Р Е Ш Е Н И Е № 243 София, 07 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора П.МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 690/2013 година Производството е образувано по искане на осъдения А. И. А. за възобновяване на внохд № 1222/2012г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора ,отменяване на постановеното по него решение № 214 от 26.09.2012г. и оправдаване по повдигнатото му обвинение. Искането се основава но допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Постановеният акт е незаконосъобразен,съдът пренебрегнал преките доказателства по делото,а възприел фактическата обстановка изложена в обвинителния акт.Допуснати са съществени процесуални нарушения-съдебният акт е постановен при липса на мотиви,тъй като съдът на дал отговор на наведените от осъдения доводи във въззивната му жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно.Няма допуснати нарушения от въззивния съд,деянието е изяснено по несъмнен начин. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимирано лице ,в срока по чл.421,ал.3 НПНК.Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 80 от 21.05.2012г. по нохд № 832/2011г. Казанлъшкият районен съд е признал подсъдимия А. И. А. за ВИНОВЕН в това,че на 17.05.2011г. в гр.Казанлък е отнел чужди движими вещи-пари 100 лева от владението на И. Н. И. с намерение противозаконно за ги присвои,като употребил за това сила,поради което и на основание чл.198,ал.1 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. И. сумата СТО ЛЕВА за причинените му имуществени вреди,ведно със законните последици,както и сумата 1000/хиляда/лева,обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законните последици.ОТХВЪРЛИЛ е иска за неимуществени вреди за разликата до 5 000 лева,като неоснователен и недоказан. С горното решение въззивният Старозагорски окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Доводите за допуснати при постановяване на съдебния акт съществени процесуални нарушения, не се подкрепят от данните по делото. Изводът на въззивния съд за извършено от подсъдимия А. деяние,съставомерно по повдигнатото обвинение е правилен и законосъобразен.Същият почива на доказателствата по делото,анализ на които е направил въззивния съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона. Съдът е отговорил на въпросите поставени във въззивната жалба,съдържанието на която се възпроизвежда изцяло в искането за възобновяване. За да обоснове авторството на деянието съдът е кредитирал както показанията на пострадалия И.,така и тези на свидетелите Б.,Т., Д..Първият е възприел конфликта между пострадалия И. и подсъдимия извън автомобила,коeто обстоятелство съвпада с установеното от И..Той е видял двамата да изскачат от колата,като И. казал”Искрене,А. ме удари свидетел си ми.Имаше нещо по дрехата”.Чул е приказки”сега ще те съдя”.Свидетелят после е разбрал,че вътре в колата подсъдимият А. ударил пострадалия и му взел парите.Вторият-наемодател на автомобила е потвърдил,че касовият апарат действително е бил повреден, и че пострадалият държал в себе си сумата дължима нему за наем,но по негово указание последният следвало да заплати с тази сума застраховката на автомобила.Св.Д. е описал състоянието на пострадалия след инцидента и е посочил,че И. имал оток и синини по тялото,а фланелката му била скъсана.Свидетелите Б. и Т. не са присъствали на мястото на инцидента,същите са полицейски служители-автопатрул,които са получили сигнал за инцидента от самия пострадал.Обстоятелството,че пристигайки на мястото,двамата свидетели не намерили никой,не поставя под съмнение правдоподобността на показанията на пострадалия.Св.Т./л.37 от първ.дело/ е заявил,че след 30 минути на кръстовището се засякъл с пострадалия,който без да слиза от управлявания таксиметров автомобил му казал,че той е подал сигнала за това,че негов колега му е нанесъл побой и му е взел сума пари. Не ги е изчакал,а отишъл направо в РПУ,където е бил разпитан от Д. С. от „Криминална”.В този смисъл показания е депозирал и св.Б..В жалбата до полицията,св.И. е визирал и отнетата сума,размерът на която се потвърждава от св.Т.. На л.21 от възз.дело,съдът е посочил,че противоречия между показанията на пострадалия И. и другите разпитани по делото свидетели не са констатирани,поради което заявеното от св.И. е кредитирано с доверие и от двете съдебни инстанции.Всеки от свидетелите е възприел отделни моменти от инцидента между подсъдимия и пострадалия,които възприятия изцяло съответстват на показанията на последния. Неоснователно се твърди,че съдебният акт е постановен при липса на мотиви,тъй като не били обсъдени преките доказателства.Като такива са визирани свидетелите Б. и св.И.. Както се посочи по-горе,св.Боренджиков е възприел състоянието на пострадалия след излизането му от автомобила,а св.И. е заявил,че не е разбрал какво се е случило,тъй като се бил отдалечил с неговия таксиметров автомобил.В този смисъл показанията на последния нямат отношение към инцидента и правилно не са включени в доказателствената съвкупност. При извършената по реда на чл.314,ал.1 НПК цялостна проверка на правилността на присъдата,въззивният съд не е констатирал допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,поради което е приел,че няма основания да бъде отменена. Такива основания не констатира и настоящия касационен състав. За да се уважи искане за възобновяване на делото и последващо отменяване на атакуван съдебен акт,следва да се констатира,че при неговото постановяване съдът е допуснал съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1-3 НПК нарушения . В случая нарушения на чл.348,ал.1 т.1-3 НПК не са допуснати от предходните редовни съдебни инстанция.Авторството на деянието е установено по делото,доказателствата са събрани,проверени и анализирани в съответствие с чл.13,чл.14,чл.107 НПК.Материалният закон е приложен в съответствие с обективните данни по делото.Вътрешното убеждение на съдилищата е изградено след всестранно,пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото относими към предмета на доказване по чл.102 НПК. По изложените съображения,искането като неоснователно следва да се остави без уважение,поради което Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. А. за възобновяване на внохд № 1222/2012г. по описа на Сталозагорския окръжен съд, и отменяване на постановеното по него решение № 214 от 26.09.2012г.,с което е потвърдена изцяло присъда № 80/21.05.2012г. по нохд № 832/2011г. по описа на Казанлъшкия районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: