1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 818 София, 14.12.2012 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми декември през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 787 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 57023/28.05.2012г. на Х. И. П. срещу Определението от 27.04.2012г. по ч.гр.д.№ 2314/2012г. на Софийски градски съд, ТО. С него е потвърдено определението от 24.01.2011г. по гр.д.№ 43224/2010г. на Софийски районен съд, 40 състав. На основание чл.129,ал.3 ГПК, първоинстанционният съд е върнал исковата молба на Х. П. и е прекратил производството по делото. Изложил е мотиви, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени с разпореждането от 22.12.2010г., с което са му съобщени нередовностите на исковата молба, даден е срок за отстраняването им и са указани процесуалните последици от неизпълнението на указанията. С частната касационна жалба се иска отмяна на въззивното определение като неправилно. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280,ал.1, т.2 и 3 ГПК, като според касатора въззивният съд е постановил своя акт без да вземе предвид, че искът не е родово подсъден на районния съд; районният съд е прекратил производството по делото преди да го изпрати на надлежния окръжен съд /СГС/. Формулиран по този начин, поставеният въпрос е относим към допустимостта на въззивното определение. Препис от частната касационна жалба не се изпраща на насрещната страна-чл.129,ал.3 ГПК. Частната касационна жалба е допустима, с оглед разпоредбата на чл.276 ГПК. Частната касационна жалба следва да бъде допусната до касационен контрол за извършване на проверка на допустимостта на въззивното определение, с което е потвърдено определение на районния съд, който като първоначално сезиран съд е върнал на основание чл.129,ал.3 ГПК, искова молба с предмет спор, за който съществува вероятност да не му е подсъден, с оглед на разпоредбата на чл.104, ал.1,т.4 ГПК. С исковата молба са предявени осъдителни искове срещу двама ответници / банка-взискател и частен съдебен изпълнител/ за заплащането на сумата 125 000лв.-обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от незаконосъобразно проведено принудително изпълнение и установителни искове срещу банката, че посочени 6 разплащания с кредитна карта на ищеца не са извършени от него, с оглед на което не са дължими и сумите по проведеното изпълнение. Проверката на допустимостта на обжалваното определение е задължение на касационния съд, с оглед разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/2010 на ОСГТК на ВКС. Постановеното определение не е недопустимо. Предявените искове, както са констатирали съдилищата, са предмет на нередовна искова молба- имуществените и неимуществените вреди не са конкретизирани по размер, не е посочен период, за който са търпени, не е посочено и как са съединени осъдителните искове срещу двамата ответници- при условията на солидарност, или разделност. В исковата молба се иска осъждането им „в съотношение 3:2”. При тази нередовна искова молба, не би могло да бъде извършена и преценка за родовата подсъдност на предявените искове. При тези правни изводи, въззивното определение е допустимо. Касаторът не посочва други правни въпроси като общо основание за допускане касациононото обжалване. Поради това и проверката на касационната инстанция не може да излезе извън тази за допустимостта на въззивното определение. При липса на формулиран друг правен въпрос, Върховният касационен съд не би могъл да извършва преценка за неговата правилност във фаза на разглеждане на частната касационна жалба по същество. Поради изложеното, ВКС, ТО, състав на І т.о.: О П Р Е Д Е Л И : Потвърждава Определението от 27.04.2012г. по ч.гр.д.№ 2314/2012г. на Софийски градски съд, ТО. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.