О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 376 гр.София, 16 август 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети август две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря и след становище на прокурора от ВКП Даниела Машева, като изслуша докладваното от съдия Грозданова наказателно частно дело № 675/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК. Образувано е въз основа на протоколно определение от 27.06.2023 година, с което РС Димитровград е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 188/2023 година и е поискал от ВКС делото да бъде изпратено за разглеждане от РС Сливен, тъй като всички свидетели – седем на брой, две вещи лица, както и страните по делото и техните процесуални представители са от района на гр. Сливен и е неоправдано да пътуват повече от 150 км. в едната посока до гр. Димитровград. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което са налице основанията по чл. 43, т. 1 НПК за промяна на местната подсъдност на делото и то да бъде разгледано от РС Сливен. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди материалите по делото, намира, че са налице основанията по чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност на образуваното пред РС Димитровград съдебно производство. Делото следва да бъде разгледано от РС Сливен, тъй като подсъдимият, неговият защитник, пострадалият и неговият повереник, всички свидетели и вещи лица живеят в гр. Сливен или в населени места в община Сливен, които са разположени на около десетина километра от общинския център. Изцяло се споделят доводите на РС Димитровград, че е неоправдано всички те да пътуват на повече от 100 километра от мястото, където живеят, за да се явяват в съдебните заседания. Върховният касационен съд не може да остави без коментар, че процесуалната икономия и бързина на наказателния процес, която е цел при промяната на подсъдността на делата на основание чл. 43, т. 1 НПК, вече практически е изгубена в това съдебно производство. Процесуалната съдба на воденото срещу подс. Н. П. наказателно производство по обвинение, в което няма никаква фактическа и правна сложност и по което в продължение на три години от юли 2020 година до юни 2023 година са се произнасяли и то главно по въпросите за подсъдността седем първоинстанционни състави на съдилища от различни съдебни райони и окръжният съд в Сливен, не може да бъде определена по друг начин, освен като ярък пример за недопустим отказ от правосъдие. Преценката дали едно дело е подсъдно на съда, в който е внесен обвинителният акт, се прави първо от съдия-докладчика по делото съгласно чл. 42, ал. 2 НПК, а след това - и в хода на разпоредителното заседание с участието на страните при обсъждане на въпросите по чл. 248 НПК. Преминат ли тези етапи от съдебното производство пред първоинстанционния съд, той не може след проведено съдебно следствие и преди приключването му въз основа на събраните доказателства да отмени определенията за даване ход на съдебно следствие, за даване ход на делото и да възобнови разпоредителното заседание, за да обсъди за трети път въпроса дали е местнокомпетентен да разгледа делото. Още по-малко съдът би могъл да прекрати съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и в протоколното определение да даде указание към съответната му прокуратура „в рамките на своите правомощия да установи мястото на извършване на престъплението и съответно кой е компетентния съд да разгледа делото“, както е процедирал Сливенския районен съд в шестото поред съдебно заседание по н.о.х.д. № 878/2020 година. После, единствено компетентен да промени местната подсъдност на основание чл. 43, т. 1 НПК е ВКС. Такава промяна не е извършена с определението по ч.н.д. №302/2022 година по описа на ВКС, с което е разрешен само спорът за подсъдността на делото между РС Димитровград и РС Сливен, поради което съдията-докладчик от РС Димитровград, който е следвало да разгледа н.о.х.д. № 187/2022 година, не разполага с правомощие да прекрати на основание чл. 247б, ал. 3 и чл. 43, т. 1 НПК съдебното производство и сам да го изпрати по подсъдност на РС Сливен. И накрая – нарушението на местната подсъдност по чл. 36 НПК не е от категорията съществените нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НПК и не може да обуслови задължителната отмяна на постановената от РС Сливен първоинстанционна присъда по н.о.х.д. № 524/2022 година, както е процедирал Сливенският окръжен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение ОПРЕДЕЛИ: ИЗПРАЩА прекратеното н.о.х.д. № 188/2023 година по описа на РС Димитровград за разглеждане и решаване от РС Сливен. Определението не подлежи на обжалване. Препис от настоящото определение да се изпрати на РС Димитровград за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.