Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр. София, 01.11.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Т. Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 441 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Н. А. Х., Н. Д. И., С. Г. А. и И. Г. С. – всички чрез процесуалния си представител адв. М. З., В. Д. П. – чрез адв. Д. Д. и Ц. Г. П. чрез адв. К. М. против решение от 05.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 1992/2008 г. от Софийски градски съд, ІІ”г” отд. Ответниците по касационната жалба не взимат становище по основателността на касационните жалби. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно приложението на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ в хипотеза, когато земеделската реституция е приключила с влязло в сила позитивно решение на поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделски имот, към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, преди 18.11.1997 година. Представени са решения на ВКС - №1323/19.11.2008 г. по гр.д.№ 5575/2007 г., ІV г.о. , №556/18.06.2010 г. по гр.д.№ 1325/2009 г. ІV гр.отд., постановено по реда на чл.290 от ГПК, №1085/26.11.2008 г. по гр.д.№ 2898/2007 г. на ІІІ г.о., с които по приложението на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е прието, че по отношение на имоти, за които реституционната процедура за възстановяване в стари реални граници е приключила до влизане в сила на тази разпоредба, са приложими разпоредбите на ЗС, включително и тези, уреждащи института на придобивната давност. По отговора на правния въпрос,на основание чл.291, ал.1, т.1 от ГПК, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, приема следното: Разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ /в сила от 21.11.1997 г./ прекъсва срока на придобивната давност, изтекъл до момента на влизането в сила на тази разпоредба, но само по отношение на недвижими имоти, по отношение на които все още към този момент не е приключила административната процедура по възстановяването на собствеността на основание ЗВСВОНИ или изрично посочения в тази разпоредба ЗСПЗЗ. По аргумент от същата разпоредба, в сила от 21.11.1997 година, за имоти, за които реституционната процедура е приключила с решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници, са приложими разпоредбите на ЗС, касаещи приложението на института на придобивната давност. При отговора на правния въпрос и с оглед наличието на противоречиво разрешаване от съдилищата по този въпрос, настоящият състав споделя разрешението, дадено в решения на ВКС - №1323/19.11.2008 г. по гр.д.№ 5575/2007 г., ІV г.о. , №556/18.06.2010 г. по гр.д.№ 1325/2009 г. ІV гр.отд., №1085/26.11.2008 г. по гр.д.№ 2898/2007 г. на ІІІ г.о.. По касационните жалби на Н. А. Х., Н. Д. И., С. Г. А. и И. Г. С. – всички чрез процесуалния си представител адв. М. З., В. Д. П. – чрез адв. Д. Д. и Ц. Г. П. чрез адв. К. М., съдът приема следното: При установената фактическа обстановка, съдът правилно и законосъобразно е приел, че представеното решение на ПК Д. отговаря на изискванията за форма, доколкото е подписано от председател и секретар и обективира взетото решение на колективен административен орган, като в насока на неговата нищожност, възраженията на касаторите са неоснователни. Съдът, с обжалваното решение неправилно е приложил материалния закон, като при това е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждането на събраните по делото доказателства във връзка с направеното от ответниците Н. А. Х., Н. Д. И., С. Г. А. и И. Г. С. възражение за придобиването на правото на собственост върху имота на основание давностно владение във връзка с разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС. В полза на ищците поделото е издадено решение на Поземлена комисия Д., с което им е възстановена собствеността в стари реални граници върху недвижим имот с площ от 2092 кв.м. в [населено място], кв.Д., представляващо към настоящия момент имот с пл.№ 1304, кад.лист 618 и 642 по неодобрения кадастрален план на [населено място], м.”К. в.”. Решението на поземлената комисия е от 04.10.1993 година. За част от този имот, представляващ 485 кв.м. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, на основание придобивна давност, изтекла в тяхна полза, през 2004 година. Към датата на постановяването на решението на поземлената комисия, правото на собственост е възстановено в полза на ищците върху описания в решението недвижим имот, като към този момент е приключила и административната процедура по възстановяването на право на собственост на основание ЗСПЗЗ. С оглед отговора на правния въпрос и съществуващата съдебна практика в тази насока, споделяна от настоящия състав, за периода след влизане в сила на позитивното решение на поземлената комисия са приложими разпоредбите на ЗС, касаещи приложението на института на придобивната давност. Съдът неправилно е приложил в този случай разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаеща незачитането на изтеклата до 22.11.1997 година придобивна давност в полза на ответниците по делото, направили възражение за придобиването на собствеността върху имота на основание чл.79, ал.1 от ЗС. При неправилното приложение на тази разпоредба, съдът се е ограничил да отбележи, че не е налице изтекла придобивна давност, без да обсъди доводите на страните в насока, за какъв период от време е упражнявано от ответниците фактическо владение върху имота, по отношение на кои лица и дали по отношение на лицата, легитимиращи се като собственици на имота с решението на поземлената комисия е налице демонстрирането на намерението да се свои имота от страна на ответниците и дали от момента на това свеждането до знанието на собствениците по решението на ПК е изтекъл необходимия съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС придобивен десетгодишен давностен срок. Липсата на обсъждане на събраните в тази насока доказателства, както и на доводите на страните в същата насока, представлява нарушение на процесуалните правила и налага извършването им от страна на въззивния съд, при ново разглеждане на спора, тъй като липсата на произнасяне от съда води и до липса на възможност от страна на ВКС за осъществяване на касационен контрол и респ. произнасяне за пръв път по същество на тези доводи и възражения. На основание чл.293, ал.2 и ал.3 от ГПК, постановеното въззивно решение следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, като при новото разглеждане съдът следва да се произнесе по основателността на възражението на Н. А. Х., Н. Д. И., С. Г. А. и И. Г. С. за придобиването на правото на собственост върху имота, на основание чл.79, ал.1 от ЗС, с оглед горните указания. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 05.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 1992/2008 г. от Софийски градски съд, ІІ”г” отд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.