпрос „дали след като е образувано изп. дело № 1425/2011г. по описа на ЧСИ С. С. Н. са настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД за прекъсване на давностния срок относно валидно възникналите вземания, за които е издаден изпълнителният лист“ въззивната инстанция е приела, че давността е била прекъсната с различни изпълнителни действия, а именно:
1/ на 19.03.2012г. с извършване на действия от ЧСИ, съставляващи избран от него изпълнителен способ - опис на движими вещи, насрочен с постановление от 24.02.2012г., който не е бил извършен поради неосигурен достъп до имота от длъжниците, но представлява активно поведение на ЧСИ, насочено към принудително събиране на вземанията, поради което поражда последиците на чл. 116, б. „в“ ЗЗД;
2/ на 30.01.2014г. с конституирането на нов взискател по изпълнителното дело /по молба на ответника/, извършено с постановление от 30.01.2014г.;
3/ на 05.06.2014г. с депозирана молба от новоконституирания взискател за проучване на имущественото състояние на длъжниците и за предприемане на изпълнителни действия - запори върху движими вещи и банкови сметки и възбрани върху недвижими имоти на длъжниците;
4/ на 10.06.2014г. с налагане на запор върху вземания на длъжника Ц. В. Т. от трето лице - работодателя му „Хидромонтаж 2003“ ООД;
5/ на 15.01.2016г. и на 16.06.2016г. с депозиране на молби от взискателя за проучване на имущественото състояние на длъжниците и предприемане на изпълнителни действия - запори върху движими вещи и банкови сметки и възбрани върху недвижими имоти на длъжниците;
6/ на 12.07.2016г. с налагане на запор върху вземания на длъжника Ц. В. Т. от трето лице - работодателя му „Ди Ес Хоум“ ООД;
7/ на 10.01.2017г. и на 08.08.2018г. с подаване на нови молби от взискателя за проучване на имущественото състояние на длъжниците и предприемане на съответни изпълнителни действия;
8/ на 22.08.2018г. с налагане на запор върху вземания на длъжника Н. В. Т. от трето лице - работодателя му „Комфорт Системс“ ООД.
Въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд е заключил, че петгодишната погасителна давност за оспорените вземания за главница по договора за кредит и разноски по заповедното дело, респективно тригодишната погасителна давност за оспорените вземания за лихви не е изтекла, защото считано от 18.11.2011г. /дата на издаване на изпълнителния лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9838/2011г. на Районен съд Бургас/ до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.10.2018г., давността е била прекъсвана многократно от активните изпълнителни действия на взискателя и съдебния изпълнител през период по-кратък от две години. Изложил е съображения, че предприетите действия по принудително изпълнение са били годни да породят последиците на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, тъй като изпълнителното дело не е било прекратено поради бездействие на взискателя в продължение на две години по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съдебният състав е приел за неоснователен доводът на ищците, че с подадената молба пред ЧСИ за конституиране на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател поради извършена цесия и съответно с конституирането му като взискател с постановление от 30.01.2014г. от ЧСИ, не се прекъсва давността. Изложил е съображения, че конституирането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело представлява валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността по делото - касае се за сходно изпълнително действие като това по присъединяването на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК, като последната хипотеза е изрично визирана в т. 10 на Tълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че представлява действие, прекъсващо давността.
Поради това, че вземанията, предмет на изпълнителния лист, издаден на 18.11.2011г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9838/2011г. Районен съд Бургас, на основание на който е образувано изп. дело № 1425/2011г. по описа на ЧСИ С. С. Н., peг. № 805 на КЧСИ, не са погасени по давност, е направен извод за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касаторите в изложението към касационната жалба материалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора, включени са в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен поради това, че в Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС не е даден отговор на релевантните за настоящия спор правни въпроси. Предвид липсата на практика на ВКС по тях и възможността за противоречивото им разрешаване от съдилищата следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски градски съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторите трябва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер 181,18 лв. съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4462 от 22.07.2020г. по в. гр. дело № 6233/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В състав.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса в размер 181,18 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.