6 Р Е Ш Е Н И Е № 153 С.,31.10.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. Е. Б. Й. при секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 971/2010 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 370 от 02.06.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 304 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 41/2010 г. в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-7 състав решение от 05.11.2009 г. по гр. д. № 3603/2008 г. за отхвърляне на предявения от касатора И. Х. А. от [населено място] срещу „Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 26.03.2008 г. за разликата от 9 000 лв. до пълния претендиран размер 35 000 лв. По отношение допуснатата до касационно разглеждане част от въззивното решение в касационната жалба се поддържа, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, поради което се иска отмяната му и цялостно уважаване на предявения иск. Касаторът излага подробни съображения срещу приетото от въззивния съд съпричиняване на вредите от негова страна, като твърди, че този извод е направен без да са налице конкретни доказателства за допуснато нарушение на чл. 134, ал. 2 ЗДвП и без да е установена причинна връзка между това нарушение и настъпилото ПТП и последиците от него. Ответникът по касация – „Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] – моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 16.07.2010 г. Като значим за делото въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е приет материалноправният въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е частично основателна. При постановяване на въззивния акт, Софийски апелативен съд е приел, че в осъдителната и необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в сила, като в отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на предпоставките по чл. 226, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, в качеството му на застраховател на делинквента, за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат от пътно-транспортното произшествие от 26.03.2008 г. Поради това, съдебният състав е преценявал единствено размера на дължимото обезщетение и наличието на основание за намаляването му по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението въззивната инстанция е съобразила вида на получената от ищеца травма – счупване на вътрешния /медиален/ глезен; периода, през който същият е търпял болки и страдания – общо 4 месеца, като през първите два месеца болките са били с по-интензивен характер; претърпяната операция, при която на ищеца е поставена метална остеосинтеза, както и предстоящата нова операция за изваждането й. Отчетено е и обстоятелството, че ищецът, който е в трудоспособна възраст, в продължение на 4 месеца не е могъл да работи и да се грижи за своето семейство и двете си малолетни деца, а вместо това е бил обслужван и зависим от чужда помощ. С оглед на тези обстоятелства, като справедливо е прието обезщетение в размер на 18 000 лв., т. е. с 3 000 лв. повече от определеното от първоинстанционния съд обезщетение. Същевременно, обаче, решаващият състав е счел, че на ищеца следва да бъде присъдена само сумата 9 000 лв., тъй като изцяло е споделил извода на Софийски градски съд за съпричиняване на вредите в размер на 50%. В тази връзка, като неоснователно е преценил оплакването на въззивника за недоказаност на съпричиняването. Доколкото самият ищец не твърди да е пътувал на предната седалка до шофьора, съдът е приел, че същият се е возил в багажното отделение на закрит товарен автомобил и че с качването си в автомобил, който не е предназначен за превоз на пътници, сам се е поставил в рискова ситуация, като в нарушение на чл. 134, ал. 2 ЗДвП е седял на необезопасена допълнителна седалка. Настоящият състав на ВКС намира за незаконосъобразни изводите на въззивната инстанция по спорния между страните въпрос, приет за значим в производството по чл. 288 ГПК. Съгласно задължителната за долустоящите на ВКС инстанции практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о.; решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ІІ т. о., при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Обжалваното решение е в отклонение от цитираната практика. Въззивният съд неправилно е преценил приноса на пострадалия ищец за претърпените от него вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие увреждания, като не е отчел всички имащи значение за това конкретни обстоятелства. Изводът за съпричиняване на вредоносния резултат в равна степен от виновния за произшествието водач, от една страна, и от ищеца И. А., от друга страна, се дължи на несъобразяване на факта, безспорно установен по делото от приложеното решение № 103 от 03.07.2008 г. по а. н. д. № 1001/2008 г. на Старозагорски районен съд, че водачът е допуснал множество нарушения на правилата за движение по пътищата, както и че именно изгубването на контрол върху автомобила и движението му с несъобразена с пътната обстановка скорост са непосредствената причина за настъпване на произшествието. От друга страна, не е отчетено, че при удара е пострадал не само ищецът, който се е возил в багажното отделение на автомобила, на допълнително поставена седалка, но и лицето К. С., която се е возила на предната седалка до водача. С оглед посочените обстоятелства, очевидно е, че приносът на ищеца за настъпване на вредите е значително по-малък от този на виновния за произшествието водач и следва да бъде определен на 1/6, а не на 1/2, както неправилно е приел въззивният съд. В тази връзка, настоящият състав намира за неоснователно поддържаното от касатора възражение, че не е установено допуснато от негова страна нарушение на чл. 134, ал. 2 ЗДвП, доколкото липсват доказателства допълнителната седалка, на която се е возил, да е поставена без необходимото разрешение, както и че не е налице причинна връзка между това нарушение и настъпилите от произшествието вреди. Съобразно процесуалното правило на чл. 154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая, с оглед безспорното обстоятелство, че процесният товарен автомобил има само две места – за водача и за един пътник, както и че ищецът се е возил не на седалката до водача, а в багажното отделение, то именно в тежест на ищеца е да установи, че са налице предпоставките на чл. 134, ал. 2 ЗДвП, т. е. че е от лицата, за които по изключение е разрешено да се превозват в каросерията на товарния автомобил, в т. ч. и да докаже твърдението си, че седалката на която се е возил, е поставена с разрешение на съответните технически органи. При липсата на ангажирани от ищеца такива доказателства, изводът на въззивния съд за допуснато от него нарушение на правилата за движение /чл. 134, ал. 2 ЗДвП/ и съответно за съпричиняване на вредите е правилен. С оглед приетия от настоящия състав принос на пострадалия (1/6), определеното от Софийски апелативен съд обезщетение за неимуществени вреди 18 000 лв. следва да бъде намалено с 3 000 лв., като общо дължимото на ищеца обезщетение възлиза на сумата 15 000 лв. Или, постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от И. Х. А. иск е отхвърлен за разликата от 9 000 лв. до 15 000 лв., като на същия се присъди допълнително сумата 6 000 лв. При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от касатора адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на сумата 490 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът по касация следва да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за уважената част от иска в размер на 120 лв. Поради липса на изрично искане от страна на ответника за присъждане на разноски, съдът не се произнася по дължимостта на същите. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд решение № 304 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 41/2010 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Х. А. от [населено място] срещу „Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 26.03.2008 г. за разликата от 9 000 лв. до 15 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] да заплати на И. Х. А. от [населено място], на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, допълнително сумата 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 26.03.2008 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2008 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 304 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 41/2010 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 490 /четиристотин и деветдесет/ лева. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 120 /сто и двадесет/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: