Р Е Ш Е Н И Е № 247 София, 17 януари 2019 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1124/2018 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. И. Г. срещу решение № 252 от 10.10.2018год., постановено по внохд № 382/2018год. на Пловдивския апелативен съд. В нея от името на подсъдимия се прави оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е ценил за относим към предмета на доказване съставения протокол за оглед на местопроизшествието, а той не е съставен съгласно процесуалните изисквания /респ. по чл. 156, ал. 1 и чл. 129 от НПК/. Този порок се е отразил при изграждането на вътрешното убеждение на решаващите по фактите съдебни инстанции и поради това не е разкрита обективната истина по делото. На атака е подложено и възприетото от съдилищата заключение на автотехническата експертиза за месторазположението на велосипедиста на пътното платно преди настъпилото пътно транспортно произшествие и начина му на движение, който, според защитата, е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстация, който да отстрани допуснатите нарушения. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по основанието, доводите и искането, съдържащи се в нея. Представителят на ВКП изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не е налице развитото в нея основание за отмяна на обжалваното решение, което е правилно, законосъобразно и справедливо. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 39 от 13.04.2018год. по нохд № 2722/2016год. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия И. И. Г. за виновен в това, че на 03.06.2016год. на път II-64, км.4+350 [населено място] – [населено място], при управление на моторно превозно средство – л.а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата-чл. 20, ал. 2, чл. 42, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2 и чл. 43, т. 4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. И. Д., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на това наказание е отложено за срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените деловодни разноски, които е присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна. При проверката на въззивния съдебен акт настоящият съдебен състав не констатира наличие на такива нарушения на процесуалния закон, които да представляват касационно основание и да са причина за връщане на делото за ново разглеждане. Въпросът за процесуалната годност на протокола за оглед на местопроизшествието е поставян от страна на защитата пред първоинстанционния съд след уважаване на искането му за допускане на поемните лица, вписани в огледния протокол и разпита им като свидетели, досежно начина на провеждане на процесуално-следственото действие и констатациите отразени в него. В хода на съдебното следствие поемните лица са били разпитани и след изслушването им съдът е назначил графологическа експертиза, която депозирала заключение, че подписът на свидетеля И. В. В., положен в протокола за оглед на местопроизшествие от 03.06.2016год./л. 12-14 от досъдебното производство/ не е положен от него. Това обстоятелство, обаче, не е довело съда до извода, че въпросният протокол е негодно доказателствено средство, което следва да се изключи от доказателствената маса, за което на стр. 10 и 11 от мотивите на присъдата е изложил убедителни аргументи. В тази насока, съдът се е позовал на показанията на В., че е бил на местопроизшествието; на показанията на второто поемно лице-свид. Х. М., което е възприело направените замервания с ролетка на пътното платно и фотографиране на откритите обекти от разследващите органи; на присъствалия при съставянето на протокола специалист-технически помощник-свид. И. и на свидетелите Б. Н. и Т. М., които като служители в Пътна полиция запазили обстановката на местопроизшествието. При това положение, съдът не е възприел възражението за незаконосъобразност на проведеното процесуално-следствено действие, която да е довела до негодност на доказателственото средство и на закрепените в него резултати. От своя страна, въззивният съд също е взел отношение за годността на обсъждания протокол и на стр. 11-12 от мотивите на решението, в изпълнение на задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК е изложил аргументирани съображения защо счита, че доводът на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение при извършения оглед на местопроизшествието не е налице. Тези изводи са основани на подробен анализ на относимата към възражението на защитата доказателствена съвкупност и като правилни и законосъобразни се споделят от настоящата касационна инстанция, която не счита, че следва да ги преповтаря. Като цяло от страна на подсъдимия не се оспорват приетите от съдилищата фактически положения за посоките на движение и разположенията на пътното платно на превозните средства участвали в настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и за мястото на настъпилия между тях удар. Доводът на защитника срещу въззивното решение е за неотчетено от съда съпричиняване на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, а именно, че при управлението на велосипеда той е загубил контрол върху него и посоката му внезапно се е изменила към челно идващия срещу него автомобил на подсъдимия. Това възражение също е неоснователно. Задължението на велосипедиста по чл. 80, т. 2 от ЗДвП е да се движи възможно най-близко до дясната граница на платното за движение, за да се обезпечи безопасното движение на велосипедистите и на попътно движещите се превозни средства. От събраните и проверени по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на основната и допълнителната автотехническа експертизи, съдът е приел, че е налице именно това правомерно поведение на пострадалия. Дори и хипотетично да се приеме допуснато такова нарушение от Д. Д., то то не би било в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, защото ударът между управлявания от подсъдимия лек автомобил и пострадалия е станал изцяло в лентата за движение на велосипедиста /според автотехническата експертиза около 0.50-0.70м западно от крайната лява/източна/ ограничителна линия на платното за движение/, поради предприето, в нарушение на правилата за движение по чл. 42, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2 и чл. 43, т. 4 от ЗДвП „двойно изпреварване” предприето от подсъдимия, в резултат на което са настъпили общественоопасните последици. Ето защо, тезата на защитата за наличие на противоправно поведение от страна на пострадалия и за негово „съпричиняване” на настъпилия вредоносен резултат е приета за несъстоятелна, като въззивната инстанция е изпълнила задължението си да даде отговор на всички възраженията на подсъдимия срещу постановената първоинстанционна присъда. Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 303, ал. 1 от НПК в изграждането на вътрешното убеждение на решаващите по фактите съдебни инстанции не се констатира и поради това обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 252 от 10.10.2018год., постановено по внохд № 382/2018год. на Пловдивския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: