1 Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 08.05. 2012 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Богданова . при участието на прокурора Стаменова изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 1121/2011г и съобрази следното Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Негов предмет е касационната жалба на Й. С. А. от [населено място] срещу решение №540 от 31.03.2011г по гр.дело № 849/2010г. на Софийски апелативен съд в частта ,с която е потвърдено решение от 28.06.2010г по гр.д. №5273/2008г на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск за имуществена вреда с правно основание чл.2 т.2 ЗОДОВ в размер на 8 000 лева ,представляваща разликата между върната в номинална стойност парична гаранция от 25 000 неденоминирани лева и действителната стойност на гаранцията ,на база средна работна заплата за страната, съответно в частта за претендираната мораторна лихва върху тази главница , както и в частта ,с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен изцяло като неоснователен иска за обезщетение на имуществени вреди в размер на 65 999 лв и мораторната лихва върху същата сума , в частта , с която е потвърдено отхвърлянето на същия иск до пълния предявен размер от 297 000 лева. Претендираното по този иск обезщетение е за вреда от неполучено трудово възнаграждение като главен счетоводител на банков клон ,от която работа ищцата е била уволнена поради наказателното преследване и която работа е била възпрепятствана да упражнява поради воденото наказателно производство срещу нея , по незаконно обвинение , за исковия период от 198 месеца. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на законовия принцип обезщетението при непозволено увреждане да е реално . Защитата оспорва съображенията на въззивния съд във връзка с прилагането на разрешение, следващо номинализма при паричните обезщетения във връзка с ТР № 2 /1997 ОСГК . Номиналните показатели не отразяват реалния размер на вредата и при обезщетението следва да се отчита стойност,на база средна заплата. Ищцата не иска от съда да прилага «инфлационни индекси и валоризационни норми», а иска реално обезщетение , на което има право. Била е лишена от притежание и подложена на унизително отношение . Конкретни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението са развити в жалбата . Становището на представителя на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба в допуснатата до разглеждане нейна част . С определение №110 от 30.01.2012г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба на Й. С. А. при основанията на чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК , по въпроси , отнасящи се до решението по двата обективно съединени иска за обезщетение на имуществени вреди. В останалата част , с която са произнесени останалите искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, касационно обжалване не е допуснато и въззивното решение е влязло в сила. Със същото определение не е допусната до разглеждане по същество и касационната жалба на Прокуратурата на РБ срещу въззивното решение в осъдителната му част. Първият от въпросите ,обусловил допускане на касационната жалба Й. С. А. до разглеждане , е за приложното поле на разрешенията , дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 2 /1997г на ОСГК ,когато се претендира обезщетение на имуществени вреди от държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, изразяващи се в загубена стойност на внесена по наказателното производство парична гаранция поради намаляване на покупателната способност на паричната единица, довела до обезценка на нейния номинален размер за периода на задържане на сумата без основание , в което се изразява и претендираната с иска вреда. По изведения въпрос Върховен касационен съд ,ІІІ г.о намира следното : При обезщетяване на имуществени вреди от държавата на основание ЗОДОВ се касае за парично задължение , като обезщетението следва да компенсира реалните вреди , доколкото същите са в причинна връзка с незаконно обвинение,като преки и непосредствени. От паричния характер на задължението за обезщетение следва и задължението за съдилищата да съобразяват номиналната стойност на парите , а не курсовата им стойност ,но дадено в т.4 на ТР №2/ 1997г ОСГК тълкувателно указание няма отношение към предпоставките за извод , представлява ли отрицателната разлика в покупателната еквивалентност на задържаната като гаранция парична сума пряка вреда, подлежаща на обезщетяване от държавата поради незаконно обвинение . Продължителното задържане на парична сума като гаранция в наказателното производство може да обоснове предположението за пропусната полза , изразяваща се в законната лихва, но не и предположението ,че за своя притежател конкретната паричната сума би запазила същата или увеличена покупателна способност , чрез изражение на този стойностен критерии в брой средни работни заплати за страната, ако междувременно са настъпили промени в покупателната стойност на парите . За целите на института на обезщетението, не е от значение математическото съотношение между парите , от чието ползване обвиняемият се е оказал лишен за исковия период и размера на средната работна заплата за страната, в началото и края на същия период . В реш. №281/2011г по гр.д.№1684/2010г ІІІ г.о на ВКС по реда на чл. 290 ГПК се изтъкна ,че ако се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума , размера на вредата се заключава само в законната лихва ,доколкото няма установена причинна връзка между вреда над този размер и незаконното обвинение в извършване на престъпление . Предвид отговора на поставения въпрос , неоснователна е касационната жалба срещу въззивното решение в частта , с която е потвърдено отвхърляне на иска за сумата 8 000 лева като разлика в стойността на паричната гаранция , изразена в брой средни работни заплати за страната, както и акцесорния иск за мораторни лихви върху претендираната стойност по главницата . Действително , единственото съображение на въззивния съд е аргументирано с указания по т.4 на ТР №2/ 1997г ОСГК, които не дават пряко разрешение по основанието на иска и нямат отношение към ищцовата теза за естеството на увреждането. Макар в обжалваното решение въпросът за естеството на вредата и причинната връзка да е останал без изрично обсъждане, правилно е изтъкната необходимостта пропуснатата полза да бъде определяема и установена и Софийски апелативен съд е достигнал до правилен краен извод . Следва да се добави ,че на обезщетяване подлежи само това неосъществено увеличаване на имуществото ,което е щяло да настъпи със сигурност , ако не бе осуетено от настъпването на деликта. Заявеното от касаторката основание на иска в случая не отговаря на това изискване ,поради неоносимостта на предположението ,че въпросните 25 000 стари лева, внесени през 1992г като парична гаранция , към завеждане на исковата молба могат да имат връзка с притежание , изразено чрез 16 броя средни работни заплати за страната . Вторият въпрос, обусловил допускане на касационната жалба Й. С. А. до разглеждане в частта по иска за обезщетение поради невъзможност ищцата да се заеме работа ,съответна на квалификацията й , е противоречиво решаваният от съдилищата въпрос за значението , което има освобождаването на обвиняемия от работа при посочено от Кодекса на труда основание , което формално няма връзка с предварителното разследване или качеството му на обвиняем , при положение , че с иска се претендира обезщетение поради оставане без работа за период след уволнението и се изтъква, че воденото за продължителен период наказателно производство е било пречка за заемане на определена длъжност (счетоводител),за която е налице професионална квалификация. В обжалваното решение въззивният съд е приел ,че основанието за освобождаване от работа, както и фактът ,че след определен период бившият работодател е прекратил съществуването си , изключва извод за пълно и главно доказване по основанието за обезщетение ,поради недоказан размера на вредата .Трудовото правоотношение на ищцата като главен счетоводител в клон на ТБ Б. , е било прекратено на основание чл. 330 от КТ,във връзка с чл. 15 ал.2 ЗЗК-поради извършване на стопанска дейност без съгласие на работодателя, а не поради предявените й обвинения за присвояване , престъпление по служба и документна измама .Поради това ,макар да приел наличието на пропусната полза ,както и че висящото наказателното производство е попречило на ищцата да работи по специалността си , въззивният съд е отхвърлил иска изцяло , тъй като размерът на вредата не е установен . В решение №1599/2005 по гр.д№ 876/2004 ІV го. също е произнесен случай , при който от държавата е претендирано обезщетение за пропусната полза , изразяваща се в неполучаване на трудово възнаграждение и не е имало основание за извод ,че формалното основание за прекратяване на трудовото правоотношение с свързано с повдигнатото обвинение .В решението е изтъкнато , че при конкретната пропусната полза , доказването на иска е обусловено от доказването на причина , свързана с наказателното производство срещу ищеца . В решение №299/2009г по гр.д. №873/2009г на ПАС е прието, че при отстранявяне от работа на основание чл. 100 ал.2 от ЗДСл е налице причина, обуславяща отговорност на органите на прокуратурата за времето , през което ищецът е отстранен от служба, като вредата се изразява в неполученото трудово възнаграждение . В решаващите си съображения , решение №1599/2005 по гр.д№ 876/2004 ІV г.о и понастоящем обжалваното въззивно решение обективират правилна практика по отношение на предпоставката, че при претендирано обезщетение в размер на неполучено трудово възнаграждение за периода , през който е било висящо наказателното производство с повдигнато обвинение , следва да е налице пряка причинна връзка между наказателното преследване и освобождаването от работа , или между положението на обвиняем и невъзможността да се заема определена работа ,за която ищецът има квалификация. Във втория случай обаче ,който няма отношение към разрешението , застъпено в решение №299/2009г по гр.д. №873/2009г на ПАС , изследването не обема единствено връзката, произтичаща от изискването при заемане на счетоводна длъжност в администрацията кандидатът да удостовери ,че не е привлечен като обвиняем или подсъдим за умишлено престъпление от общ характер. На обезщетяване подлежи вредата- претърпяна загуба или пропусната полза , когато същата е определена, или определяема. Вреда, изразяваща се в неполученото трудово възнаграждение ,на база средното възнаграждение за съответния вид труд ,за период на оставане без работа по време на висящото наказателно производство ,не може да се приеме за неосъществен доход, който е щял да настъпи със сигурност ,ако не бе осуетен от незаконното обвинение. Положителен извод в тази насока не може да се основе на изискванията ,обявени от ведомства при постъпване на държавна работа ,те не покриват възможния спектър на професионална реализация и не са пречка за нея. Не се прилагат по аналогия и специалните регламенти в Кодекса на труда и Закона за държавния служител , по които се определят основанието и базовия размер на обезщетенията за принудителна безработица в резултат на незаконно уволнение. Поради това правилна е практиката , изразена в обжалваното въззивно решение ,че конкретната имуществена вреда не е установена в настоящия случай . Установеността обаче засяга не размера на вредата, като самостоятелен предмет на положително доказване ,а нейната определяемост като пропусната полза, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение . Предвид дадения отговор на въпроса , касационната жалба е неоснователна по същество и в тази част ,въззивният съд правилно е отхвърлил претенцията за имуществени вреди, формирана на база трудовото възнаграждение , което ищцата би могла да получава като главен счетоводител в клон на банка за периода от 03.01. 1992 до 02.07.2008г след евентуално приспадане на минималната работна заплата за страната през същия период от сборния размер , или се приспаднат получените в по- малък размер трудови доходи . Прокуратурата на РБ не дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на тази спорна разлика , изчислена по заключението на вещото лице , или за целия размер на иска , на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ, включително претендираната лихвата от влизане в сила на оправдателната присъда ,или от по- ранен момент. Върховен касационен съд не приема довода на защитата ,че възраженията на прокуратурата или мотивите на съда в обжалваното решение са израз на унизително отношение към ищцата , продължение на репресията срещу нея . Няма опора в закона довода ,че за да бъде „реално”, т.е да компенсира реалните вреди ,паричното обезщетение при пропуснати ползи от задържане на парична сума, или от пропуснати доходи , свързани с професионална реализация , следва да се изчислява на база съотношение към средната работна заплата за страната . Въззивното решение следва да бъде оставено в сила Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Оставя в сила решение №540 от 31.03.2011г по гр.дело № 849/2010г. на Софийски апелативен съд в допуснатите до обжалване негови части . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: