Р Е Ш Е Н И Е № 255 София,04.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 05 юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1008 /2011 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 192 от 14.03.2012г. по касационна жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на решение № 388 от 07.07.2011г. по гр.д.№ 4/2011г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решение № 15 от 27.10.2010г. по гр.д.№ 3237/2008г. на РС-Добрич и вместо това е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР да се признае за установено по отношение на ЕТ-“А.-А. Б.” [населено място], че ищеца е собственик на площ от 38,24 кв.м., отразени в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД..../.....г., като част от имот ......, образуван при обединението на имоти КИ №...... и КИ №......., със заповед № КД-.......Д-.......г. и, че е допусната грешка изразяваща се в неправилно заснемането на тази площ от имот ........ и част от сграда с КИ ...... като част от имот с КИ ...... и сграда ......, заключени между т. C,D.F.E. на скицата на приложение № 4 към заключението на вещото лице от 06.11.2009г. на л. 86 от делото на РС, съставляваща неразделна част от решението. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 61 от ЗТСУ /отм/, за допуснати процесуални нарушения на чл. 133 и чл. 146 от ГПК, тъй като е разгледан въпрос, който не е бил предмет на доклада по делото и на нормите, уреждащи служебното начало и за необоснованост на извода, че извършеното разделяне на сградата на две части е довело до обособяване на два незаконни строежа, поради това, че е установено, че сградата на ответното дружество е търпим строеж Ответникът по касация ЕТ-“А.-А. Б.” [населено място] оспорва жалбата, счита, че щом сградата е строена като една, от единен субект за производствените му нужди, то е следвало разделянето й да се проведе с разделителен протокол, който липсва, а и сега разделителната стена е нетрайна. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд-Добрич, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. По делото е установено следното: При разделяне на ДФ “Д. през 1991г. се обособяват дружеството – ищец и праводателя на ответника. От ССЕ се установява, че със заповед № РД .....от ......г. на Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството са образувани като самостоятелни ЮЛ Д. фирма /ДФ/ “Д. Б.” и ДФ “А.”. Разделянето е извършено по баланса от 31.03.1991г., но към разделителния протокол от ......г. не е запазен опис на разделяните недвижими имоти. В разделителен протокол от .....г. между отделни фирми с цел оценяване на земята. ДФ “А.” получава 26,6 дка, а ДФ “Д.” – 37 дка. Сградата на ищеца е оценена на основание ПМС № 179/1991г. с площ 387 кв.м. с година на построяване 1968г. и така е записана в баланса към 31.12.1991г. Води се с два инвентарни номера ...... и ..... като “складово стопанство”. С А. № 1...... на основание пар. 34 от ПЗР на ЗППДОП и чл. 17а от същия закон са актувани за държавни земя с площ 26 050 кв.м., съставляваща парцел ..... от кв. 256, ведно с описаните сгради в него, между които и по т.9 – “складово стопанство” с площ 387. В акта е отразено, че актувания имот – дворно место със сгради са включени в капитала на ищеца [фирма]” [населено място] на основание решения на Д. № 2139/ 06.05.1991г., № 761/1991г. и № 877/04.11-1994г. С н.а. №...., т...... от .......г. дружеството-ищец е признато за собственик на сграда в този имот с идентификатор ......... със застроена площ 437 кв.м. с предназначение складова база, склад с конструкция масивна с частично железобетони елементи. Според първата СТЕ парцел....... е идентичен с имот с КИ ....... и в него се намира сграда ........., част от терена под която се твърди, че е неправилно заснет. С н.а. № .....,т...../.....г. [фирма] [населено място] продава на ЕТ-“А.-А. Б.” имот 7585 със застроена и не застроена площ 342 кв.м. съставляващо парцел....., ведно с построения в същото место автосервиз със застроена площ 144 кв.м. и склад със застроена площ 93,60 кв.м. В нот. акт не е посочен документ за собственост, с който се легитимира продавача, но е представено удостоверение за търпимост на строежа, в което е посочено, че се издава на основание акт за държавна собственост №......./......г. Същият е приложен на л. 48 от делото на РС и в него са изброени актуваните сгради, предоставени за стопанисване и управление на [фирма] със заповед /писмо/ вх. № ....... ....г. на МТСР, а като бивш собственик е отразен С. “ПОБС”-Т.. Регулационната линия между парцел .... и парцел ..... минава по имотната граница. В частта от сградата, границата не следва разделителната стена, а минава през помещението на ищците. Така част от сградата върху спорната площ е функционално и конструктивно към сградата на ищеца. Теренът под тази част обаче е заснет като част от имота на ответника-ЕТ. СТЕ установява, че по плана от 1967г. двете сгради са отразени като една с общ покрив. Сега сградите са с отделни покривни конструкции, тъй като се е наложил в периода преди разделянето на държавното предприятие на две дружества ремонт на покрива. Стената между двете части на строената като една сграда не е носеща, но не е и нова. Съществувала е към момента на разделянето на държавната фирма. Местонахождението й не е променяно според св. К., Т. и И., които установяват и, че част от сградата, която се ползва от цех за кулокранове попада в съседния имот. При изграждане на страничната ограда не е следвана перпендикулярната имотна граница, а това да е успоредна на другата ограда. СТЕ установява, че кадастралната карта на [населено място] е одобрена със заповед № РД-..../......г. Имотът на ответника е ...... и е образуван при обединението на имоти КИ № ..... и КИ № ......., със заповед № КД....../.....г. като са заличени първоначалните номера. Сградата с идентификатор ...... е с площ, изменена на место 124,3 кв.м., а в кадастралната карта е отразена с площ 151 кв.м. Сграда с КИ ...... измерена на место е 487,98 кв.м., а в кадастралната карта е показана с площ 437 кв.м., но разликата се дължи на неточно отразяване ширината на сградата. Спорна е дължината на сградата. Западната граница на сградата минава по линията С-Д, а заснетата имотната граница – по линията А-Б в скица приложение № 4 към заключението на вещото лице от 06.11.2009г. на л. 86 от делото на РС. Площта, заключена между западната граница на имота на ответниците ...... и сграда № 1 в него, отразени в кадастралната карта по линията EF и действителната на место западна стена на тази сграда по линията CD e 38,24 кв.м. За тази площ е предявен иска след допуснатото изменение. РС е уважил иска, като е приел, че процесния терен е застроен с част от сграда, за която се установява, че е собственост на ищцовото дружество от преди влизане в сила на кадастралната карта, поради което имотната граница следва да отразява правото на собственост. Въззивната инстанция е приела че при разделянето на сградата на две части не е спазено изискването на чл. 62, ал.1 от ЗТСУ /отм/ и чл. 202 от ЗУТ поради което фактическите действия по разделянето не водят до създаване на самостоятелни обекти на собственост и до възможност за сделки с тях. Затова е прието, че иска е неоснователен. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е придобиват ли търговските дружества от държавата недвижимите имоти, които са апортирани в капитала им ако тези имоти отговарят на изискванията да са самостоятелни такива, но не са обособени при спазване на предвидения законов ред за това. По този въпрос е приложима практиката по приложението на чл. 17а от ЗППДОП, но в случая се поставя във връзка с правилното кадастрално заснемане. Имуществото, предоставено за стопанисване и управление на държавните фирми е било държавна собственост /чл. 91 Н. отм/.. При разделяне на държавната фирма на основание акт на държавен орган, компетентен за това той определя и начина, по който се разделя имуществото. Субект на правото на собственост е държавата, поради което това разделяне не съставлява делба, не е налице съсобственост. Предоставеното право на стопанисване и управление не е задължително да е върху обособен от гледна точка на строителните правила и норми обект. За стопанисване и управление се предоставят и части от сгради / отделни етажи, кабинети и т.н./, които не са самостоятелни обекти. Нормата на чл. 62 от ЗТСУ/отм/, отнасяща се само за делба не намира приложение в този случай. При преобразуване на държавните фирми в еднолични търговски дружества с държавно имущество, внесеното в баланса имущество, което им е било предоставено за стопанисване и управление и изрично не е изключено от капитала им с акта на преобразуване става тяхна собственост на основание чл. 17а (Нов - ДВ, бр. 51 от 24.06.1994 г.) от ЗППДОП /отм/. Актът на държавния орган за разделяне на държавната фирма и на имуществото й не е индивидуален административен акт и съдът не може да преценява дали са били налице предпоставките за това разделяне. Основанието за придобиване правото на собственост е нормата на чл. 17а от ЗСПЗЗ, като особен способ за придобиване правото на собственост, предвиден в закона и акта за преобразуване, а не самия разделителен протокол, съставен въз основа на него. Изводите на въззивня съд не съответстват на даденото разрешение на поставения правен въпрос. Ищцовото дружество е станало собственост на сградата с идентификатор ..... на основание чл. 17а от ЗППДОП /отм/ и акта за преобразявена на ДФ “А.”. Кадастралната карта следва да отразява вярно правото на собственост. Тя няма вещно правно отчуждително действие. При изготвянето й следва да се отчитат трайните знаци на место, очертаващи границите на имотите. В случая не е отразена правилно източната границата на сграда с КИ ......, изградена в имот ........, а имотната граница е заснета през сградата, която е конструктивно и функционално един обект. Сградата, придобита от ответника с идентификатор........ от другата страна на разделителната стена също е отделен обект на правото на собственост, призната за търпим строеж. Неправилно заснетия терен с площ 38,24 кв.м. е част от имота на ищеца, намиращ се под част от сградата-негова собственост, неправилно заснета в очертанията на имота на ответника, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Въззивното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като уважи иска. Съобразно този резултат, на касатора следва да се присъдят деловодни разноски за всички инстанции на основание чл. 78, ал.1 във вр. с чл. 81 от ГПК до доказания размер – 1370 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 388 от 07.07.2011г. по гр.д.№ 4/2011г. на Добрички окръжен съд и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 53, ал.2 от ЗКИР по отношение на ЕТ- “А.-А. Б.” [населено място], че [фирма] със седалище [населено място], [улица] ЕИК[ЕИК] е собственик на терен с площ от 38,24 кв.м., отразени в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-..../.....г., като част от имот ........, образуван при обединението на имоти КИ № ..... и КИ №......., със заповед № КД-....../.....г. и, че е допусната грешка изразяваща се в неправилно заснемането на тази площ от имот ...... и част от сграда с КИ....... като част от имот с КИ ...... и сграда ......, заключени между т. C,D.F.E. на скицата на приложение № 4 към заключението на вещото лице от 06.11.2009г. на л. 86 от гр.д. № 3237/2008г. на РС-Добрич, съставляваща неразделна част от решението ОСЪЖДА ЕТ- “А.-А. Б.” [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] деловодни разноски в размер на 1370 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ