Р Е Ш Е Н И Е № 277 Гр.София, 08 септември 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурор ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 755/2014 година Защитник на подсъдимата И. Г. Г. (и самата тя – с подписа си върху подадената жалба) са оспорили по касационен ред потвърждаването в Софийския апелативен съд на осъдителната присъда, която издал Софийският градски съд спрямо Г.. Градският съд като първа инстанция с присъда № 94 от 23.ІІІ.2012 г. по нохд 387/2011 г. е осъдил подсъдимата за умишленото убийство на интимния й приятел Г. С. Г. – престъпление по чл. 115 НК, извършено на 23/24.ІІ.2010 г. Наложеното наказание 10 г. лишаване от свобода трябва да бъде изтърпяно при строг първоначален режим в затвор. Присъдено е обезщетение на майката на убития В. Т. Б. – 10 хил. лв. по гражданския иск, предявен за 100 хил.лв. за причинените й неимуществени щети. Присъдата е потвърдена с решение № 407/13 от 10.І.2014 г. по внохд 402/2013 г. след обжалване също от страна на подсъдимата. В касационната жалба се съдържа позоваване (не винаги точно според НПК) на всички основания за такова обжалване срещу наказателната част на осъждането, както и на аргументи (също не винаги точно отнасяни към съответните основания), но искането на подателя на жалбата по изхода на делото е само за новото му разглеждане. Жалбата е поддържана в съдебното заседание на ВКС, а от страна на обвинението (държавно и частно), както и на гражданския иск са за нейното отхвърляне. ВКС намери жалбата за основателна само доколкото е налице явна несправедливост на наложеното наказание, макар и да липсват изрични аргументи в нейна подкрепа. І. Строго погледнато, нарушен е чл.55 НК – за разлика от предходния НПК наказанието може да бъде явно несправедливо както „в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление” (чл.333, ал. 1 НПК – отм.), така също извън тези предели, щом като „очевидно не съответства … на смекчаващите отговорността обстоятелства” (чл.348, ал. 5, т. 1 НПК), включително по смисъла на чл. 55, във връзка с чл. 54, ал. 2 НК, когато даже едно от тях е изключително или пък смекчаващите обстоятелства са многобройни. В случая става дума, по-конкретно, за повода на завършилия фатално инцидент: „Около полунощ между пострадалия, който се намирал в състояние на алкохолно опиване – средна степен, и подсъдимата възникнал скандал по повод провеждани от Г. [телефонни] разговори с друг мъж – […] . В резултат на скарването подсъдимата казала на пострадалия да напусне дома й. Той на свой ред се обърнал с нецензурни думи [между тях и псувни] и я проклел, след което напуснал стаята, като пред вратата на това помещение се навел, за да обуе обувките си. В този момент подсъдимата […] взела от масата нож, излязла през вратата и нанесла с него един удар в областта на основата на шията на пострадалия […] „ (САС, мотиви, с.3). Според ВКС от цитираното става ясна обусловеността на инцидента не просто от „ установени […] обстоятелства” (чл. 305, ал. 3 НПК), но и от обстоятелства от значение за въпроса „какво наказание да се определи” (чл.301, ал.1 т. 3 НПК). Вместо обаче да съобразят по-нататък тази индивидуализираща наказанието обусловеност и като изключително смекчаващо обстоятелство, съдилищата (защото САС се съгласил изцяло със СГС) се ограничили при индивидуализацията единствено до „обикновени” смекчаващи обстоятелства. Нещо повече – от посочения пропуск избледняло смекчаващото значение и на иначе правилно оценената в тази насока помощ за спасяването на пострадалия. Оказването на подобна помощ, разбира се, е могло да бъде оценено и на много по-съществена за отговорността на подсъдимата плоскост – например за вида на умисъла, - но тук е мястото да бъде отбелязан като решаващ за изхода на делото изборът на Г. да се защитава по начин, който въобще изключва нейното участие в увреждането на Г.. Този избор, както ще се види и по-долу, е не само неубедително направен, но не е позволил и психиатричното изследване, необходимо за приложението на чл. 118 НК (установяването на евентуално наличие на т.нар. физиологически афект е изисквало сътрудничество с вещите лица – вж. заключението им на л. 93, абз.предпоследен, т. ІІ, досъд.пр.). И все пак според ВКС, ако съдилищата бяха правилно включили и оценили всички смекчаващи отговорността в случая обстоятелства, по-лесно биха видели като ориентир при санкционирането предвиденото по закон именно в чл.118 във вр. с чл. 115 НК, и като по-справедливо за подсъдимата – наказанието осем години л.св. ІІ. Извън обсъдения недостатък на обжалвания съдебен акт, оспорването му е неприемливо за ВКС. Трябва да се признае поначало непосилната доказателствена задача да бъдат оборени показанията на свидетелката-очевидец на убийството, особено след закрепването им по съответния ред пред съдия по време на досъдебното производство. И ако показанията на С. са имали някаква нужда от допълнителна подкрепа, такава е била получена в пълна степен след въззивното съдебно следствие, когато несъстоятелността на защитната теза на подсъдимата е разобличена и по експертен път. При изключената от вещото лице-съдебен лекар възможност пострадалият да се е самонаранил, за ВКС не представлява никаква трудност да отхвърли категорично и всички възражения, според които защитата на подсъдимата е била лишена от правото „да представя доказателства” (чл.55, ал. 1 НПК) в нейна подкрепа. Защото ако стремежът на подсъдимата е да докаже, от една страна, че подсъдимият е бил способен на самоубийство, а, от друга страна – че не е имало защо тя да го убие, доказването, даже и успешно, би било само косвено и в този смисъл безрезултатно срещу обвинението. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И : Изменя решение № 407/13 от 10 януари 2014 г. по внохд 402/2013 г. на Софийския апелативен съд единствено по отношение на потвърденото с него наказание лишаване от свобода, което намаля на осем години лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: