Р Е Ш Е Н И Е № 132 гр. София, 15.06.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 444/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.4 от НПК по жалба на осъдения И. М. П. срещу определението от 23.02.2018 г., постановено по ВНЧД № 263/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд (СОС) в частта, с която е оставено без разглеждане предложението на РП–Елин Пелин за определяне на общо наказание измежду наложените му такива по НОХД № 189/ 2013 г. по описа на РС–гр. Троян и НОХД 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград, и въззивното производство е прекратено в тази му част. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в атакуваната му част и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в немотивираност на определението на СОС, доколкото изложените мотиви са оскъдни и неубедителни. Към касационната жалба е представено и допълнение от осъдения П., в което са изложени доводи в подкрепа на предложението на прокурора от РП–Елин Пелин за наличие на предпоставките по чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК за определяне общо наказание измежду наложените му такива по НОХД № 189/ 2013 г. по описа на РС–гр. Троян и НОХД 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград, тъй като престъпленията, за които е осъден по посочените две наказателни дела са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Въз основа на изложените в касационната жалба и допълнението към нея доводи, към ВКС е отправено искане за отмяна на определението на СОС по ВНЧД № 263/2017 г. в частта, с която е оставено без разглеждане предложението на РП – Елин Пелин за определяне на общо наказание измежду наложените на осъдения И. П. такива по НОХД № 189/ 2013 г. по описа на РС–гр. Троян и НОХД 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград, и въззивното производство е прекратено в тази му част, като делото бъде върнато на окръжния съд за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС осъденият П., редовно призован, не се явява. Явява се посоченият от САК за служебен защитник – адв.Ц. Ц., който ВКС назначи в това качество. Същият поддържа касационната жалба на осъдения по изложените в нея доводи и отправя същото искане. Представителят на ВКП намира жалбата на осъдения за неоснователна, доколкото въпросът за определяне на общо наказание измежду наложените му такива по посочените две наказателни производства е разрешен с влязъл в сила съдебен акт на РС-София, посочен в определението. В този смисъл Окръжният съд правилно е оставил без разглеждане предложението на Районна прокуратура гр. Елин Пелин за определяне на едно общо наказание по двете дела и правилно е прекратил производството в тази част, поради което атакувания съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: Производството по НЧД № 335/2016 г. по описа на РС–гр. Елин Пелин е образувано по предложение на прокурор от РП–Елин Пелин за групиране на наказанията, наложени на осъдения И. М. П. с отделни присъди (определения за одобряване на споразумения), като са очертани две съвкупности от престъпления, за които са налице предпоставките по чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК – първата от тях обхваща наказанията наложени на осъдения по НОХД № 189/ 2013 г. по описа на РС–гр. Троян и НОХД 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград, а втората – тези, наложени по НОХД № 11955/2014 г. по описа на СРС, по НОХД № 247/2015 г. по описа на РС–гр. Брезник и по НОХД № 286/2016 г. по описа на РС–гр. Елин Пелин. С определение от 23.03.2017 г., постановено по НЧД № 335/2016 г. РС–гр. Елин Пелин уважил предложението на РП–гр. Елин Пелин като на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК групирал наложените на осъдения И. М. П. наказания с определение за одобряване на споразумения по НОХД № 189/2013 г. по описа на РС–гр. Троян, влязло в сила на 17.06.2013 г. и с присъда по НОХД № 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград, влязла в сила на 03.08.2013 г., като наложил най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, което на основание чл.57 т.2 б.”б” от ЗИНЗС определил да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, а на основание чл.25 ал.2 и ал.3 от НК приспаднал изтърпяната част от наказанията, наложени с посочените два осъдителни съдебни акта. Със същото определение Елинпелинският РС групирал на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК наложените на осъдения И. М. П. наказания с определения за одобряване на споразумения по НОХД № 11955/2014 г. по описа на СРС, влязло в сила на 12.02.2015 г., по НОХД № 247/2015 г. по описа на РС–гр. Брезник, влязло в сила на 15.01.2016 г. и по НОХД № 286/2016 г. по описа на РС–гр. Елин Пелин, влязло в сила на 23.08.2016 г., като наложил най-тежкото от тях – „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, което на основание чл.57 т.2 б.”б” от ЗИНЗС определил да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, а на основание чл.25 ал.2 и ал.3 от НК приспаднал изтърпяната част от наказанията, наложени с цитираните три присъди. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът зачел и времето, през което осъденият П. е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража” или домашен арест, както и всяко задържане по ЗМВР или друг закон във връзка с престъпленията. По жалба от защитника на осъдения П. – адв.Н. срещу определението на РС–гр. Елин Пелин по НЧД № 335/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд било образувано ВНЧД № 263/2017 г., който с определение от 23.02.2018 година отменил атакуваното определение на РС-гр. Елин Пелин в частта, с която е определено общо наказание на осъдения П. по НОХД № 189/ 2013 г. по описа на РС–гр. Троян и НОХД 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград, оставил без разглеждане предложението на РП–Елин Пелин за групиране на наказанията по тези две наказателни производства и прекратил производството по делото в тази му част. В останалата му част, определението на първоинстанционния съд било потвърдено. Касационната жалба на осъдения П. е допустима, доколкото с нея се атакува тази част от въззивното определение, с което е прекратено производството по делото – подадена е от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.4 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба от осъдения П. е основателна. Прегледът на данните за съдимостта на жалбоподателя И. М. П. сочат, че на същия са наложени наказания с присъди и определения за одобряване на споразумения по дела от общ характер както следва: 1. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 189/2013 г. по описа на РС–гр. Троян, влязло в сила на 17.06.2013 г. на осъдения П. за престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК, извършено на 02.10.2012 г., при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК е наложено наказание „пробация” с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година. 2. С присъда № 26 от 28.05.2013 г., постановена по НОХД № 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград, влязла в сила на 03.08.2013 г. на същия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години за престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК, извършено на 09.10.2012 г. С определение от 24.09.2013 г., постановено по същото наказателно дело, Ботевградският районен съд е групирал наказанията, наложени на И. М. П. по НОХД № 189/2013 г. по описа на РС–гр. Троян и по НОХД № 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград, като на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК му определил едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му такива по двете дела, а именно 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода”, изтърпяването на което отложил за срок от 3 /три/ години на основание чл.66 ал.1 от НК. 3. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 11955/2014 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 12.02.2015 г. на П. било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим за престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК, извършено на 04.09.2013 г., като било зачетено и времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. С определение от 22.06.2015 г., постановено по НЧД № 5434/2015 г. по описа на СРС, влязло в сила на 08.07.2015 г., на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК на осъдения П. било определено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му такива по НОХД № 189/2013 г. по описа на РС–гр. Троян и по НОХД № 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград в размер на 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода”, като било постановено ефективното му изтърпяване при първоначален „строг” режим. Наложеното по НОХД № 11955/2014 г. по описа на СРС наказание „лишаване от свобода” в размер на 6 /шест/ месеца било постановено да се изтърпи отделно при първоначален „строг” режим. 4. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 247/2015 г. по описа на РС–гр. Брезник, влязло в сила на 15.01.2016 г. на жалбоподателя П. при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК било наложено наказание „пробация” с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година за престъпление по чл.343в ал.1 от НК, извършено на 07.08.2013 г. С определение от 25.05.2016 г., постановено по НЧД № 22/2016 г. по описа на РС–гр. Брезник, влязло в сила на 10.06.2016 г. били групирани наказанията, наложени на осъдения И. П. по НОХД № 11955/2014 г. по описа на СРС и по НОХД № 247/2015 г. по описа на РС–гр. Брезник, като на основание чл.25.ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК му било наложено най-тежкото измежду тях, а именно 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”, което към датата на постановяване на определението е било изтърпяно. 5. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 286/2016 г. по описа на РС–гр. Елин Пелин, влязло в сила на 23.08.2016 г. за извършени четири деяния при условията на продължавано престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК в периода 17.07.2012 – 09.01.2013 г., на касатора П. било наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК „пробация” с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година. При така установените данни относно осъжданията на касатора И. М. П. безспорно се установява, че те формират няколко съвкупности и за определяне най-благоприятната за дееца е необходимо всяка една от тях да бъде изследвана. В тази връзка следва да се обърне внимание, че изводът на въззивния съд за наличието на две безспорно обособени съвкупности, както и този за окончателно решения въпрос с влязъл в сила съдебен акт по отношение на първата от тях (формирана от наложените наказания по НОХД № 189/2013 г. по описа на РС–гр. Троян и по НОХД № 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград) не отговарят на фактическите данни по делото. Действително с постановеното по НЧД № 5434/2015 г. по описа на СРС определение, влязло в сила на 08.07.2015 г. е бил решен въпросът с наказанията, които осъденият П. следва да изтърпи по три от наказателните производства, приключили до този момент – това са НОХД № 189/2013 г. по описа на РС–гр. Троян, НОХД № 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград и НОХД № 11955/2014 г. по описа на СРС, като е определено общо най-тежко наказание в размер на 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода” с постановено ефективно изтърпяване при първоначален „строг” режим по отношение на първите две производства, а наложеното наказание по последното дело правилно е било постановено да се изтърпи отделно, тъй като извършеното престъпление – негов предмет се явява рецидив по отношение на престъпленията по първите две дела, защото е извършено след влизането в сила на осъдителните актове по тях. В последствие със споразумение по НОХД № 247/2015 г. по описа на РС–гр. Брезник, одобрено на 15.01.2016 г. П. бил осъден за престъпление, извършено в условията на реална съвкупност с това по НОХД № 11955/2014 г. по описа на СРС, поради което с определение по НЧД № 22/2016 г. по описа на РС–гр. Брезник, влязло в сила на 10.06.2016 г. било определено общо, най-тежко наказание измежду наложените по тези две наказателни производства (НОХД № 11955/2014 г. по описа на СРС и НОХД № 247/2015 г. по описа на РС–гр. Брезник), а именно 6 месеца „лишаване от свобода”, като престъпленията по тези две дела се явяват рецидив по отношение на престъпленията – предмет на НОХД № 189/2013 г. по описа на РС–гр. Троян и на НОХД № 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград. Необходимостта от преразглеждане на въпроса за общото наказание, което осъденият И. П. следва да изтърпи е възникнала отново след влизането в сила на осъдителния съдебен акт (определение за одобряване на споразумение) по НОХД № 286/2016 г. по описа на РС–гр. Елин Пелин, влязло в сила на 23.08.2016 г. По това наказателно производство, макар приключило последно по ред, жалбоподателят бил осъден за престъпление, извършено в периода 17.07.2012 г. – 09.01.2013 г. – т.е. преди да е имало влязла в сила присъда или определение за одобряване на споразумение по което и да е от изброените по-горе наказателни производства (в тази връзка позицията на СОС, отразена във въззивното решение на стр.43 от ВНЧД № 263/2017 г., че всички деяния по останалите три наказателни производства П. е извършил след влизане в сила на съдебните актове по НОХД № 189/2013 г. по описа на РС–гр. Троян и на НОХД № 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград не отговаря на фактическите данни за осъжданията му Видно от справка за съдимост на И. М. П., приложена по НЧД № 335/2016 г. на РС–гр. Елин Пелин.). Идеята за определяне на общо за изтърпяване наказание чрез обхващане цялостната престъпна дейност на осъденото лице, залегнала в разпоредбите на чл.23 – чл.25 от НК изисква при установяване на „нови данни” за осъжданията му, въпросът за общото наказание, което следва да му бъде наложено, да бъде преразгледан. Вж. т.2 от мотивите на ТР № 3/2009 г. по т.д.№ 3/2009 г. на ОСНК, ВКС. Тъкмо такава хипотеза е налице в настоящия случай, доколкото при направените предходни групирания на наказанията, наложени на осъдения П. по останалите наказателни производства не е било налице осъждането му по НОХД № 286/2016 г. по описа на РС–гр. Елин Пелин. Ето защо искането на прокурора от РП–Елин Пелин не се явява недопустимо, след като наложеното наказание по делото на Елинпелинския РС може да бъде кумулирано с тези, наложени по НОХД № 189/2013 г. по описа на РС–гр. Троян и по НОХД № 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград или с тези, наложени по НОХД № 11955/2014 г. по описа на СРС и НОХД № 247/2015 г. по описа на РС–гр. Брезник. Коя от двете формирани съвкупности обаче следва да бъде избрана и как спрямо нея следва да бъдат отнесени осъжданията по останалите наказателни дела следва да бъде решено от инстанциите по същество, поради което проверяваното определение на Софийския окръжен съд следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Наред с това въззивният съд е допуснал и съществено процесуално нарушение като е прекратил частично производството по чл.306 ал.1 т.1 от НПК по отношение предложението за групиране на наказанията, наложени на осъдения П. по НОХД № 189/2013 г. по описа на РС–гр. Троян и по НОХД № 158/2013 г. по описа на РС–гр. Ботевград, като по този начин е разкъсал съвкупностите и е осуетил възможността за пълноценна проверка на най-благоприятната от тях, която да бъде определена на осъденото лице. Изискването за пълно изследване на всички възможности за групиране на наказанията по отделните наказателни производства като предпоставка за цялостното решаване на въпроса какви конкретни наказания осъденият следва да изтърпи и как осъжданията се отнасят едно спрямо друго налага отмяна на проверявания съдебен акт изцяло и връщане на делото за ново разглеждане. Наред с горното следва да се отбележи, че атакуваното определение на СОС страда и от липса на ясни и конкретни мотиви относно изводите на съда по същество, което прави невъзможна касационната проверка за тяхната правилност. Ето защо при новото разглеждане на делото, след като бъдат изследвани всички възможности за групиране на наказанията по отношение на осъдения И. М. П. следва да бъдат изложени и надлежни мотиви за това коя от съвкупностите се явява най-благоприятна за него и защо. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.3 т.2 вр.ал.1 т.5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ определението от 23.02.2018 г., постановено по ВНЧД № 263/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд, наказателно отделение, втори въззивен състав. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на СОС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.