Р Е Ш Е Н И Е № 89 С., 11.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 23.06. две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К. при участието на секретаря М. М. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И. т.дело №716 /2010 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Министерство на земеделието и храните, С., срещу решение от 26.02.2010 год. по гр.д.№3966/2009 год. на Софийския градски съд, ВО, 2-Б състав, с което е оставено в сила решение от 30.04.2008 год. по гр.д.№7998/2006 год. на Софийския районен съд, ГК, 64 състав, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 4 441 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска, представляваща неизплатено възнаграждение на ищеца за извършване на дейностите по Договор №П-28.3 от 15.07.1997 год., сключен между праводателя на ищеца [фирма] и касатора, тогава с наименование Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа. Въззивният съд е възприел изводите на Софийския районен съд, че с постановеното решение по предходно дело, с което е уважен частичният иск на същото правно основание- чл.266, ал.1 ЗЗД, за заплащане неизплатеното от министерството възнаграждение за същите изпълнени от ищеца дейности, съдържащи се в същия сключен между тях договор, е формирана сила на пресъдено нещо по правопораждащите факти на спорното право, както и по основанието, на което е предявен искът. Прието е още, че формираната сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти на спорното право- извършване от ищеца/ р.п. неговия праводател/ на договорените дейности, одобряването и приемането им от възложителя по съответния ред по смисъла на чл.266, ал.1 ЗЗД, освобождава съда от задължението да обсъжда правоизключващите възражения на касатора- ответник, че на ищцовото дружество не са възлагани дейности по смисъла на чл.2 от Договора от 1997 година и че то не е извършвало дейности по протокол №20М от 01.06.2001 год. за [населено място] и по протокол №3-0 от 01.06.2001 год. на Поземлената комисия [населено място]. Касаторът Министерство на земеделието и храните твърди, че обжалваното решение е постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. За съществени нарушения на съдопроизводствените правила сочи нарушението на чл.220, ал.1 и чл.224 ГПК, отм. Счита, че неправилно е прието, че решението по частичния иск има сила на пресъдено нещо за останалата част от вземането, както и че с такава сила се ползват правопораждащите факти за цялото вземане. Навежда доводи за неправилно зачитане силата на пресъдено нещо, която не е формирана по преюдициално правоотношение. Като процесуални нарушения сочи необсъждане на правоизключващите му възражения относно вида извършени работи, техния обем и начина на определяне на стойността им. С определение №113 от 24.02.2011 год. обжалваното въззивно решение на основание чл.288, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК е допуснато до касационен контрол за произнасяне по въпросите 1/ Решението по частичния иск формира ли сила на пресъдено нещо и за останалата част на вземането; 2/Ползват ли се със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти по частичния иск като общи факти и по иска за останалата част от вземането; 3/Формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск, преклудира ли правоизключващите възражения на ответника по спорното право, претедирано в пълния му размер в отделно производство. Подържа, че разрешението на тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото-т.е налице е и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Производството пред Софийския районен съд е образувано по предявения от [фирма] [населено място], в качеството му на правоприемник на ЕТ”Я.-А. П., иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, срещу касатора, тогава с наименование Министерство на земеделието и горите, за сумата 4441.00 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждението за извършените от ищеца дейност, предмет на договор №П-28.3. от 15.07.1997 год., сключен между него и министерството. С решение №62 от 19.10.2004 год. по гр.д.№1161/2002 год. на СГС, ТО, VІ-3 състав, влязло в сила на 11.07.2005 год., е прието, че дължимото възнаграждение, определено със същия, посочен по-горе договор възлиза общо на сумата 14 541 лв., но предявения иск срещу министерството е уважен само да размера на частично предявения иск- за сумата 10 100 лв. Предмет на настоящия иск е останалата част от вземането за сумата 4441 лв. С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд е приел, че с предходното решение по частичния иск е формирана сила на пресъдено нещо не по отношение размера на предявения иск, а по неговото основание-дължимо възнаграждение за извършените от праводателя на ищеца дейности, предмет на договор №П-28.3. от 15.07.1997 год., включително и по възлагателни протоколи №20 М от 01.06.2001 год. за [населено място] и №3-0 от 01.06.2001 год. за [населено място], изрично описани в предходното решение на СГС. Приел е още, че силата на пресъдено нещо се разпростира и относно правопораждащите факти на съдебно предявеното вземане- видовете възложени дейности с посочените по-горе протоколи, както и приемането им по смисъла на чл.266, ал.1 ЗЗД от [община] с протокол от 13.06.2001 год. Касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл.221 ал.1 ГПК, отм.,р.п. чл.298, ал.1 ГПК, решението влиза в сила за същото искане и на същото основание. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани чрез същите белези, с които си служи законът и при индивидуализиране на спорното право- чрез основанието и петитума на иска. Петитумът определя вида и размера на търсената защита. Чрез тези индивидуализиращи белези на спорното право, които определят и предмета на спора, става ясно, че силата на пресъдено нещо обхваща предмета на спора и е средство за неговото разрешаване. Тя превръща спорното правно положение в безспорно и това съдебно установяване следва да бъде зачетено при евентуалните бъдещи спорове. Следователно решението по частичния иск формира сила на пресъдено нещо по отношение на уваженото съдебно предявено право, включително и по неговия размер. На първия поставен от касатора въпрос следва да се отговори, че формираната сила на пресъдено нещо с предходното решение по частичния иск, не се разпростира и върху останалия размер на вземането, предмет на настоящето производство. Обжалваното решение на Софийския градски съд не е постановено в противоречие с този извод, защото съдът изрично е приел, че формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск не обхваща останалата част от размера на вземането. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право. В конкретния казус това са фактите относно сключения договор между страните, извършване от ищеца на дейностите, съдържащи се в договора, и приемането им от възложителя- ответник. Следователно установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо. На втория поставен въпрос следва да се отговори, че със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума на иска. И двете съдебни инстанции са разпрострели силата на пресъдено нещо и върху правопораждащите факти на спорното право. Съобразно тях ищецът е станал кредитор на ответника, въпреки, че първоначално предявения частичен иск е уважен само за част от вземането. Този извод е правилен, с оглед отчетената от съда липсата на възражение от страна на министерството за плащане на установената общо дължима сума. Със сила на пресъдено нещо се ползват само възраженията за прихващане и подобрения-чл.221, ал.2 ГПК,отм. р.п. чл.298, ал.4 ГПК, поради което възраженията срещу съществуването на породеното право не се ползват със сила на пресъдено нещо. Такива биха могли да бъдат правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения. На третия поставен въпрос следва да се отговори, че формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск, не преклудира възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право. В случая, обаче, той е направил възражения срещу правопораждащте му факти, относими към възникването му, които възражения правилно съдът е приел, че са преклудирани. С оглед изхода на делото в полза на ответника не следва да се присъждат разноски,тъй като такива нито са поискани,нито е доказано извършването им. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.02.2010 год. по гр.д.№3966/2009 год. на Софийския градски съд, ВО, 2-Б състав, с което е оставено в сила решение от 30.04.2008 год. по гр.д.№7998/2006 год. на Софийския районен съд, ГК, 64 състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: