Р Е Ш Е Н И Е № 9 С., 23.01.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 251/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 875 от 03.10.2011 г. е допуснато касационно обжалване по жалба, подадена от [фирма] [населено място], на въззивното решение № 522 от 16.12.2010 г. по гр. д. № 640/2010 г. на Врачанския окръжен съд. Касаторът иска то да бъде отменено като недопустимо и неправилно. Ответниците по касация Б. А. К. и Г. Д. Н. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение са отхвърлени предявените от касатора иск за ревандикация на 36 кв. м. - южната страна от ПИ № 1786 от кв. 118 по плана на [населено място], целият от 10 777 кв. м., при посочени съседи, и иск за заплащане на 936 лева - обезщетение по чл. 73, ал. 1 ЗС за периода от 10.11.2008 г. до 25.05.2009 г., ведно със законната лихва от 25.05.2009 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд приел, че част с площ 36 кв. м. от метален навес, изграден без разрешение за строеж или за ползуване, владян от ответниците, попада в имота, придобит от ищеца чрез покупко-продажба с н. а. № 108/2008 г. Приел, че не е установено владение върху претендираната част от терена, а такова се осъществява върху част от постройката, чието събаряне, разпоредено със заповед № ДК-02-ВР-16 от 02.12.2009 г. на началника на РДНСК [населено място], е започнало, но сградата не е предмет на претенцията за ревандикация. Ето защо този иск, както и искът за обезщетение за ползуването на поземления имот, се явяват неоснователни. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: налице ли са всички предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на част от поземлен имот, собственост на ищеца, при положение, че върху тази част е изградена незаконна постройка, която се владее от ответника. Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. От тази разпоредба следва, че при иск с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание. Не е ли налице някоя от тези предпоставки, искът не може да бъде уважен. Когато предмет на иска за ревандикация е имот, в който са извършени подобрения от ответника по иска или негов праводател, за защита на правото си на собственост собственикът може да иска както да му се отстъпи владението на имота, така и премахването на извършените подобрения, ако са налице предпоставките за това. Извършеното в чужд имот подобрение не създава някакво вещно право в полза на подобрителя, а съгласно чл. 92 ЗС става съставка на собствената на дотогавашния собственик вещ. В кръга на правото си на собственост собственикът има и правото по негова преценка да премахне извършеното подобрение, както и да задължи подобрителя да стори това. Когато такова премахване вече е предприето, за собственика не съществува пречка да иска ревандикация само на заетата от подобрението част от земята. В този случай следва да се приеме, че предпоставките за уважаване на ревандикационния иск с така посочения предмет са налице. По касационната жалба: Не е налице касационно отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК. То не е обосновано от касатора, а и не се установява обжалваното въззивно решение да е недопустимо. С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че при разрешаване на възникналия между страните спор въззивният съд, в нарушение на съществената процесуална норма на чл. 235, ал. 3 ГПК, не е взел предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Макар да е посочил в мотивите към обжалвания съдебен акт, че е започнало събаряне на навеса, съдът неправилно заключил, че след като не се претендира ревандикация на постройката, то искът за предаване владението на площта под нея е неоснователен. Постройката не би могла да е предмет на спор, тъй като премахването й вече е предприето като фактическо действие, поради което за собственика не съществува пречка да иска ревандикация само на съответната част от земята. При това положение, за да разреши правния спор, въззивният съд следва да разгледа възникналата между страните конкуренция на права, доколкото от допълнителното заключение на вещото лице Цв. К. се установява припокриване на част от ПИ № 1786 от кв. 118 по кадастралния план на [населено място], закупен от ищеца с н. а. № 108/2008 г., и придобития от ответника Б. К. имот 27 от кв. 118 по плана на с. гр., описан в н. а. № 69/2002 г. за покупко-продажба като 400 кв. м. от бетонова площадка, цялата от 1 480 кв. м., които са разположени пред нов бригаден стан и стар бригаден стан, заедно с правото на строеж върху мястото. С оглед изхода на спора за собственост, съдът следва да се произнесе и по иска за обезщетение за ползуването на терена. Допуснатите процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на обжалваното решение, като делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 522 от 16.12.2010 г. по гр. д. № 640/2010 г. на Врачанския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Врачанския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: