3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ N 75 София, 21.02. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 4843/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Е. Е. Х., за изменение на определение № 265 от 18.10.2013 г. по гр. д. N 4843/2013 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., в частта за разноските, с искане за намаляване размера на присъдените разноски. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответницата по молбата С. П. З., в която е изразено становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С определение № 265 от 18.10.2013 г. по гр. д. N 4843/2013 г. на ВКС, I-во г. о., молбата на Е. Е. Х. за отмяна на влязлото в сила решение № V-144 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1470/2011 г. на Бургаския окръжен съд е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено и молителката е осъдена да заплати на ответницата по молбата С. П. З. направените разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 800 лева - платено възнаграждение за адвокатска защита. Прието е, че молбата за отмяна е просрочена - към момента на подаването й законоустановеният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 вр. чл. 304 ГПК е бил изтекъл и правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение е било погасено. Искането за изменение на определението в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК - съобщението е връчено на страната на 29.10.2013 г., а молбата е подадена на 05.11.2013 г. В молбата по чл. 248 ГПК се твърди, че размерът на присъдените разноски е прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на делото и предвид неговия изход - недопускане на молбата за отмяна за разглеждане по същество. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се заяви от страната, след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските. Последното изискване е неприложимо, когато разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито заседание и редът за размяна на книжата не осигурява на страната възможност да се запознае с направените от насрещната страна искания и представените доказателства във връзка с разноските. Като примери съдебната практика посочва производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК в случай, че не се допуска касационно обжалване, както и производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, когато, произнасяйки се по допустимостта на молбата за отмяна в закрито заседание, Върховният касационен съд я намери за недопустима и отказва тя да бъде разгледана по същество в открито заседание. Тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото, стига страната, която въвежда възражението за прекомерност, да не е била уведомена за направените от другата страна разноски. Такъв е разглежданият случай - молбата за отмяна на Е. Х. е разгледана в закрито заседание, като от данните по делото е видно, че на молителката не са били изпратени копия от подадения от насрещната страна писмен отговор, съдържащ искане за присъждане на разноски, и приложеното към него доказателство, че такива са сторени - договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 150 лв. В наредбата липсва изрична регламентация за определяне размера на адвокатското възнаграждение в случаите на защита срещу молба за отмяна на влязло в сила решение, включително и за изготвяне на писмен отговор без явяване в съдебно заседание. При това положение и съгласно пар. 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г., според който за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, следва по аналогия да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4. В случая интересът възлиза на 49 311.80 лева, колкото е данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на установителния иск за собственост, според представеното с исковата молба удостоверение № 409 от 05.02.2010 г. /л. 50 от първоинстанционното дело/. Д. на ответницата по молбата, че тази оценка е невярна и при определяне на интереса следва да се изхожда не от нея, а от представеното с отговора удостоверение, не може да бъде обсъждан в настоящото производство. Цената на иска по иск за собственост или други вещни права отговаря на данъчната оценка на имота, а ако няма такава - на пазарната цена на вещното право, като същата се посочва от ищеца при предявяване на иска - чл. 70, ал. 1 ГПК. Съгласно същата разпоредба както съдът служебно, така и ответникът по иска най-късно в първото заседание може да повдигне въпроса за цената на иска, но след като е определена по този ред, тя остава неизменна за цялото производство по делото - ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС. В случая такъв въпрос не е повдигнат. Цената на иска е определена въз основа на удостоверението от 2010 г. и съобразно с нея ищецът е внесъл дължимата държавна такса за първоинстанционното производство /л. 3 по гр. д. № 178/2010 г. на Несебърския районен съд/, а ответницата З.-за въззивното производство /л. 10 по гр. д. № 1470/2011 г. на Бургаския окръжен съд/. Съгласно чл. 9, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен върху посочения интерес, възлиза на 1 077.18 лева. Настоящият състав на ВКС намира, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в този размер, тъй като тъй като предприетата защита по подадената от другата страна молба за отмяна не разкрива правна и фактическа сложност - изложението в отговора е съсредоточено върху допустимостта на молбата за отмяна от гледна точка на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и дали развитите в молбата оплаквания срещу влезлия в сила съдебен акт притежават характеристиката на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК фактически състави на това извънредно средство за контрол на влезли в сила неправилни решения. С липсата на такива е обосновано, в едно изречение, становище за неоснователност на молбата за отмяна в случай, че същата бъде разгледана по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК определение № 265 от 18.10.2013 г. по гр. д. N 4843/2013 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта за разноските, които Е. Е. Х. е осъдена да заплати на С. П. З., като НАМАЛЯВА същите от 1 800 на 1 077.18 /хиляда седемдесет и седем лв. и 18 ст./ лева. Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: