Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * прогласяване на нищожност * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред

Р Е Ш Е Н И Е

№.56

гр. София,12.03.2018 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2462 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.47, ал.2 от ЗМТА за отмяна на решение №1149/30.10.2012 г. по арбитражно дело №1149/2012 г. на арбитър Б. Г..
Ищцата Ц. В. К. обосновава искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения, че е разгледан спор, който не подлежи на решаване от арбитраж.
Ответникът – [фирма] излага съображения за недопустимост на иска, евентуално за неоснователността му.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства и взе предвид, че исковете са процесуално допустими /с оглед липсата на доказателства за датата на уведомяване на ищцата за арбитражното решение – находящото се по делото незаверено копие от товарителница и приложените от ответника копия от преводни нареждания не съставляват такива доказателства/, намира, че следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение.
Законодателните промени, извършени със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.8/2017 г. /според които производствата по неарбитрируеми спорове, вкл. и спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, ал.1 от ДР на З., се прекратяват служебно от сезирания арбитраж - §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, вр. чл.19, ал.1 от ГПК, а арбитражните решения постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни - §8, т.5 от ЗИД на ГПК и чл.47, ал.2 от ЗМТА/, следва да намерят приложение и за образуваните пред ВКС производства по чл.48 от ЗМТА, за отмяна на арбитражни решения, които са постановени по спорове с участие на потребител, преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България в т.3 на решение №9/24.10.2012 г. по к.д.№15/2002 г. тълкуване, според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 от ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. В този смисъл след като защитата срещу арбитражното решение е преминала във втория си стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 от ГПК и чл.47, ал.2 от ГПК - ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 от ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно на основание чл.47, ал.2 от ГПК и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда въведените с исковата молба основания за отмяна по чл.47 от ЗМТА по същество. Довод в подкрепа на направения извод е и създадената със същия ЗИД на ГПК, пораждаща незабавно действие от влизането й в сила, процесуална разпоредба на чл.405, ал.5 от ГПК, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗМТА, като по аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение по чл.47 от ЗМТА.
В светлината на изложеното и тъй като в случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит, като ищцата в качеството си на кредитополучател се явява „потребител” по смисъла на §13, ал.1 от ДР на З., следва да бъде обявена нищожността на решение №1149/30.10.2012 г. по арбитражно дело №1149/2012 г. на арбитър Б. Г..
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцата направени разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на ВКС – заплащане на сумата от 222.23 лв., държавна такса.
Предвид направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК и ниската фактическа и правна сложност на делото, както и с оглед обема на извършените от процесуалния представител на ищцата процесуални действия /изразяващи се в изготвяне на исковата молба по делото/, заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв., се явява прекомерно, поради което в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение №1149 от 30.10.2012 г. по арбитражно дело №1149/2012 г. на арбитър Б. Г..
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на Ц. В. К. [ЕГН] сумата от 300 лв. разноски.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати по сметка на ВКС, сумата от 222.23 лв., държавна такса.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.