Ключови фрази
Иск за изплащане на трудово възнаграждение * обезщетение за неизползван годишен отпуск * непълно работно време * трудов стаж

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

519

 

София  08.07. 2010 г.

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание на трети юни, две хиляди и десета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                                                     

                                                                    МАРИО ПЪРВАНОВ

 

при секретаря  Райна Пенкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 483/2009 г.

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. И., град С., срещу решение от 09.05.2008 г. по гр. дело3297/2007 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение от 15.07.2007 г. по гр. д. №3108/2005 г. на Софийския районен съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „И”АД иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за сумата над 525 лв. до 1215 лв. Въззивният съд е приел, че искът по чл.224, ал.1 КТ е доказан само за сумата от 525 лв., тъй като ищцата е работила по 3.5 часа на ден, както самата тя е признала в заявление до НОИ. Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че е работила само 3.5 часа на ден. Действително в запитване до НОИ от 14.07.2004 г. е записала, че е работила с дневно работно време от 3.5 часа, но това не се отнася лично за нея, а за случаи с други лица във връзка с работата и като главен юрисконсулт.

Ответникът по касационната жалба „И”АД, град С., не е заявил становище по жалбата.

С определение №745 от 10.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 09.05.2008 г. по гр. дело3297/2007 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение от 15.07.2007 г. по гр. д. №3108/2005 г. на Софийския районен съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „И”АД иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за сумата над 525 лв. до 1215 лв. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на въпроса относно правото на платен годишен отпуск на работника или служителя, който работи на непълно работно време.

По този въпрос следва да се приеме, че работникът или служителят, който работи на непълно работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.224, ал.1 КТ е неоснователен за разликата от 525 лв. до 1215 лв., тъй като ищцата е работила само 3.5 часа на ден, както самата тя е признала в заявление до НОИ. Това наистина е извънсъдебно признание на ищцата за работа по-малко от 4 часа на ден, т.е. по-малко от половината от законоустановеното работно време. Извънсъдебно признание за работа на половин работен ден, т.е. не по-малко от половината от законоустановеното работно време, има и в изготвената от работодателя „И”АД справка за получени суми по месеци и години. Тези две признания, преценени с оглед всички обстоятелства по делото, могат да обосноват извод за работа на ищцата през процесния период при ответника не по-малко от половината от законоустановеното работно време. В случая страните са уговорили изрично работно време не повече от 4.15 часа на ден и ищцата е престирала работната си сила в рамките на не по-малко от 4 часа, т.е. половината от законоустановеното работно време, поради което трудовият и стаж и дава право на пълния размер платен годишен отпуск /чл.355, ал.1 КТ/.

Изложените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според приетата по делото експертиза размерът на дължимото обезщетение за неизползвания от ищцата платен годишен отпуск е 1215 лв. Ето защо въззивното решение трябва да се отмени в обжалваната част и на жалбоподателката следва да се присъдят още 690 лв. Съобразно изхода на спора на ищцата трябва да се присъдят 30 лв. деловодни разноски, а ответникът „И”АД трябва да бъде осъден да плати държавна такса 25 лв.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 09.05.2008 г. по гр. дело3297/2007 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение от 15.07.2007 г. по гр. д. №3108/2005 г. на Софийския районен съд и е отхвърлен предявеният от Р. Г. И., град С., срещу „И”АД иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за сумата над 525 лв. до 1215 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „И”АД, град С., да заплати на Р. Г. И., град С., на основание чл.224, ал.1 КТ 690 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.03.2000 г. – 15.03.2004 г., заедно със законната лихва от 27.04.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 30 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА „И”АД, град С., да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса 25 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.