Р Е Ш Е Н И Е №160 София, 23 март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети март 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА ........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Ст. БУМБАЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 365/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Б. С. И. за възобновяване на НЧД № 16736/2011 г. по описа на Софийски районен съд, отмяна на постановеното по него определение от 03.10.2011 г., с което е било извършено групиране на наказанията по постановени спрямо него присъди, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон, тъй като съдът неправилно е групирал по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК само част от наложените на осъдения И. наказания по всички присъди, като вън от кумулацията са останали част от присъдите, по които вече е изтърпяно наложеното общо наказание и което, по мнение на осъдения, следва да се приспадне от определения размер на общото наказание по извършеното ново групиране. Сочи се, че не е определен режима, при който следва да се изтърпява определеното от съда наказание, както и че не е приспаднато изтърпяното наказание пробация по присъдата, постановена по НОХД № 98/06г. Служебноназначеният защитник на осъдения пред Върховния касационен съд пледира за уважаване на искането, като се аргументира с посочените в него съображения . Представителят на ВКП счита искането за неоснователно, тъй като е извършено цялостно групиране на наказанията по постановените присъди спрямо И., то е в най-благоприятния за него вариант, приспаднато е по реда на чл. 59 от НК изтърпяното наказание лишаване от свобода и предварително задържане, като е присъединена и наложената с една от присъдите глоба. Счита, че неяснотата относно приспаднато време, през което осъденият е изтърпявал наказание пробация „по три от присъдите”, се дължи на техническа грешка. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от осъдения И., е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.2 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421 ал.3 от НПК Разгледано по същество, искането е основателно. С определение, постановено на 03.10.2011г. по НЧД № 16736/2011 г. Софийски районен съд на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание на осъдения Б. С. И. по влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 21/2008 г. , НОХД № 351/09 г. и по НОХД № 54/2010 г., по НОХД 469/2009 г., по НОХД № 14953/09 г., по НОХД № 1667/2010 г., по НОХД № 13976/2010 г. и по НОХД № 5217/2011 г., като му е наложил най-тежкото наказание – това от две години лишаване от свобода. С определението съдът е определил първоначален строг режим за изтърпяване на това общо наказание, присъединил е наказанието глоба, наложено с присъда по НОХД № 351/2009 г., приспаднал е времето, през което И. е изтърпявал наказание лишаване от свобода, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение”задържане под стража”, както и времето, през което е изтърпявал наказание пробация по три от присъдите. Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилно извършване на групирането са основателни по следните съображения: Макар и в искането, изготвено собственоръчно от осъдения И., да не е ясно посочено какво точно нарушение на закона е допуснал съда, ВКС намира, че в случая се касае до нарушения от категорията на тези по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.2 от НПК- съществени нарушения на процесуалните правила за извършването на групирането и за изготвянето на съдебния акт за това. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предпоставките за групиране на наказанията по посочените присъди и е приел, че те са налице само по отношение на една група от всички възможни съвкупности, които вече са били сформирани и по които се е произнесъл предходен съдебен състав по НЧД № 17457/2010 г. По отношение на останалите осъждания съдът е приел, че вече има постановен съдебен акт по въпроса за определяне на общи наказания по отделни групи съвкупности и въпросът с изтърпяването на наложените по тях наказания не може да бъде пререшаван, тъй като се ползва със сила на присъдено нещо. Този извод е неправилен и противоречи на принципа на закона за определяне на групи от наказания при наличие на материалноправните законови предпоставки за това по начин, който е най-благоприятен за осъдения. В тази насока първоинстанционният съд не се е съобразил с обвързващите предписания по т.9 на ПП на ПВС №4/65 г. и решение № 11/87 г. на ОСНК на ВС, както и с указанията, съдържащи се в точка 3 на ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. Въпросът за общото наказание, което следва да се определени на осъденото лице при наличие на съвкупност от престъпления може винаги да бъде пререшаван от съда, който има информация за цялостната престъпна дейност на осъденото лице, независимо че част от наложените с присъдата наказания вече може и да са изтърпени. Предходното произнасяне на съда по чл. 25 от НК при констатиране на нови данни за всички осъждания на дееца не ангажира последващия съд, който решава въпроса за съвкупностите при наличие на нови данни за съдимостта на едно лице и не го обвързва със силата на присъдено нещо, ако вследствие на цялостната преценка на доказателствата, може да се направи извод, че са налице възможности за ново прегрупиране на наказанията по начин, който е по-благоприятен за дееца. Съдът е длъжен да не се ограничава само до посочените от вносителя на искането осъждания, а да събере сам служебно доказателства за всички осъждания на лицето и да извърши анализ на същите, като прецени дали са налице основанията за групиране, между кои осъждания и кой е най-благоприятния вариант на групиране за осъденото лице. Ако липсват основания за разграждане на вече изградена съвкупност, съдът е задължен да посочи в мотивите на определението си защо новите осъждания не повлияват на вече изградена съвкупност. Ако по делото защитата ли осъденият са направили искания за приспадане на определено наказание, съдът следва да отговори изрично със съдебния си акт дали извършва това приспадане или не и по какви съображения. В случаите, когато съдът само формално е посочил кои наказания групира, без да мотивира своите изводи, от които да може да се проследи начина на формиране на неговото убеждение по формирането на съвкупността и отказа да се включат в тази съвкупност други /претендирани от осъдения/ наказания, допуска особено съществено процесуално нарушение, тъй като постановява безмотивен съдебен акт и прави невъзможно осъденият да упражни пълноценно правото си на защита по него. В конкретния случай производството е започнало по инициатива на ГД „Изпълнение на наказанията” при министерство на правосъдието. В писмото, с което е сезиран съдът, са посочени шест броя присъди, по които И. е бил наказан с лишаване от свобода. Две от тях са постановени, след като е било постановено определение от 09.03.2011 г., с което е била извършена кумулация на постановените дотогава наказания по всички осъждания. В съдебното заседание, както защитникът на И., така и самият той са поискали съдът да не се ограничава в кумулирането на наказанията само по изрично посочените в писмото на администрацията на затвора – София осъждания, а да извърши цялостна кумулация на всички осъждания /които са тринадесет на брой/, както и да приспадне изтърпяното изцяло наказание пробация по НОХД № 98/2006г. Извършеното групиране с атакуваното определение не сочи съдът да е взел предвид това искане на осъдения, което е негово задължение съобразно задължителните указания на ВС и на ВКС, дадени в посочените тълкувателни решения. Вместо това, без да изложи каквито и да е мотиви, формално е посочил, че условията на чл. 25 вр. чл. 23 от НК са налице само по отношение на последната формирана съвкупност с определението по НЧД № 17457/2010 г., тъй като след сформирането й са настъпили нови две осъждания спрямо И.. Тези аргументи не почиват на закона. Дори и формално като краен резултат изводът на съда да е правилен, законът предвижда определени предпоставки, за да се извърши ново групиране на наказанията, и това не е само наличие на нови постановени присъди спрямо лицето. Тези предпоставки са посочени в чл. 25 вр. чл. 23 от НК и във всеки конкретен случай трябва да бъдат обсъдени и анализирани в мотивите на определението и то по начин, че да стане ясно на страните защо съдът извършва едно групиране, а отказва да извърши друго. В настоящето дело такава аналитична дейност липсва. Нито е обсъдено кога са извършени отделните престъпления, нито кога е постановена първата влязла в сила присъда, за да стане видно по какви причини едни от осъжданията влизат в съвкупността, поради което се налага предишната съвкупност да бъде разградена, за да се сформира нова, докато другите, които осъденият и защитата му претендират също да попаднат в нея, не биха могли. По този начин не може да се приеме, че съдът е постановил съдебен акт, с който е взел предвид всички осъждания на лицето и е изградил съвкупност/и, които са най-благоприятни за него. По делото съдът с определението си е приспаднал времето, през което осъденият е изтърпял наказание пробация „по три от присъдите”. За да се извърши такова приспадане по правилата на чл. 25 ал.3 от НК, е необходимо наказанията пробация да са постановени по присъдите, включени в съвкупността, и да са изтърпяни. В случая такава включена в съвкупността присъда с наложено наказание пробация е присъдата по НОХД № 1667/2010г. За нея по делото няма данни дали е изтърпяна и кога. Защитата изрично е поискала приспадане на пробацията по НОХД № 98/2006 г., за която е твърдяла, че е изтърпяна. От определението не е видно съдът да е включил осъждането по това дело в съвкупността. Поради тази причина, ако не са налице основания за групиране, не би могло да се приложи и чл. 25 ал.3 от НК по отношение на това наказание. ВКС не констатира по друга от общо 13-те присъди на Б. И. да е постановено наказание пробация. При това положение остава абсолютно неясен и противоречащ на доказателствата по делото диспозитива на атакуваното определение, с който съдът е приспаднал времето, през което осъденият е „изтърпял наказанието пробация по три от присъдите”. Като се остави настрана сгрешеното име на осъдения, което би могло да се обясни със сочената от представителя на ВКП „техническа грешка”, не може да се приеме, че този диспозитив кореспондира с доказателствата и със закона, поради което и съдебният акт не би могъл да бъде изпълнен. Съдът следва задълбочено да се занимае с предпоставките за приложение на чл. 25 ал.3 от НК, както и да посочи изрично по кои присъди извършва приспадането и дали е възможно с оглед законовите изисквания приспадане на наказанието пробация, постановено по НОХД № 98/2006г. В останалата му част искането е неоснователно, тъй като видно от диспозитив на определението, съдът изрично е определил режима на изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода. Доколкото обаче въпросът с групирането следва да бъде пререшен, по необходимост новият състав следва отново да се произнесе и относно режима на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело – допуснато е съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, тъй като с атакуваното определение не е било извършено цялостно обсъждане на всички осъждания на Б. И. и е постановен немотивиран съдебен акт, от който не може да се проследи волята на решаващия съдебен състав за достигнатия извод за извършеното групиране. Поради това искането за възобновяване следва да бъде уважено, а определението на РС – София – да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на същия съд, в хода на което да бъдат отстранени допуснатите нарушения и приложен правилно материалния закон. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧД № 16736/2011 г. по описана Районен съд – гр.София. ОТМЕНЯ определение, постановено на 03.10.2011 г. по същото дело. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.