Р Е Ш Е Н И Е № 13 София, 23 април 2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Мариана Иванчева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 135/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Б. М., защитник на подсъдимия Т. Д., срещу въззивно решение № 268 от 24.06.2019г., постановено по внохд № 1325/18г. по описа на Апелативен съд – София. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Искането, което се прави е в условията на алтернативност – на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК за оправдаване на подсъдимия; за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за изменение на решението в частта относно наказанието, като същото бъде намалено, с приложението на чл.55 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания. Счита, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна, и независимо, че деянието е осъществено в изпитателния срок на предходно осъждане, апелативният съд е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от три на две години. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а въззивното решение на САС оставено в сила. Адвокат М., защитник на подсъдимия пледира за уважаване на касационната жалба по подробно изложените в нея съображения. В пледоарията си акцентира само на оплакването за явна несправедливост на наказанието. Моли за определяне на наказание лишаване от свобода под минимума на предвиденото в закона, което би било съответно на целите по чл.36 от НК. Подсъдимият Т. Д., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 29.05.2018г., постановена по нохд № 693/17г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Т. М. Д. за виновен в това, че на 01.03.2012г. в [населено място], [улица], [жилищен адрес] за времето 21,22-21,23ч. на АТМ устройство № /номер/, собственост на банка “банка” , използвал данни от платежен инструмент – ПИН код от дебитна карта № /номер/, издадена от банка “банка”, без съгласието на титуляра И. К. Г., в резултат на което придобил по неправомерен начин парична сума от 400лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три година и глоба в размер на 600лева. На основание чл.57 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено на Т. Д. с присъда на СРС по нохд № 14590/07г., влязла в сила на 06.08.2011г., като е определен първоначален “строг” режим на изтърпяване Съдът се е произнесъл по приложението на чл.59 от НК, веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивно решение № 268 от 24.06.2019г., постановено по внохд № 1325/18г., Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 5 състав е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е намалил размера на наложеното на подс.Д. наказание лишаване от свобода от три на две години. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия е допустима, но неоснователна. На първо място следва да се обсъдят твърденията на подсъдимия и защитата му за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна изключва необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.3, т.3 от НПК. Твърдението, че въззивното решение е постановено от незаконен състав се аргументира с нарушение на разпоредбата на чл.9 от Закона за съдебната власт, тъй като по делото липсват протоколи, установяващи, че съдебният състав и прокурорът са избрани на случаен принцип, както изисква цитираната норма. Съгласно текста на чл.9, ал.1 и ал.2 от Закона за съдебната власт/в редакцията й към момента на провеждане на въззивното производство/ разпределението на делата в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. Случайният подбор се извършва в съдилищата в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата в рамките на отделите. От данните по делото се установява, че Апелативен съд – София не е допуснал нарушение на цитираната разпоредба при разпределение на делото. Видно от намиращия се по делото протокол за избор на съдия –докладчик от 04.10.2018г. първоначално е бил определен съдия А. Т.. Впоследствие/протокол от 25.02.2019г./, делото е преразпределено на съдия Л., като в протокола е отразена следната причина за преразпределението: със заповед № К-152/19г. на председателя на САС, съдия Л. е командирован в САС на мястото на съдия Т.. При тези данни не е допуснато нарушение на чл.9 от ЗСВ. В кориците на делото няма информация за начина на формиране на съдебния състав, както и за начина по който е бил определен прокурорът участвал в производството пред въззивната инстанция, но по мнение на настоящия състав това не сочи на допуснати процесуални нарушения при техния избор. Принципно липсата на тези данни би било съществено процесуално нарушение по смисъла на НПК само ако по отношение на останалите съдии от състава, като и на представителя на прокуратурата, са били налице основанията за отвод, визирани в разпоредите на НПК и те не са се отвели. Също така отново в принципен аспект е необходимо да се посочи, че за да се приеме, че съдебният акт/присъда или решение/ е постановен от незаконен състав е необходимо да са налице обстоятелства, които да сочат на зависимост, пристрастност или предубеденост на магистратите. Не може да се обоснове незаконен съдебен състав, когато липсват обективни данни, сочещи на предварително формиране на мнение или заинтересованост от изхода на делото. Останалите оплаквания на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения са във връзка със събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените източници, както и за липсата на мотиви. Следва обаче да се посочи, че тези твърдения са лишени от конкретика, релевирани са общо и аргументирани в принципен аспект. Това води и до ограничения на дължимата се от настоящия състав касационната проверка. Неоснователно е оплакването, че при изготвяне на акта си въззивният съд е допуснал нарушения относно неговото съдържание, които приравнени на липсата на мотиви са самостоятелно основание за отмяната му. Съдебният акт, постановен от въззивната инстанция е решение, като изискванията относно съдържанието му са визирани в разпоредбата на чл.339, ал.1 и 2 от НПК и са спазени от съда. В случая не сме изправени пред хипотезата изобщо да липсват мотиви или същите да са в такава степен формални и незадълбочени, че да не дават възможност да бъде проследен начинът, по който въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение. Също така волята на съда е ясна и категорично заявена. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. В случая инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като въззивният съд е оценил същите при спазване на изискванията на НПК, като не е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред, подлежащите на доказване факти. Приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени по надлежен ред с годни доказателствени източници и проверени чрез съответните законови способи. Неоснователно е твърдението, че контролираният съд в акта си не е дал отговор на направените от защитата възражения. Апелативната инстанция в решението си едновременно с интерпретацията на доказателствата и доказателствените източници, е отговорила и на възраженията на страните.Този подход принципно не налага коментар и критика от настоящия състав, доколкото структурирането на изложението на всеки съдебен акт е преценка на съдията, който го изготвя. Същественото в случая е, че позицията на съда по доказателствата е ясна, както и, че той е изпълнил задължението си да даде отговор на възраженията на страните. Единственото конкретно оплакване е за допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалните правила по събиране и проверка на веществените доказателства и по-точно относно диска, съдържащ запис от устройство монтирано на процесния банкомат. Твърди се, че САС е следвал сам да събере и провери записа от този диск, като го гледа в съдебно заседание. В тази връзка е необходимо да се посочат няколко принципни положения. Разпоредбата на чл.284 от НПК регламентира задължение на съда да предяви събраните в хода на производството веществени доказателства. Това процесуално действие изисква всички, приобщени към делото предмети по смисъла на чл.109 от НПК и веществени доказателствени средства - чл.125 от НПК, да бъдат показани на страните, които след визуалното запознава с тях да могат да изразят становище по приемането им. Също така ВКС многократно е свои решения е изразявал становище, че няма процесуална пречка снимките от видеокамери, направени по време на даден инцидент да се третират като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, поради което могат да се ползват като годно доказателство, като при съмнения за достоверността им могат да се проверят чрез различни процесуални способи. В случая първата инстанция е изпълнила задълженията си по предявяване на веществените доказателства. Също така в проведеното на 29.11.2017г. съдебно заседание съдържането на диска е било проверено, след като записът е изгледан от съда и страните, като са направени съответните отбелязвания в протокола от съдебното заседание. Въззивната инстанция независимо от правомощията си на инстанция по същество на спора няма задължението да приобщава отново или да проверява всички доказателства, които вече са част от доказателствената съвкупност, събрана в хода на първоинстанционното съдебно следствие, и по-точно когато те са надлежно приобщени и проверени. В случая процесният диск/оптичен носител с наличен видеозапис/ е бил приобщен/от първия съд/ по надлежен ред като доказателство по делото и е бил предмет на проверка, чрез извършените изследвания по няколко експертизи: техническа, видео-техническа, лицево-идентификационна и допълнителна техническа. Заключенията на тези експертизи са били предмет на анализ и оценка от решаващите инстанции, които са ги кредитирали, като компетентно изготвени и даващи аргументирани отговори на поставените задачи. Невярно е твърдението, че видеозаписът е неясен и въз основа на него не би могло да се градят изводи относно авторството на подсъдимия. От заключенията на видотехническата и лицево-идентификационна експертизи се установява, че изображението на един от видеофайловете - E. е на подсъдимия Т. Д., като експертите са посочили всички общи и индивидуални идентификационни признаци, по които е установено това. Също така са категорични в заключението си, че изводи за потенциалната идентификационна стойност на записа се базират на достатъчно налични частни признаци на заснетото лице - кожни дефекти, бенки на лицето, форма на носа, брадичка, устни, гънки на определени места на кожата. Необходимо е да се посочи и обстоятелството, че извършените изследвания по допълнителната техническа експертиза са установили, че лицето заснето на горепосочения файл държи в ръката си банкнота/банкноти с номинал от 20лева. По делото няма данни, които да са налагали повторна проверка на процесното веществено доказателство. По-нататък подробно е обсъден и въпросът относно липсата на данни за начина, по който подсъдимият е получил ПИН кода на картата на св.Г. и факта, че това няма отношение към установяване съставомерността на деянието, поради което не се налага отново да се отговаря на възраженията на защитата по тази проблематика. Неоснователни са и оплакванията за нарушения на материалния закон, като последица от допуснати съществени процесуални нарушения. Напълно се споделят мотивите на долните инстанции за това, че по категоричен начин е доказано осъщественото от подсъдимия Д. престъпление по чл.249, ал.1 от НК, като вярно е даденото тълкуване на състовомерните елементи, в контекста на доказателствената обезпеченост. Доколкото не са изложени аргументи, различни от тези, наведени пред контролирания съд/ както и пред първата инстанция/, настоящият състав намира за необходимо само да отбележи, че изцяло споделя изводите на апелативния съд по приложението на материалния закон и не се налага преповтарянето им. В касационната жалба се прави оплакване и за явна несправедливост на определеното на подс.Д./след намаляването му от САС/ наказание лишаване от свобода за срок от две години. Явна несправедливост на наказанието е налице, когато то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и целите по чл.36 от НК. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции. Контролираният съд е изложил своята преценка касателно значимите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като изцяло е възприел за правилни отчетените от първостепенния съд. Единствено е констатирал подценяване на едно от смекчаващите обстоятелство, а именно периода от време, изминал от извършване на деянието. Това е обусловило и намаляване размера на наказанието лишаване от свобода от три на две години, което е законовия минимум за престъплението. Споделя се становището на апелативната инстанция, че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обусловят приложението на чл.55 от НК, а продължителността на процеса е основание за определяне на наказание в минимален размер, но в случая не се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство. Също така в случая не е налице и втората кумулативна предпоставка на чл.55 от НК, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. По мнение на този състав образованието на подсъдимия, а в случая и процесуалното му поведение/ обстоятелства, за които защитата твърди, че не са отчетени/, не притежават характеристиките на смекчаващи обстоятелства, но дори и да бяха такива, това не би довело до промяна на горните изводи за липсата на предпоставките на чл.55 от НК. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 268 от 24.06.2019г., постановено по внохд № 1325/18г. по описа на Апелативен съд –София. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: