- 4 - РЕШЕНИЕ № 246 гр. София 21.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 21.09.2016 (двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета) година в състав: Председател: Борислав Белазелков Членове: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1465 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 866/13.01.2016 година, подадена от С. К. Т. и по молба с вх. № 867/13.01.2016 година, подадена от М. Н. Т., за отмяна на решение № 982/09.10.2015 година на Районен съд Перник, девети състав, постановено по гр. д. № 3746/2013 година. С посоченото решение е било признато за установено по отношение на С. К. Т., че М. И. Л. и Л. И. Ж. са съсобственици с по 1/2 идеална част на У. ***-** в кв. 19, намиращ се в землището на [населено място], [община], с площ от 1608 м2, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като Т. е осъден да им предаде владението върху имота. В подадената от М. Н. Т. молба за отмяна с вх. № 867/13.01.2016 година са изложени твърдения, че имотът, предмет на спора по гр. д. № 3746/2013 година по описа на Районен съд Перник, е придобит от молителката и съпруга й С. К. Т. в режим на съпружеска имуществена общност. Поради това тя е следвало да участва в съдебното производство, тъй като доколкото решението трябва да е еднакво и за двамата съпрузи, има качеството на необходим другар и е обвързана от силата на присъдено нещо постановеното по спора решение. Сочи се, че след като, въпреки притежаваното от нея качество на необходим другар М. Н. Т. не е била конституирана като страна по делото и не е взела участие в производството по гр. д. № 3746/2013 година по описа на Районен съд Перник, постановеното в същото съдебно решение № 982/09.10.2015 година подлежи на отмяна на решението по реда на чл. 304 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, в какъвто смисъл е и направеното с молбата искане. В подадената от С. К. Т. молба за отмяна с вх. № 866/13.01.2016 година се съдържат твърдения, че не е бил редовно уведомяван за производството по гр. д. № 3746/2013 година по описа на Районен съд Перник и в нарушение на закона е бил представляван в същото от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Поради това се твърди, че са налице предвидените в разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК основания за отмяна на постановеното по делото решение № 982/09.10.2015 година, в какъвто смисъл е и направеното с молбата искане. Двамата молители твърдят, че са узнали за решението на Районен съд Перник на 07.01.2016 година, с връчване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20158130401274/2015 година по описа на А. В.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Перник, вписана под № *** в регистъра на К. на ч. с. и. Предвид на това и с оглед на датата на подаване на молбите за отмяна-13.01.2016 година е спазен преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Насрещните страни по молбите за отмяна М. И. Л. и Л. И. Ж. са подали отговор с вх. № 3337/10.02.2016 година, с който са изразили становище, че същите са неоснователни и както такива трябва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното: Както се посочи по-горе с решение № 982/09.10.2015 година на Районен съд Перник, постановено по гр. д. № 3746/2013 година е било признато за установено по отношение на С. К. Т., че М. И. Л. и Л. И. Ж. са съсобственици с по 1/2 идеална част на У. ***-** в кв. 19, намиращ се в землището на [населено място], [община], с площ от 1608 м2, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като Т. е осъден да им предаде владението върху имота. Видно от данните по делото страни в производството са били М. И. Л. и Л. И. Ж., в качеството им на ищци и С. К. Т., в качеството му на ответник. По време на това производство Т. е бил представляван от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Препис от решението е бил връчен на ищците на 16.10.2015 година, а на особения представител на ответника на 15.10.2015 година. В законоустановения срок не са били подадени въззивни жалби, поради което по силата на чл. 296, т. 2, пр. 1 от ГПК решението на Районен съд Перник е влязло в сила на 01.12.2015 година. Видно от представените по гр. д. № 3746/2013 година по описа на Районен съд Перник доказателства С. К. Т. е придобил правото на собственост върху спорния имот въз основа на договор за покупко-продажба от 29.03.2013 година, оформен с нотариален акт № 28, том І, рег. № 1379, дело № 25/2013 година на М. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Перник, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, сключен между молителя и Д. И. П.. При сключването на този договор П. се е легитимирала като собственик на имота с постановление за възлагане на недвижим имот от 21.09.2012 година, издадено по изпълнително дело № 20117530401616/20111 година по описа на С. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Перник, вписан под № *** в регистъра на К. на ч. с. и. Видно от удостоверение за граждански брак № 131110/14.06.1981 година, издадено от ОбНС [населено място] (гр. М.) въз основа на акт за граждански брак № 204 от същата дата М. Н. Т. и С. К. Т. са сключили граждански брак на 14.06.1981 година, като няма доказателства същият да е прекратен към сегашния момент. Затова тъй като договорът за покупко-продажба от 29.03.2013 година, оформен с нотариален акт № 28, том І, рег. № 1379, дело № 25/2013 година на М. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Перник, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара се отнася за придобиването на правото на собственост върху недвижим имот от единия съпруг на възмездно основание по време на брака, то по силата на чл. 21 от СК това право е придобито от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Затова нотариалният акт легитимира и двамата съпрузи като притежатели на имота в режим са съпружеска имуществена общност, макар че е издаден само на името на единия от тях. Установената с чл. 24 и чл. 25 от СК неделимост на съпружеската имуществена общност налага съдебното решение по спор за правото на собственост върху включен в общността недвижим имот да бъде еднакво за двамата съпрузи. Поради това неделимостта на съпружеската имуществена общност обуславя съвместна процесуална легитимация на двамата съпрузи по иска за собственост и в производството по такъв иск те имат качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 304 от ГПК неучастието на такъв другар в производството, по което е постановено съдебното решение е основание за отмяна на същото. Затова подадената от М. Н. Т. молба за отмяна с вх. № 867/13.01.2016 година е основателна и трябва да бъде уважена като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Перник. В производството по гр. д. № 3746/2013 година по описа на Районен съд Перник С. К. Т. е бил представляван от назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Назначаването на такъв представител е обусловено от реализирането на предвидените в чл. 47, ал. 1-ал. 5 от ГПК предпоставки за това. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК поставянето на обявление по този текст от закона е допустимо когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В конкретния случай на 12.05.2014 година връчителят е залепил обявление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на входната врата на блока, в който е живял С. К. Т. като е отбелязал, че входът е постоянно заключен. Само това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да бъде прието, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК предпоставки за залепване на уведомление, доколкото не е отбелязано защо същото е пречка да бъде намерен С. К. Т. или друго лице което е съгласно да получи съобщението, тъй като заключването на входа не означава, че лицето не пребивава на адреса и не може да бъде намерено. С оглед на това не е била налице предвидената в чл. 47, ал. 6 от ГПК възможност за назначаване на особен представител на С. К. Т.. Поради това и подадената от него молба за отмяна с вх. № 866/13.01.2016 година на постановеното по гр. д. № 3746/2013 година решение по описа на Районен съд Перник решение № 982/09.10.2015 година по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК е основателно и следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК по молба с вх. № 866/13.01.2016 година, подадена от С. К. Т. с Е. [ЕГН] и на основание чл. 304 от ГПК по молба с вх. № 867/13.01.2016 година, подадена от М. Н. Т. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] решение № 982/09.10.2015 година на Районен съд Перник, девети състав, постановено по гр. д. № 3746/2013 година. ВРЪЩА делото на Районен съд Перник за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.