1 Р Е Ш Е Н И Е № 113 Гр. София, 01 юли 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 350/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане от осъдения З. В. М. за възобновяване на н.о.х.д № 379/2020 година по описа на Окръжен съд – Кюстендил. В саморъчно изготвения сезиращ документ искателят твърди, че не е уведомяван за делото, не се е укривал, работил е в Германия и е пътувал на няколко пъти до България. През м. януари 2022 година бил задържан на границата на Република Унгария и така разбрал, че е задочно осъден. Моли делото да се възобнови и да му бъде дадена възможност да се защити, тъй като наложеното наказание било завишено. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на осъденото лице – адв. В., поддържа искането и счита, че е налице хипотезата за възобновяване на делото, визирана в чл. 423, ал. 5 НПК. От своя страна искателят поддържа изложените в искането доводи. Моли да бъде възобновено производството и наложеното му наказание да бъде намалено. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на искането, тъй като осъденият е бил привлечен лично в качеството си на обвиняем, лично е получил призовка за разпоредителното заседание и е знаел за насроченото дело, което се установявало и от изявлението на защитника му пред първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното: С присъда № 260001/26.01.2021 година, постановена по н.о.х.д.№ 379/2020 година, Кюстендилският окръжен съд признал З. В. М. за виновен за разпространението на високорисково наркотично вещество - 0,032 грама хероин на стойност 1,60 лв., укрити във филтъра на цигара, извършено на 30.09.2019 година при условията на опасен рецидив и на публично място, за което го наказал по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК с пет години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „Строг“ режим и с глоба в размер на 20 000 лв. По жалба на защитника му – адв. Г. Г., присъдата била проверена от Софийския апелативен съд, който с решение № 232/06.07.2021 година, постановено по в.н.о.х.д. № 419/2021 година, смекчил наложеното на М. наказание, намалявайки срока на лишаването от свобода от пет на една година и прилагайки чл. 55, ал. 3 НК по отношение на наказанието глоба. Производството и пред двете инстанции е протекло задочно на основание чл. 269, ал. 3, т. 4 б. „а“ НПК. Присъдата е влязла в сила на 28.07.2021 година, но е приведена в изпълнение на 23.01.2022 година, когато осъденият е постъпил в Затвора – Бобов дол. По делото няма данни, че по отношение на М. е издавана ЕЗА за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ по тази присъда. Искането за възобновяване на наказателното дело е депозирано от осъденото лице на 09.03.2022 година, поради което е допустимо, тъй като е подадено от легитимирана страна и в шестмесечния срок от датата на узнаване за влязлата в сила присъда, която в този случай следва да се приеме, че е датата на привеждане на присъдата в изпълнение, тъй като по делото няма данни, въз основа на които да се приеме по-ранна дата на узнаването на присъдата. Съдържанието на отправеното към върховната инстанция искане налага и извод, че възобновяването на наказателното дело се претендира на две различни самостоятелни основания – по чл. 423, ал. 1 НПК – заради задочното осъждане на М. и по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – за явна несправедливост на наказанието. Второто заявено основание за възобновяване е подсъдно също на ВКС, след като решението на Софийския апелативен съд не е проверено по касационен ред. Разгледани по същество, нито едно от посочените основания за възобновяване на наказателното производство не е налице. Видно от материалите по досъдебното производство № 103/2019 година по описа на РУ – Бобов дол искателят е привлечен лично като обвиняем за престъплението, за което впоследствие е осъден, на 28.07.2020 година. Това е станало и в присъствието на назначения му служебен защитник – адв. Г. Г.. В постановлението за привличане и в протокола за разпит М., на когото е предстояло освобождаването му от Затвора – Бобов дол по изтърпяване на наказание лишаване от свобода, осъденият е посочил като адрес за призоваване – [населено място], [улица]. Този адрес съвпада и с постоянния му адрес, заявен като такъв от 21.10.2008 година, според изисканата от Апелативен съд – София справка. От материалите по н.о.х.д. № 379/2020 година на ОС Кюстендил се установява още, че осъденият М. е получил лично на 13.09.2020 година съобщението за насроченото за 01.10.2020 година от 11.00 часа разпоредително заседание, ведно с приложения към него обвинителен акт, но не се е явил на него. Защитникът му - адв. Г. Г., е уведомила съда, че М. се намира във ФР Германия, където е започнал работа. Съобщила е, че подзащитният й я е потърсил от немски телефонен номер, знае за датата на делото, а тя самата му е обяснила за възможността да бъде задържан, ако не се яви, както и за това, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие. Производството пред първата и въззивната инстанция наистина е протекло задочно по отношение на искателя, но съдилищата са положили усилия за издирване на местонахождението му и за установяване на връзка с него. Изискани са множество справки, включително и от мобилните оператори дали искателят не е техен абонат. Същевременно родителите на осъдения М. са отказали двукратно да получат изпратените до него призовки, аргументирайки с това, че той е в чужбина, нямат връзка с него и не знаят кога ще се завърне. От справките, представени от ГД „Гранична полиция“ по искане на съдилищата и с уговорката, че след приемането ни в ЕС те не са изчерпателни, става ясно, че са налице данни за напускането на страната от подсъдимия на 18.08.2020 година, за завръщането му преди датата на постановяването на първоинстанционната присъда – на 05.12.2020 година и за последващото му напускане на 01.02.2021 година - след постановяването на присъдата на 26.01.2021 година и в срока на нейното обжалване. И пред двете инстанции М. е бил представляван от назначения още от досъдебното производство негов защитник – адв. Г. Г.. При тази фактология не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 НПК. Несъмнено, сред правата на привлеченото към наказателна отговорност лице, гарантирани от чл. 8, § 1 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, чл. 6, т. 3, б. „а“, „c“ и „d“ от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК, са правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него и правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Последното процесуално право не е абсолютно по своя характер и упражняването му зависи изцяло от волята на лицето. След като осъденият М. е имал ясна представа за наказателното обвинение срещу него, тъй като е привлечен в качеството на обвиняем присъствено, знаел е, че е насрочено разпоредителното заседание по делото, но е напуснал заявения адрес за призоваване и пределите на Република България, не е посочил нов и родителите му са отказали да получат призовките за съдебните заседания с обяснението, че нямат връзка с него, то той сам съзнателно е създал невъзможност да бъде призован лично за съдопроизводствените действия и пред двете съдебни инстанции, защото се е укрил. Отделно от това осъденият е бил наясно за възможността производството по отношение на него да протече задочно. Това му е било изрично разяснено от защитника му в проведения помежду им телефонен разговор. Въпреки това в периода, през който М. е бил в страната и производството пред първоинстанционния съд все още не е било приключено, той отново не е проявил интерес към него и така ясно и недвусмислено е манифестирал своя отказ да участва лично в съдопроизводствените действия. По тази причина той не би могъл да се ползва безусловно от установената в процесуалния закон възможност за възобновяване на наказателното дело, възстановяваща правото му на лично участие и в този смисъл е и Решение от 19 май 2022 година на Съда на ЕС, Четвърти състав, по дело C-569/20 година, IR, ECLI:EU:C:2022:401. Не са налице и предпоставките за безусловно възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 423, ал. 5 НПК, на който се позовава защитника в пледоарията си пред върховната инстанция. В искането не се твърди, а и по делото няма данни задочно осъденият М. да е екстрадиран за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода от държава, която не е член на Европейския съюз и след предоставени от българската държава гаранции, че ще възобнови наказателното дело, поради което не би могло да се обсъжда възобновяване на това основание. В искането за възобновяване, в съдебните прения и при последната си дума осъденият М. моли да бъде намалено наложеното му наказание като се мотивира с това, че то е завишено, поправил се е, оженил се и си е намерил работа и квартира в Германия, които не иска да изгуби. Така изложените доводи са оплакване за явна несправедливост на наказанието, което е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Решението на Апелативния съд – София не е било обжалвано или протестирано, поради което е допустимо то да бъде проверено за наличие на това касационно основание по реда на извънинстанционния контрол, осъществяван от ВКС на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. По същество, обаче, оплакването е неоснователно. Не може да се коментира явна прекомерност на наложеното наказание на осъдения М. при положение, че въззивният съд е взел предвид и е преценил като изключително смекчаващи отговорността обстоятелства количеството и стойността на разпространеното наркотично вещество. Наказанието е индивидуализирано по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК. При законово определен специален минимум на наказанието по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК от пет години лишаване от свобода, Софийският апелативен съд е намалил наложеното наказание на една година и е отменил кумулативното наказание глоба в размер на 20 000 лв. По-голямо смекчаване на наказанието лишаване от свобода от върховната инстанция, което така както е отмерено, е близо до минималния възможен по чл. 39, ал. 1 НК размер за този вид наказание, отколкото до специалния минимум за престъплението по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК, би било проява на неоправдана снизходителност, която би компрометирала целите на наказанието по чл. 36 НК. Разсъжденията на защитника на осъденото лице във връзка с деянието му, изложени в представените писмени бележки, не подлежат на обсъждане, тъй като те са представени извън срока по чл. 351, ал. 4 НПК. Поради изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. В. М. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 419/2021 година на Софийски апелативен съд и отмяна на постановеното по него решение № 232/06.07.2021 година, с което е изменена присъда № 260001/26.01.2021 година по н.о.х.д.№ 379/2020 година по описа на ОС Кюстендил. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.