Р Е Ш Е Н И Е № 211 гр. София, 11 май 2011г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на тринадесети април двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1218/2011 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на А. П. – окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Шумен за проверка по реда на възобновяването на определение № 1457 от 9.11.2010 год. постановено по НОХ дело № 1674/2010 год. на Шуменския районен съд. В искането се излагат съображения, че след влизане на определението в сила чрез разследване са разкрити обстоятелства, които не са били известни на съда при неговото постановяване и имат съществено значение за правилното решаване на делото. По същество се иска производството да бъде възобновено и определението да бъде отменено. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С протоколно определение № 1457 постановено в съдебно заседание на 9.11.2010 год. по НОХ дело № 1674/2010 год. Шуменският районен съд е одобрил споразумението постигнато между прокурора и защитника, с което подсъдимият Б. А. Д. се е признал за виновен в това, че за времето 18-27.06.2009 год., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, противозаконно присвоил чужди движими вещи – 1402.260 литра дизелово гориво на стойност 2608.19лв, собственост на [фирма] – Шумен, поверени му да ги пази, като същите са възстановени и на основание чл. 205 ал.1т.1 във вр. с чл. 201, вр. чл. 206 ал.1 и чл. 54 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. Определението, което има характер на влязла в сила присъда, не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото окръжният прокурор е легитимна страна, която може да иска проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлата в сила присъда при наличието на основание по чл. 422 ал.1 т.3 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по този процесуален ред, но разгледано по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните: За да не бъде засегнат стабилитета на една влязла в сила присъда, законодателят предвижда възможност да бъде отменена и наказателното производство по делото да бъде възобновено само ако са налице предпоставките за това, които са изчерпателно изброени в разпоредбите на 422 ал.1 НК. В хипотезата на чл. 422 ал.1 т.3 НПК те се свеждат до допълнително разкриване на конкретни факти, които не са били известни при постановяване на присъдата и имат съществено значение за правилното решаване на въпросите относно извършеното деяние и авторството. Те следва да бъдат установени по реда указан в чл. 422 ал.2 НПК, а именно чрез влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови такава – чрез разследване от компетентен орган. По този начин се гарантира в най-голяма степен вероятността да бъдат установени по надлежния ред. В конкретния случай тези изисквания не са налице. Липсват данни по делото да е проведено по надлежния процесуален ред разследване, при което да е установено обстоятелство от значение за правилната квалификация на деянието, а именно, че към момента на сключване и одобряване на споразумението имуществените вреди не са били възстановени. Новооткритото доказателство, на което прокуратурата основава искането си за възобновяване производството по делото, представлява постъпил отговор от Български пощи на запитване във връзка с изплащането на пощенски запис № 9/611 от 28.10.2010 год., въз основа на който е прието възстановяване на обсебеното имущество. В това писмо е посочено, че по желание на подателя внесената сума му е изплатена на 5.11.2010 год. Фактът, че пощенският запис не е получен от адресата – П. В. П., собственик на “П. П. [фирма], а е изплатена на подателя преди одобряването на споразумението, не е достатъчен да се приеме, че чрез разследване е разкрит факт, който не е бил известен на съда при постановяване на съдебния акт и при наличието на който би могло да се стигне до друг извод при решаване на въпросите, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Не са установено дали пострадалия е бил уведомен за паричния запис и причината, поради която внесената сума не му е изплатена, а е върната на подателя, която би мола да бъде и предаването й на адресата. В рамките на проведено разследване последният, както и подсъдимият би могло да бъдат разпитани за изясняване на тези обстоятелства, доколкото в досъдебното производство са дали противоречиви сведения. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на окръжния прокурор на Шуменската окръжна прокуратура като неоснователно слева да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на А. П. – окръжен прокурор на Шуменската окръжна прокуратура за възобновяване производството но НОХ дело № 1674/2010 год. по описа на Шуменския районен съд и отмяна на постановеното по делото протоколно определение № 1458 от 9.11.2010 год., с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника на Б. А. Д. и е прекратено наказателното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: