Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 2 Р Е Ш Е Н И Е №_____ София,__________ 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. Б. СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 79 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Л. Д. от АК-С., против въззивно решение № 39 от 16.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 88 по описа за 2009 г. на Б. апелативен съд, с което като е оставено в сила решението от 23.03.2009 г. по гр.д. № 792/2008 г. на С. окръжен съд, са отхвърлени предявените от Б. И. Б., срещу С. И. К. от[населено място], при участието на трето лице – помагач К. Д. Д. от[населено място], обективно съединени искове, с правно основание чл. 42, б. „б”, вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН и с правно основание чл. 42, б. „в”, предл. първо и предл. последно от ЗН, за обявяване нищожността на завещателно разпореждане, извършено във формата на саморъчно завещание от 03.01.1973 г. от Л. Е. Т. в полза на С. И. К.. С определение № 872 от 08.08.2010 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос за недействителността на завещателно разпореждане на основание чл. 42, б.”в” ЗН, предвид вмененото с него задължение на бенефициера за гледане на трето лице, в която връзка съставлява ли това конкретно завещателно разпореждане „тежест” по смисъла на чл. 17 ЗН и в тази връзка към кой момент се определя валидността на завещанието – към момента на съставянето му, или към момента на откриване на наследството, който въпрос е обуславящ изхода на спора по този иск и е решаван е противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца Б. Б. - адв. Н. Д. от АК-София поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК касационната инстанция да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 42, б. „в”, предл. първо ЗН. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответницата по касационната жалба С. И. К., чрез пълномощника си адв. Л. С. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Третото лице – помагач К. Д. Д. от[населено място], чрез пълномощника си адв. С. М. Р. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба като в съдебно заседание моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Подробни съображения излага в писмено становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли предявените установителни искове с правно основание чл. 42, б.”б.” ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН и с правно основание чл. 42, б.”в.”, предл. първо и последно от ЗН, въззивният съд е приел, че завещанието е написано и подписано от завещателката и е автентично; както и че установеното с него задължение на бенефициера не противоречи на правната същност на завещанието като едностранен, безвъзмезден акт и не го прави нищожно, както и че става въпрос за допустима от закона тежест, възможна за изпълнение към момента на съставяне на завещанието. Обстоятелството, че при откриване на наследството, тежестта е била неизпълнима, поради смъртта на лицето, за което облагодетелстваната е следвало да се грижи по волята на завещателката, е отчетено и прието, че не води до нищожност на завещанието. По поставения материалноправен въпрос е налице трайна съдебна практика, а постановеното въззивно решение е в противоречие с нея. Безпротиворечиво съдебната практика приема, че завещанието е недействително, когато волята на завещателя е мотивирана от желанието да бъде гледан и издържан той до края на живота си, или трето лице, какъвто е настоящия случай, от лицето на което завещава. Това е така, тъй като завещанието е лично, безвъзмездно едностранно волеизявление, направено в установената от закона форма. След като тълкувайки волята на завещателя, изразена в неговото съдържание, се установи, че мотивът за извършване на завещателното разпореждане, изразен под формата на условие или тежест, не е да се надари лицето-бенефициер, а да му се вмени едно задължение за бъдещи грижи и издръжка по отношение на трето лице, то такова саморъчно завещание е нищожно като противно на закона и не може да легитимира бенефициера като единствен собственик на имуществото. Действително чл. 17, ал. 1 ЗН допуска завещание под условие или тежест. Но те, както условието, така и тежестта трябва да се изпълнят след смъртта на завещателя, а не приживе, като валидността на завещанието се определя към момента на откриване на наследството. По касационните основания : Касационната жалба е основателна, а въззивното решение е неправилно. По делото е установена следната фактическа обстановка: Ищецът Б. Б. е единствен законен наследник на починалата си сестра Л. Е. Т., починала на 10.05.2004 г. Със саморъчно завещание от 03.01.1973 г. Л. Т. завещала на ответницата С. И. К. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след нейната смърт, със задължение да гледа болния й брат Д. Б., на 23 години. Установено е, че Д. Б. е починал на 01.02.1998 г., преди завещателката. Правилен е изводът на въззивния съд за неоснователност на иска, с правно основание чл. 42, б.”б” ЗН за нищожност на завещанието, предвид заключението на почерковата експертиза, че подписът в завещанието е изпълнен от завещателката и завещанието отговаря на изискването на чл. 25, ал. 1 ЗН да е подписано от завещателката и в която част въззивното решение не е допуснато до касационен контрол в производството по чл. 288 ГПК. Неправилен е изводът му за неоснователност на иска с правно основание чл. 42, б.”в”, изр. първо ЗН за нищожност на процесното завещание, като противно на закона, предвид неговия възмезден характер. Волята на завещателката е ясно и точно изразена. Мотивът за извършване на завещателното разпореждане е изразен категорично и той не е да се надари лицето, а да му се вменят задължения за бъдещи грижи и издръжка към болния от рождение брат на завещателката. От съдържанието на завещанието не следва, че то е направено в израз на благодарност или други морални причини, а волеизявлението се прави при една очаквана бъдеща възмездна престация, насочена към грижи за трето лице, които са с материален израз. Волята на завещателката е изразена ясно и недвусмислено и тя е, че тя завещава на ответницата цялото си имущество срещу насрещното задължение от нейна страна тя да гледа болния й брат, което задължение безусловно има възмезден характер. В тази връзка неправилен е изводът на въззивния съд, че се касае до действително завещателно разпореждане, направено с тежест по смисъла на чл. 17 ЗН. Действително чл. 17 ЗН допуска завещание под условие или тежест, но законът изисква и условието и тежестта да се изпълнят след смъртта на завещателя, а не приживе, какъвто е настоящия случай – третото лице, за което заветницата е следвало да се грижи е починало преди завещателката. Нещо повече, с „тежестта” по смисъла на чл. 17 ЗН завещателят вменява на бенефициера да извърши някакво действие след смъртта му като правната същност на вмененото в тежест действие трябва да се преценява конкретно. В случая „задължението да гледа болния брат” безспорно има имуществен характер и представлява една неопределена във времето имуществена престация. В случая не се касае до това да се извърши еднократно нещо определено по см. на чл. 17 ЗН и то след смъртта на завещателката, а до вменяване на едно дългосрочно, за неопределено време и обем престиране на грижи и издръжка по отношение на едно трето лице, т.е. завещателката има очакването на материална-възмездна престация от страна на заветницата, което изключва приложението на чл. 17 ЗН и води до нищожност на завещанието. Това е така, тъй като разпореждането, с което завещателката вменява в задължение на заветницата да гледа, т.е. да се грижи и издържа болния й по рождение брат, е условие което изцяло прави завещанието нищожно, тъй като противоречи на същността на завещанието като безвъзмезден акт. По изложените съображения, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че въззивното решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 42, б.”в”, предл. първо ЗН за прогласяване нищожността на завещанието, като противно на закона, с оглед възмездния му характер, е неправилно и следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови друго, с което уважи предявеният иск, с правно основание чл. 42, б.”в”, предл. първо ЗН, като обяви нищожността на извършеното завещателно разпореждане, извършено във формата на саморъчно завещание от 03.01.1973 г. от Л. Е. Т., починала на 10.05.2004 г. в полза на С. И. К.. При този изход на спора, ответницата по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените по делото разноски, съразмерно с уважената част, при условията на чл. 64, ал. 1 ГПК/отм./, в размер общо на 1 845,30 лв., включващи държавни такси, разноски и адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 39 от 16.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 88 по описа за 2009 г. на Б. апелативен съд, в допуснатата в производство по чл. 288 ГПК част, с която като е оставено в сила решението от 23.03.2009 г. по гр.д. № 792/2008 г. на С. окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Б. И. Б., срещу С. И. К. от[населено място], при участието на трето лице – помагач К. Д. Д. от[населено място], иск, с правно основание чл. 42, б. „в”, предл. първо ЗН, за обявяване нищожността на завещателно разпореждане като противно на закона, извършено във формата на саморъчно завещание от 03.01.1973 г. от Л. Е. Т. в полза на С. И. К. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за нищожно завещателно разпореждане като противно на закона, извършено във формата на саморъчно завещание от 03.01.1973 г. от Л. Е. Т., б.ж. на[населено място], починала на 10.05.2004 г. в полза на С. И. К., ЕГН [ЕГН], от[населено място], [жк], бл. 9, вх. А, ет. VІІ, ап. 25, по иск с правно основание чл. 42, б.”в”, предл. първо ЗН, предявен от Б. И. Б., ЕГН [ЕГН], от[населено място], кв. Б., бл. 28, ап. 2 срещу С. И. К. от[населено място]. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач К. Д. Д. от[населено място]. ОСЪЖДА С. И. К. от[населено място] да заплати на от Б. И. Б. от[населено място] направените по делото разноски в размер на 1845,30/хиляда осемстотин четиридесет и пет лв. и 30 ст./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :