Р Е Ш Е Н И Е № 441 София, 28.11.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ:1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ................................................................................... в присъствието на прокурора Петя Маринова ................................................................................... разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 1496 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители С. К. М. (като пострадала и наследник на Д. В. М.), В. Д. М. (наследник на Д. В. М. и законен представител на пострадалата С. В. М.) и Я. Д. М. (наследник), чрез адвокат Е. Б., против решение № 47 от 12.06.2014 г. по в.н.о.х.д. № 216/ 2013 г. на Бургаски апелативен съд, с искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Навеждат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Касаторът подкрепя исканията си с твърдения за неправилно приложен материален закон по чл. 15 от НК с оправдаването на подсъдимата Й. П. К. и с допуснати съществени процесуални нарушения, поради отсъствието на отговор на част от направените възражения. Пред касационната инстанция частните обвинители не вземат становище. Техният повереник адвокат Й. Б. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Допълва аргументите с твърдение за нарушено правило по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като скоростта на движение на подсъдимата не е била съобразена с конкретните пътни условия и водачът е могъл да предотврати произшествието. Подсъдимата Й. П. К. и нейният защитник адвокат В. А. предлагат касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като материалният закон правилно е приложен от въззивната инстанция (подсъдимата не е имала обективна възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие) и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за потвърждаване на въззивния съдебен акт, защото причина за настъпване на произшествието е поведението на пострадалия и институтът на чл. 15 от НК е приложен правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 47 от 12.06.2014 г. по в.н.о.х.д. № 216/ 2013 г. Бургаският апелативен съд потвърдил присъда № 218 от 09.10.2013 год. по н.о.х.д. № 133/ 2013 год. на Бургаския окръжен съд, с която подсъдимата Й. П. К. била призната за невинна в това на 09.05.2011 г. на кръстовище на ПП 1-6 (А. – Б.) и разклон за [населено място], при управление на МПС лек автомобил „М.” с ДК [рег.номер на МПС] , да е нарушила правила за движение пътищата: чл. 15 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост да е причинила смъртта на Д. В. М., тежка телесна повреда на С. К. М. и средна телесна повреда на С. В. М., поради което била оправдана по повдигнатото й обвинение в престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б”, пр.1, във вр. с ал. 4, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Разгледана в рамките на посочените касационни основания и в пределите на касационната проверка жалбата на частните обвинители е неоснователна. Не е допуснато нарушение на материалния закон по чл. 15 от НК. Инцидентът за подсъдимата Й. К. представлява случайно деяние и тя правилно е била оправдана. Приетите от въззивния съд факти по делото представят, че подсъдимата се е движела със скорост от 91 км/ч по път с предимство в посока от [населено място] към [населено място]. На 15 км преди [населено място] приближила отдясно Т-образно кръстовище за [населено място], по който път без предимство се движел автомобилът на пострадалия Д. М.. Той управлявал със скорост от 33 км/ч и въпреки поставения пътен знак Б-2 „Спри!, Пропусни движещите се по пътя с предимство!” и очертана пътна маркировка със стоп-линия, не спрял и навлязъл в кръстовището с намерение да завие наляво към [населено място]. В този момент автомобилът на подсъд. К. отстоял от мястото на удара на разстояние от 27 м, при опасна зона за спиране от 73 м. Ударът между превозните средства бил неизбежен и настъпил изцяло в лентата за движение на подсъдимата, на 0,75 м вляво от десния край на пътното платно. Първоначалният допир бил между челна и предна лява част на автомобила на подсъд. К. и задния край на преден ляв калник на автомобила на пострадалия. От удара двата автомобила се отклонили и установили близо един до друг в зоната на кръстовището, но в насрещната лента за движение на подсъдимата. От пътнотранспортното произшествие пострадалият Д. М. починал, пътуващата отпред негова съпруга С. К. М. получила тежка телесна повреда, а осемгодишната С. М., седяла на задната седалка – средна телесна повреда. Установените по делото факти разкриват по несъмнен начин, че за подсъдимата Й. К. ударът е бил технически непредотвратим. Навлизането в кръстовището от пострадалия М. е реализирано в момент, когато автомобилът на подсъдимата отстоял до мястото на удара на разстояние по-малко от опасната му зона за спиране. Подсъдимата не е имала техническа възможност да предотврати удара, чрез намаляване на скоростта и спиране преди мястото на стълкновение. Приетата от въззивния съд тройна автотехническа експертиза (л. 106-161 от в.н.о.х.д.) установила, че автомобилът на пострадалия навлязъл в кръстовището след стоп-линията на 5,3 м, което изминал за 1,05 сек – време, през което подсъдимата К. не е могла обективно да реагира с аварийно спиране (времето за реакция на водача е 0,8 сек). Правилно съдилищата приели, че поведението на подсъдимата не е виновно извършено от нея и представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК – подсъдимата не е била длъжна, нито е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Неоснователно е възражението на частните обвинители, че избраната от водача скорост за движение не била съобразена с пътните условия и затова подсъдимата К. умишлено допуснала нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Подсъдимата се е движела по път с предимство в извън населено място и при разрешена скорост – експертните изчисления за скорост от 91 км/ч, при допустима от 90 км/ч по чл. 21 от ЗдВп, не оказват съществено влияние върху крайните изводи за непредотвратимост на удара, тъй като само при скорост от 30 км/ч и по-малка подсъдимата е могла избегне катастрофата. Конкретната пътна обстановка не е налагала необходимост от задължително намаляване на скоростта – пътната настилка била асфалтова и суха, без неравности и дупки; движението в пътния участък не било интензивно; инцидентът станал в светлата част от денонощието, в късния следобед (17.30 ч.) на 19.05.2011 г., други автомобили не пресичали кръстовището; нямало и пешеходци в пътния участък; за подсъдимата имало предупредителен пътен знак А 27 „Кръстовище с път без предимство отдясно”, указващ й, че на предстоящото кръстовище тя е с предимство пред навлизащите отдясно; надлъжната пътна маркировка била добре очертана. Обуславящите движението фактори били изцяло благоприятни. Затова и подсъдимата не е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата за т.нар. „предвидима опасност“ по чл. 20, ал. 2, изр.първо от ЗДвП. Факторите от пътната обстановка имат значение за избиране на съобразената скорост на движение и колкото повече и по-неблагоприятни са те, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движение в сравнение с максимално допустимата по чл. 21 от ЗДвП. В настоящия случай липсва необходимост от намаляване на пределната скорост за движение в конкретния пътен участък. Конкретните предпоставки, изброени в касационната жалба, също не са налагали съобразяване с инкриминираното правилото по чл. 20, ал. 2 от ЗдвП. Наличието на пътен знак А 18 „Пешеходна пътека” и нейната маркировка в кръстовището не са били задължително условие за намаляване на скоростта, защото на пътния участък не е имало пешеходци, а и пределната скорост на движение не е била ограничена със забранителен знак В 26. В протокола за оглед автобусна спирка не е означена и не е намерен пътен знак Д 24, а липсата им не предполага излагането на мотиви по наведеното възражение. В касационната жалба е посочено още, че подсъдимата е приближавала път без предимство, което било сигнал за възможна конфликтна ситуация. Водачите на превозни средства не са длъжни да предполагат незаконосъобразно поведение на останалите участници в движението. Освен това пострадалият М. е създал опасност за движението в момент, когато автомобилът на подсъдимата К. е отстоял от мястото на удара на 27 м, а за да предотврати катастрофата подсъдимата е трябвало да се движи с до 30 км/ч, което обстоятелство не се е налагало от конкретните пътни условия. Навлизането на виновния водач в кръстовище от път без предимство и без да спира на стоп-линия, е създаване на внезапна и непредвидима опасност, с която подсъд. К. не е била длъжна да се съобрази, а от техническо гледище – невъзможно да предотврати. В касационната жалба се съдържа възражение, подкрепено с цитат от Решение № 248 по н.д. № 227/ 1977 г. на ВС, І н.о., според което подсъдимата К. е била длъжна да предприеме намаляване на скоростта и спиране, тъй като от обстоятелствата било видно, че щяло да бъде отнето предимството й. Касаторите се позовават на съдебна практика по сходен, но не идентичен случай, защото в цитираното решение се съдържа финално условие „ако има възможност да направи това”. Разкритите по делото факти и обстоятелства доказват, че подсъдимата К. не е имала изобщо техническата възможност да реагира с намаляване на скоростта и спиране, поради близкото разстояние между двата автомобила при възникване на опасността и липсата на време за реакция. Изводът на касаторите би бил правилен, ако отнетото предимство е настъпило в по-ранен момент, когато водачът на автомобила с предимство е могъл обективно да възприеме опасността и е разполагал с нужното време за реакция и ефективно спиране. В конкретния случай за време от 1,05 секунди подсъдимата Й. К. не е имала възможност дори да реагира с приборите за управление. Затова и не е налице нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП при т.нар. „непредвидимата опасност“. Несъстоятелен е и упрекът, че ако подсъдимата е реагирала своевременно със спиране, пътнотранспортното произшествие нямало да настъпи. Касаторите пренебрегват установени след експертно проучване факти, че автомобилът на техния наследодател е създал опасност на пътя за 1,05 сек преди сблъсъка – време, през което подсъдимата изобщо не е в състояние да реагира с намаляване на скоростта. Несериозно е поднесена и тезата, според която опасността на пътя за подсъдимата К. възникнала в момент, когато тя обективно е могла да възприеме движещият се по път без предимство автомобил на пострадалия независимо, че той приближавал кръстовището, но още не бил навлязъл в него. Тезата е изведена от разпита на експертния състав в хода на въззивното съдебно следствие (л. 272-273 от в.н.о.х.д.), но вещите лица са посочили технически изчисления на конкретна хипотеза, чиято правна страна на основателност са предоставили на решаващия съдебен състав. Опасността на пътя възниква в момент, когато участник в движението създаде реални предпоставки за настъпване на пътнотранспортно произшествие (напр.: навлезе в лентата за движение на друго превозно средство), а не в по-ранен момент, когато от поведението не може да се изведе намерение за незачитане на правилата за движение по пътищата. Не е допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и материалният закон по 15 от НК е приложен правилно. Твърдението на касаторите за нарушение на процесуалните правила от въззивната инстанция с липсата на подробен и мотивиран отговор по всяко от техните възражения е основателно. Допуснатото нарушение не е съществено, тъй като основание по чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК за отмяна на оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане представлява допуснато нарушение на материалния закон, но не и на процесуални разпоредби, освен когато тяхното нарушаване е довело до неправилно формирано вътрешно убеждение за приложението на материалния закон. Затова и касационната инстанция не може да отмени въззивно решение с правилно приложен материален закон за оправдаване на подсъдимото лице само, за да бъде отговорено на всички възражения на жалбоподателите. Касационната жалба на частните обвинители е неоснователна. Обжалваният въззивен съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 от 12.06.2014 г. по в.н.о.х.д. № 216/ 2013 г. на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.