Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 34
София, 02.03. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Емилия Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1282 /2019 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 529 от 20.11.2019 г.. по касационна жалба, подадена от Б. Ж. Е., П. В. Е., Р. С. Н. и Д. С. Н., починал в хода на касационното производство на 02.07.2019 г., заместен освен от касаторката Р. Н. и от дъщерите си С. Д. Н. и С. Д. Ч. е допуснато касационно обжалване на решение № 6640 от 25.10.2018 г. по гр.д.№ 16138/2017 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 09.01.2017 г. по гр.д.№ 29583/2014 г. на РС-София. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите против И. Т. У. за делба на жилище /апартамент/ № 3 на трети етаж кота + 6,00 м., представляващо надстройка над съществуваща жилищна сграда /2+1/ със застроена площ 74,12 кв.м., състоящ се от дневна, кухня с трапезария, спалня, сервизни помещения, килер и тераса, заедно с мазе, разположено в югоизточната половина с площ 16 кв.м., построено в УПИ ........-......... от кв. 226 по плана на [населено място], м. „Г. М.-П.-Р.”, [улица]
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 183, ал.4 ЗУТ, който касаторите считат неприложим към казуса, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на наведените във въззивната жалба доводи за неприложимост на този текст, за това, че суперфициарната собственост е възникнала въз основа на договор, върху съдържанието на който прехвърлителя е могъл да влияе като си запази правото на надстрояване, но не е сторил това, а сега се възползва от неправомерното си поведение, че има самостоятелен обект – гараж, което също сочи за неприложимост на чл. 183, ал.4 ЗУТ, който довод неоснователно е приет за преклудиран
Ответницата по касация оспорва жалбата. Позовава се на нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ за придобитото от праводателя й право на собственост върху процесния етаж. Счита, че тази норма е приложима и към съществуващи към момента на приемането й случаи, на които придава ново правно значение.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК по въпроса: приложим ли е текстът на чл. 183, ал.4 ЗУТ в случаите когато съсобствеността е възникнала чрез продажба на готови обекти и идеални части от парцел и продавачът на обектите построи без съгласието на новите съсобственици нов обект след продажбата и става ли негов индивидуален собственик.
По правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.
Нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ е нова, публикувана е в ДВ, бр. 17 от 06.03.2009 г. и в сила от 10.03.2009 г. Съгласно същата, за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота. Нормата е специална, изключва приложението на принципа на приращението, вложен в чл. 92 ЗС и урежда условията за издаване на административен акт – разрешение за строеж в предвидените хипотези,. Предпоставките за приложението й са: имотът да е съсобствен, да е отреден за нискоетажно жилищно строителство. Текстът не съдържа ограничение относно това на какво основание е възникнала съсобствеността върху дворното място. Уредени са три хипотези. Първата е когато останалите съсобственици на този, който иска да се снабди със строително разрешение, за да изгради самостоятелен обект на правото на собственост, са реализирали строителство за себе си. Втората хипотеза е когато те са започнали да строят обекти за себе си. Третата хипотеза е налице когато останалите съсобственици имат право да реализират такова строителство. При наличие на някоя от тези хипотези, разрешение за строеж за изграждане на нов обект на собственост може да се издаде на заявилият искането и без съгласието на останалите съсобственици на дворното място, защото те вече са се възползвали, възползват се, или биха могли да се възползват от възможността да придобият самостоятелни обекти на правото на собственост чрез застрояване. Тъй като нормата е материално правна, на която законодателят не е придал обратно действие, тя намира приложение и в трите хипотези, само към заявления за издаване на строително разрешение за новото строителство, без съгласието на съсобствениците, направено след влизането й в сила. В административното производство по издаване на разрешението за строеж ще може да се провери дали са налице условията за реализиране на строителство на основание чл. 183, ал.4 ЗУТ, т.е. без съгласието на останалите съсобственици – дали останалите съсобственици са реализирали или реализират строителство на обособен обект за себе си или ако не са, дали ще могат да реализират такова в бъдеще, съобразно предвижданията за застрояване в ПУП. Условията за издаване на административен акт винаги се преценяват по правните норми, който действа към момента на издаването му, а не по такива, които са приети по-късно. Само в административното производство по издаване на строително разрешение по чл. 183, ал.4 ЗУТ, останалите съсобственици могат да защитят правата си, включително и чрез жалба и провеждане на пряк съдебно-административен контрол.
Извод за това, че нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ, позволяваща съсобственик да изгради обект за себе си, без съгласието на останалите съсобственици, се прилага само за напред, се налага и от гледна точка на гражданското право. До влизане в сила на тази норма, приращението, предвидено в чл. 92 ЗС не е изключено и изграденият обект без учредено право на строеж е станал съсобствен. С влизане в сила на нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ не се отнема придобитото на основание приращение право на собственост върху него на останалите съсобственици. Тази норма, на която не е придадено обратно действие, преурежда за напред специални условия за придобиване право на строеж, като изключва приращението за останалите нереализирани обекти. До колкото чл. 183, ал.4 ЗУТ ограничава правото на собственост на останалите съсобственици и конкретно възможността им да се разпореждат с ограниченото вещно право на строеж за притежаваните идеални части, тя не може да се тълкува разширително включително и по отношение действието й във времето.
Ако се приеме, че на нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ могат да се позоват и тези съсобственици, които вече са реализирали без съгласието на останалите строителство на самостоятелен обект в съсобствен УПИ, това означава останалите съсобственици да бъдат лишени от възможността да защитят правото си на собственост. Правото на строеж за припадащата им се идеална част на правото на собственост би се оказало погасено поради това, че друг е реализирал това право без да могат да се защитят правото си преди да бъде реализирано новото строителство. По отношение на реализирано строителство на самостоятелен обект на правото на собственост до влизане в сила на чл. 183, ал.4 ЗУТ не е провеждана административна процедура, в която да се установят предпоставките за приложение на този текст. Той не е действал тогава.
Изложеното налага извода, че нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ не се прилага към реализирано строителство на самостоятелен обект на правото на собственост до влизането й в сила – 10.03.2009 г. от съсобственик, на който не е учредено право на строеж от останалите съсобственици, които са реализирали, реализират или могат да реализират строителство.
По делото е установено следното:
И. Г. М. и Н. С. И. купуват дворно место от 670 кв.м., съставляващо парцел ....... от кв. ..... по плана на [населено място], м.”Р.” с н.а. № .....,т........../1951 г. и двамата взаимно си учредяват право на строеж на две сгради близнаци, като И. М. получава правото на строеж за югоизточната сграда. Първоначалният проект е одобрен 1958 г., предвиждал е двуетажна сграда с изба и таван с едно стълбище. Първо е изграден северозападния близнак. Преди да бъде покрит, на 06.05.1961 г. е одобрено изменение на проекта, което е предвидило всеки от двата близнака да е със самостоятелен вход и стълбище, а югоизточния близнак да покрие цокъла на северозападния. Издаден е строителен билет за изграждане на югоизточния близнак като пристройка. Изградена двуетажна сграда с две двустайни жилища, една изба, защото друга не могло да се изкопае и таванско помещение. С делбен протокол от 29.11.1988 г. по гр.д.№ 483/1988 г. наследниците на първоначалните съсобственици поделят само дворното место, от което са обособени два парцела, като всяка от сградите-близнаци попада в отделен парцел. Така наследниците на И. М., починал 26.03.1988 г. получават в дял парцел ...-... от кв. .... по плана на [населено място][жк]с площ 334 кв.м. при квоти 4/12 ид.ч. за В. М., 7/12 за Р. Н. и 1/12 ид.ч. за Г. М.. С н.а. № ..., т.... от 03.10.2006 г. И. М. и Г. М. продават на К. П. С. придобития от тях по делба и наследство УПИ ...-... от кв. ..., ведно с находящата се в него двуетажна жилищна сграда с едно жилище на етаж, зимнични помещения и тавански помещения. В нот. акт не са посочени площите на таванските помещения, но в данъчната оценка те са описани като мазе от 12 кв.м. и таван с площ 15 кв.м. / л. 79 от делото на РС/ С н.а. № ...,т. ... от 28.06.2007 г. на нотариус Т. К. С. и Е. С. продават на ищците Б. Ж. Е. и П. В. Д. жилището на втория етаж от жилищната сграда, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място. С н.а. № ...,т.... от 08.10.2007 г. К. и Е. С. продават на другите ищци Р. С. Н. и Д. С. Н. първия етаж от сградата с 1/3 ид-.ч. от дворното место. И при двете сделки не са посочени складови помещения към всяко от жилищата на първия и на втория етаж. Нотариалните актове не съдържат и клауза, според която С. си запазват правото на строеж за трети етаж или собствеността върху таванския етаж. Към момента на продажбите сградата е била в ремонт, като е поставяна и изолация. Със заповед № РД-09-178 от 06.07.2001 г. е одобрен проект за частично изменение на ЗП, като е предвидено запазване на съществуващата двуетажна сграда с надстрояване на един етаж, при което характерът на застрояването е „ниско” /виж становище на Столична община – район С. на л. 72 от делото на РС/. След като се е разпоредил с жилищата, разположени на всеки от двата етажа и общо с 2/3 ид.ч. от дворното място, К. С. се снабдява с разрешение за строеж № 117 от 07.11.2007 г. въз основа на одобрен проект от същата дата, за „надстройка над съществуващата двуетажна жилищна сграда”. Актът за приемане на конструкцията - образец 14 е подписан на 19.12.2007 г. и от този момент възниква обекта на правото на собственост съгласно чл. 181 ЗУТ. Обектът „надстрояване на двуетажна жилищна сграда / 2+1/ е въведен в експлоатация на 19.06.2008 г., видно от удостоверение № 37 от същата дата. С н.а. № ...,т.... от 20.11.2009 г. на нотариус Е. И., К. и Е. С. даряват на майката на първия И. Т. У. новоизграденото жилище на третия етаж кота +6,00 м., мазе от 16 кв.м., гараж от 37,50 кв.м. и 1/3 ид.ч. от правото на строеж върху дворното място.
Ищците Б. Ж. Е., П. В. Е., Р. С. Н. и Д. С. Н., починал на 02.07.2019 г. и заместен от ищцата Р. Н. и от дъщерите си С. Д. Н. и С. Д. Ч. са предявили иск за делба на новоизградения трети етаж, заедно с мазе, разположено в югоизточната половина с площ 16 кв.м. като се позовават на нормата на чл. 92 ЗС, тъй като приращението не е изключено чрез запазване правото на надстрояване при сключване на сделките, с които те са придобили по 1/3 ид.ч. от дворното место, а ответниците са останали съсобственици само на 1/3 ид.ч. от него.
Ответницата е твърдяла, че третия етаж е резултат от преустройство на таванските стаи, чието предназначение е променено, позовала се е на нормата на чл. 183 ал.4 ЗУТ и евентуално на придобивна давност като добросъвестен владелец, или като е присъединила своето владение към това на сина си.
В становище към отговорът на исковата молба, ищците са оспорили и трите възражения на ответниците. Посочили са, че нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ е неприложима, защото е приета по-късно и защото те са придобили правата си с договор, по който ответникът е могъл да изключи приращението и защото в имота има изграден гараж, който е останал негова собственост след двете продажби.
РС е отхвърли иска за делба, като е приел, че правото на собственост е придобито от праводателите на ответницата на основание чл. 183, ал.4 ЗУТ, който се прилага и към правоотношения, които са се развили преди тази норма да влезе в сила, като се е позовал на решение № 44 от 04.03.2013 г. по гр.д.№ 358/2012 г. на ВКС, ІV гр.о.
Въззивният съд е формирал същите изводи, като е приел, че възражението, за неприложимост на чл. 183, ал.4 ЗУТ е неоснователно. Като незаявено в срок и поради това необсъдено е преценено възражението на въззивниците-ищци, че, тъй като в дворното място е останал в собственост на прехвърлителя самостоятелен обект – гараж, нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ е неприложима.
По касационната жалба.
Предвид отговора на относимият към изхода от спора правен въпрос, нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ в сила от 10.03.2009 г. е неприложима към реализирания преди приемане на тази норма трети етаж. В нарушение на материалния закон, конкретно на тази норма, въззивната инстанция е приела че праводателите на ответницата са придобили третия етаж на основание чл. 183, ал.4 ЗУТ. Тя не е действала към момента на разрешаване и реализиране строителството на третия етаж. Той е изграден със строително разрешение от 07.11.2007 г. за „надстройка на двуетажна жилищна сграда / 2 + 1 /. Обектът на правото на собственост е възникнал с приемане на акта за конструкцията – 19.12.2007 г. и е приет в експлоатация на 19.06.2008 г. – преди приемане на чл. 183, ал.4 ЗУТ. Преди издаване на строителното разрешение за третия етаж, праводателите на ответницата К. и Е. С. са продали на ищците на 28.06.2007 г. и на 08.10.2007 г. съответно втория и първия етаж от жилищната сграда с по 1/3 ид.ч. от дворното място без да си запазят правото на строеж за тези части за третия етаж. На основание чл. 92 ЗС, поради това, че не е учредено право на строеж от съсобствениците – ищци по иска за делба и предвид неприложимостта на чл. 183, ал.4 ЗУТ, третия жилищен етаж е станал съсобствен.
Неоснователен е поддържаният от ответницата в хода на производството пред РС довод, че третия етаж е съществувал като жилищен още преди продажбата от 2006 г. Няма доказателства в подкрепа натози довод. Напротив, от СТЕ, всички цитирани по-горе документи, включително и от нот. акт № ...,т..../03.10.2006 г., с който К. С. е купил дворното място с къщата се установява, че тя е била двуетажна, че третият етаж не е бил жилищен, а е имало таванско помещение. С изменението на архитектурния проект от 1961 г. е предвидено югоизточния близнак да е двуетажна сграда с таванска стая. В нот. акт от 2006 г., сградата е описана като двуетажна с жилище на всеки от двата етажа, избени и тавански помещения. Така е описана и в предварителният договор между К. и Е. С., и ищцата Р. Н.. В декларацията по ЗМДТ, К. С. е декларирал сградата с едно мазе от 12 кв.м. и таван от 15 кв.м. От показанията на св. И. Б., които не са оборени, се установява, че когато разчиствали тавана след покупката на къщата от брат му, таванския етаж бил на плоча, но отгоре се виждали гредите, имало малко помещение с мивка. Това, което се виждало на таванския етаж било строено преди тридесет и повече години. Строителните работи на таванския етаж приключили за около шест месеца. От тези доказателства се налага извода, че таванския етаж не е съставлявал самостоятелно жилище нито по проект, нито като фактическо състояние. Той е бил принадлежност към жилищните етажи и на основание чл. 98 ЗС е прехвърлен заедно с тях. Същото се отнася и за избеното помещение. От обяснителната записка към изменението на проекта от 1961 г. и СТЕ се установява, че избеното помещение е едно, а друго не е могло да бъде изкопано. Като складово помещение или обща част по предназначение то има характер на принадлежност към жилищните етажи и съгласно чл. 98 ЗС ги следва при прехвърлянето.
Ответницата И. У. се е позовала в отговора на исковата молба на придобивна давност, присъединена към тази на сина й, или като добросъвестен владелец. Това възражение е неоснователно поради липса на елементите на придобивната давност. Тя не е добросъвестен владелец, защото сделката, с която синът й й е прехвърлил третия жилищен етаж е от 20.11.2009 г., а исковата молба, с която е предявен иска за делба по настоящия спор е подадена на 03.06.2014 г., т.е. давността е прекъсната преди изтичане на пет години от нетранслативното придобивно основание. Не са налице и предпоставките за придобиване по давност и при условията на присъединяване с владението на сина й К. С.. Той е купил имота на 03.10.2006 г., третият етаж е възникнал в правният мир като обект на правото на собственост през декември 2007 г. и до предявяване на иска за делба – 03.06.2014 г. не са изтекли изискуемите се в чл. 79 ЗС десет години. Тъй като К. С. е изградил третия етаж без да му бъде учредено право на строеж, т.е. няма придобивно основание, годно да го направи собственик, той не е бил добросъвестен владелец. Дори да се приеме, че ответницата е установила добросъвестно владение, въпреки, че придобивайки от сина си, тя не е могла да не знае, че не му е учредено право на строеж от съсобствениците му, при присъединяване на разнородни владения, давностния срок за придобиване по давност винаги е десет години. По тези съображения, възражението на ответницата по иска за делба за придобивнане по давност е неотнователно.
В обобщение, допълнително изграденият трети жилищен етаж след като ищците са придобили долните два етажа с по 1/3 ид.ч. от дворното място, е станал съсобствен между страните по делото. Ищците /сега касатори/ Б. Ж. Е. и П. В. Е. са собственици на 1/3 от дворното място и по приращение при условията на СИО са придобили 1/3 от новоизграденият трети жилищен етаж, а като принадлежност са придобили и 1/3 ид.ч. от избата. Първоначалните ищци Р. С. Н. и Д. С. Н. са купили при условията на съпружеска имуществена общност ведно с първия етаж и 1/3 ид.ч. от дворното място и на основание приращение са придобили и 1/3 от третия жилищен етаж, а на основание чл. 98 ЗС и от избата. След смъртта на съпруга Д. С. Н., починал в хода на касационното производство на 02.07.2019 г. правата на преживялата съпруга Р. Н. са в размер на 4/6 ид.ч. от 1/3 ид.ч., т.е. 4/18 ид.ч., а на двете дъщери С. Д. Н. и С. Д. Ч. – по 1/6 ид.ч. от 1/3 ид.ч., т.е. по 1/18 ид.ч. за всяка от двете. Ответницата по иска и по касация И. Т. У. притежава 1/3 ид.ч. от третия етаж и от мазето на основание покупко-продажба от сина й, за която част договорът е породил вещнотранслативно действие.
Като е приел, че третият жилищен етаж е индивидуална собственост на ответницата на основание дарения от сина й, който го е придобил на основание чл. 183, ал.4 ЗУТ, въпреки, че този етаж е построен преди влизане в сила на тази норма, въззивният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон. Допуснато е и съществено процесуално нарушение, като приложението на тази норма е прието без да се обсъди възражението на касаторите, изрично заявено в становището им към отговора на исковата молба, че извършилият строежа на третия етаж е притежавал самостоятелен обект на правото на собственост – гараж, поради което също не може да се приложи чл. 183, ал.4 ЗУТ. Затова въззивното решение е неправилно и като такова следва да се отмени. Тъй като за решаване на спора не е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество в настоящата инстанция, като се допусне съдебна делба на процесния трети етаж и избата при посочените по-горе квоти. Предвид този резултат, решението следва да се отмени и в частта за разноските. Касаторите претендират разноски пред въззивната и пред настоящата инстанция. В производството пред първата инстанция се прилага чл. 355 ГПК. Предвид основателността на касационната жалба и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят на касаторите за въззивна и касационна инстанция деловодни разноски в общ размер на 1022,31 лв., от които притендирани и доказани 137,31 лв., разноски пред въззивна инстанция и 885 лв. пред ВКС. Последните включват платена държавна такса в размер на 85 лв. и изплатен адвокатски хонорар по договор за правна помощ – 800 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 6640 от 25.10.2018 г. по гр.д.№ 16138/2017 г. на Софийски градски съд и вместо това постановява:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на жилище /апартамент/ № 3 на трети етаж кота + 6,00 м., представляващо надстройка над съществуваща жилищна сграда / 2+1/ със застроена площ 74,12 кв.м., състоящ се от дневна, кухня с трапезария, спалня, сервизни помещения, килер и тераса, заедно с мазе, разположено в югоизточната половина с площ 16 кв.м., построен в УПИ ...-... от кв. ... по плана на [населено място], м. „Г. М.-П.-Р.”, [улица] между Б. Ж. Е., П. В. Е., Р. С. Н., С. Д. Н. и С. Д. Ч., последните две конституирани като наследници на Д. С. Н., починал в хода на касационното производство на 02.07.2019 г. и И. Т. У. при следните квоти:
- за Б. Ж. Е. и П. В. Е. – общо 1/3 ид.ч. или 6/18 ид.ч.
- за Р. С. Н., С. Д. Н. и С. Д. Ч. общо 1/3 ид.ч., разпределена между тях така: 4/18 ид.ч. за Р. Н. и по 1/18 ид.ч. за С. Н. и С. Ч.
- за И. Т. У. – 1/3 ид.ч. или 6/18 ид.ч.
Осъжда И. Т. У. да плати на Б. Ж. Е., П. В. Е., Р. С. Н., С. Д. Н. и С. Д. Ч. деловодни разноски за въззивна и касационна инстанция в размер общо на 1022,31 лв.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: