Р Е Ш Е Н И Е № 152 София, 28.12. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 22.11. две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело №970 /2011 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу Решение №1045 от 28.06.2011 год., по гр.д.№944/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено разпореждане от 09.10.2009 год. по гр.д.№1930/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл.622, ал.2 ГПК е зачетено и признато решението на Областен съд на [населено място], постановено по иск №5632/1999 год., произнесено на 07.06.2004 год., изготвено на 16.06.2004 г. и заповед, издадена на 17.03.2005 год., изготвена на 09.06.2005 год. на същия съд, както и на основание чл.623, ал.1 ГПК е допуснато изпълнение на същото решение. Софийският апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд фактически се е съобразил с нормата на чл.66, ал.2, т.”б” на Регламент/ЕО/ №44/2001 год., тъй като компетентността на Кипърския съд не е оспорена и съответства на съществуващия към момента на производството Договор за правна помощ по граждански и наказателни дела между НРБ и Република К., в сила от 1985 год. Приел е още, че в производството по чл.621 и сл.ГПК, не намират приложение правилата на чл.121, ал.2 КМЧП, за възможността на длъжника да направи възражение за погасяване на задължението, въз основа на обстоятелства, настъпили след влизане в сила на чуждестранното решение, тъй като компетентността на съда се свежда само до съблюдаване формалните изисквания на чл.53 от Регламента. Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон- въззивният съд е свел проверката си само до спазване от първоинстанционния съд на правилата на чл.623, ал.2 ГПК, т.е. до спазване на формалните предпоставки за признаване решението на Кипърския съд и допускане на изпълнението му, без да бъдат обсъдени и преценени събраните по делото доказателства, установяващи изплащането на присъдената главницата с чуждестранното решение. Навежда доводите, че въззивният съд е следвало в условията на състезателно производство да обсъди пречките, изброени в чл.34 от Регламент/ЕО/ №44/2001 г. за признаване на чуждестранното решение, съобразно който съдебното решение не се признава, ако признаването явно противоречи на публичната политика на държавата-членка, в която се иска признаването, още повече, че самият ответник признава, че е получил плащане на главницата по решението в размер на 20 322 кипърски лири. Подържа и допуснати нарушения на материалния закон- отказът на съда да бъде приложен чл.121, ал.2 КМЧП, който според жалбоподателя съответства на чл.41 от Регламента. Ответникът К. Г. П. оспорва касационната жалба, като подържа, че при постановяване на разпореждането първоинстанционният съд е действал съобразно изискванията на чл.623, ал.2 ГПК във вр. с чл.41 във вр. с чл.53 от Регламент/ЕО/№44/2001. Подържа, че конкретният случай попада изцяло в обхвата на регламента, който има директно приложение. Съгласно чл.40 от него само процедурата по признаване и зачитане на чуждестранното съдебно решение се урежда от законодателството на държавата членка, както това е направено в 622-623 ГПК. Подържа още, че не са налице предпоставките на чл.34 и 35 от Регламент/ЕО/ №44/2001 г., които изключват признаването, р.п. допускането на изпълнението на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски и прави искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на поради прекомерност на дължимите на ищеца разноски. С определение №565 от 11.07.2012 г. на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по правния въпрос : „Приложима ли е разпоредбата на чл.121 КМЧП в производството по чл.623 ГПК” . Касационната жалба е неоснователна. Съгласно нормата на чл.3, ал.1 КМЧП разпоредбите на Кодекса не засягат уредбата, установена в международен договор. Към тази група правни източници се включват и актовете на вторичното/производното/право на Европейския съюз- регламенти, директиви, препоръки и мнения, които на основание чл.288, ал.2 ДФЕС, предишен чл.249 Д., имат непосредствено действие в страните -членки. След присъединяването на Република България към Европейския съюз на 01.01.2007 год. те разпростират своето задължително нормативно действие и се инкорпорират в националната ни правна система, заемайки йерархическо място над източниците, свързани с националното законодателство, част от което е и КМЧП. Това означава, че щом в тях се съдържа уредба на частноправно отношение с международен елемент, на производството по признаване и допускане изпълнение на чуждестранни съдебни решения по граждански и търговски дела, тази международна правна уредба има предимство пред уредбата, съдържаща се в КМЧП. Кодексът ще намери приложение само ако чуждестранното решение е извън обсега на правото на ЕС и не е в обхвата на друг международен източник, какъвто не е настоящият случай. Регламент/ЕО/ №44/2001 г. е акт на вторичното право на ЕС в областта на трансграничното принудително изпълнение, създаден за преодоляване на някои различия в националните правни системи съществуващи в областта на признаването и изпълнението на съдебните решения на територията на ЕС, поради което и има пряко действие на територията на общността, част от която е и Република България. Или на поставения правен въпрос следва да се отговори, че разпоредбата на чл.121 КМЧП е неприложима в производството по чл.623 ГПК” . Решението на Софийския апелативен съд е постановено в съответствие с него, поради което неоснователни са доводите на касатора за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагане на разпоредбата на чл.121, ал.2 КМЧП. Липсва и твърдяната идентичност между тази норма от Кодекса и чл.41 от Регламент/ЕО/ №44/2001 г. Правото на възражения във въззивното производство за наличие на основанията за непризнаване на решението- чл.33 и чл.34, към които препраща чл.41 от Регламента, не въвежда правото на възражение за погасяване на задължението въз основа на обстоятелства, настъпили след влизане в сила на чуждестранното решение. О. норми са създадени именно с цел преодоляване различията в правоприлагането в страните на ЕС, поради което те не могат да се тълкуват разширително. Неоснователни са и доводите за допуснати процесуални нарушения, поради не проверяване от въззивния съд на наличието на основанията по чл.34 от Регламент/ЕО/ №44/2001 г. изключващи признаването на чуждестранното решение. Първоинстанционният съд, който разглежда молбата по чл.623, ал.2 ГПК, няма право в това производство да извършва проверка по чл.34 и чл.35 от Регламента. Само въззивният съд може да се произнесе по тези основания за не признаване на съдебното решение, но само по повод на направени възражения от жалбоподателя. Съдът не може служебно да обсъжда разпоредбите на чл.34 от Регламент/ЕО/ №44/2001 г./арг. от чл.269 ГПК/. Направените от настоящия касатор такива доводи едва в писмената му защита пред въззивния съд, при това без да е искано определяне на срок по чл.149, ал.3 ГПК, не санира липсата им във въззивната жалба, която лимитира пределите на въззивната проверка. Още повече, че предметът на проверката по чл.622, ал.2 ГПК, която извършва първоинстанционният съд, се свежда само до наличието на формалните услови за признаване на чуждестранното съдебно решение. По изложените дотук съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК решението на Софийския апелативен съд ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника К. П. сумата 3 000 лв., изплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1045 от 28.06.2011 год., по гр.д.№944/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено разпореждане от 09.10.2009 год. по гр.д.№1930/2009 год. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на К. Г. П. сумата 3000/три хиляди/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: