О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 498

гр. София, 16.06.2022 г.

Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 323 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба вх.№ 17225 от 31.08.2021 г., от ищеца Е. К. Ч., чрез адвокат К. О., срещу решение № 1357 от 29.07.2021 г. по в.гр.д.№ 375/2021 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Варненски районен съд в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. Е. Ч. на майката Д. Г. Ч., и е определено местоживеенето на детето М. на адреса на майката в населено място, улица. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са необоснованост, нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което родителските права по отношение на детето М. Е. Ч. да се предоставят на жалбоподателя.
В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. При решаване на въпроса дали децата да бъдат разделени и едното да бъде предоставено за отглеждане при единия родител, а другото дете при другия родител представляват ли важни причини за разделянето на децата фактическото положение на живеенето на детето при единия родител за сравнително кратък период /по време на бракоразводния процес/ и изявлението на детето, че желае да живее при този родител; 2. При преценка на родителския капацитет на всеки от родителите при конкуренция помежду им относно упражняването на родителските права, следва ли въззивния съд да подложи на критична оценка виновното процесуално поведение на единия от родителите, изразяващо се в отказ от съдействие за извършване на експертиза, необходима за събиране на важни доказателства по делото, имащи значение за защита интереса на детето, виновното поведение на единия родител на насаждане на родителско отчуждение посредством неспазване на постановените привременни мерки по отношение на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, неправилните родителски възгледи на родителя, възпитаващ детето в дух на угаждане и глезене; Следва ли виновното процесуално поведение на родителя по време на бракоразводния процес, неспазването на привременните мерки и неправилните възпитателски възгледи на майката да се вземат предвид решаващо при формиране на извод на кого от двамата родители да се възложи упражняването на родителските права, при равни други родителски качества на двамата родители, установени от психологическата експертиза; 3. След като страните не са проявили процесуална активност и не са поискали изготвянето на нов социален доклад за условията на живот в семейното жилище, което никоя от страните след фактическата раздяла не обитава и вече представеният по делото социален доклад не съдържа такава информация, нито такава е дадена с устно изразено пред съда становище на социалния работник, следва ли съдът служебно да събере данни за условията на живот и отглеждане на детето в това жилище с оглед неговия интерес; 4. Ако пред въззивния съд са изнесени данни от изслушването на децата, че едно от децата не се е виждало с баща си близо 9 месеца, следва ли този факт да се прецени като факт на настъпило родителско отчуждение на детето и евентуално приноса на майката за настъпване на отчуждението; Ако родителското отчуждение е констатирано едва пред въззивната инстанция следва ли съдът служебно да възложи изготвянето на нова психологическа експертиза на детето, за да установи дали и в каква степен синдрома на родителското отчуждение е предизвикан от поведението на майката като отглеждащ родител.
Жалбоподателят твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС; първия въпрос - в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974 г., Решение № 936 от 28.12.2009 г. по гр.д.№ 3717/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., втория въпрос – в противоречие с решение № 395 от 20.12.2012 г. по гр.д.№ 516/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 64 от 20.02.2012 г. по гр.д.№ 1398/2011 г. на ВКС, ІV г.о., ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974 г., третия въпрос – в противоречие с решение № 257 от 01.07.2015 г. по гр.д.№ 711/2015 г. на ВКС, ІV г.о., четвъртия въпрос – в противоречие с решение № 240 от 23.10.2019 г. по гр.д.№ 414/2019 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 222 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 6894/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 111 от 28.05.2018 г. по гр.д.№ 4185/2017г. на ВКС, ІV г.о., решение № 244 от 15.07.2015 г. по гр.д.№ 7234/2014 г. на ВКС, ІV г.о.
В срока по чл.287,ал.2 ГПК е подадена насрещна касационна жалба от ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещен иск Д. Г. Ч., чрез адв. П. Х.. Насрещната касационна жалба е подадена срещу решение № 1357 от 29.07.2021 г. по в.гр.д.№ 375/2021 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Варненски районен съд в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. Е. Ч. на бащата Е. К. Ч. и е определено местоживеенето на детето А. на адреса на бащата в населено място, улица.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по поставените въпроси в изложението, да се отмени решението в тази част и се постанови друго, с което родителските права по отношение на детето А. Ч. се предоставят на майката, съответно да се определи местоживеене на детето при майката, да се определи издръжка в полза на детето.
В изложение към насрещна касационна жалба се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Кое е основанието на иска – дължи ли съдът произнасяне в мотиви по всички възражения във въззивната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно; 2. Задължително ли е за съда желанието на детето при кого от родителите иска да живее или то се преценява с оглед на неговия интерес и събраните по делото доказателства; 3. Следва ли да се вземе предвид при преценка на родителския капацитет на родителя неговото отношение към другия родител, предвид създадените от него пречки за контактите на детето с майката.
Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС; първия въпрос - в противоречие с решение № 25 от 23.07.2019 г. по гр.д.№ 2299/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 50 от 22.05.2019 г. по гр.д.№ 1441/2018 г. на ВКС, І г.о., втория въпрос – в противоречие с решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр.д.№ 911/2012 г. на ВКС, ІV г.о., третия въпрос – в противоречие с решение № 98 от 24.08.2020 г. по гр.д.№ 4394/2019 г. на ВКС, ІV г.о.
Всяка от страните е депозирала отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба, с който е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че всяка от касационните жалби са подадени от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК от ищеца и в срока по чл.287,ал.2 ГПК от ответницата срещу въззивно решение, което в обжалваните части подлежи на касационно обжалване и са процесуално допустими.
Въззивният съд е приел за установени от събраните по делото доказателства, следните обстоятелства:
1/ Е. К. Ч. и Д. Г. Ч. са сключили граждански брак на 21.03.2004 г. в САЩ, който понастоящем е прекратен;
2/ От брака си съпрузите имат родени две деца - А. Е. Ч. на 05.08.2004 г. и М. Е. Ч. на 20.04.2006 г.;
3/ А. Ч. страда от захарен диабет тип І /инсулинозависим/ и е освидетелствана от ТЕЛК, като заключението на комисията е, че детето има 60% вид и степен на увреждане без чужда помощ;
4/ Двете деца към момента са ученички и посещават училище;
5/ А. живее при баща си и след раздялата между страните винаги е живяла при него, а М. живее при майка си от март 2019 г.
6/ Страните са напуснали жилището в населено място и не живеят там.
Установено е от служебна бележка, издадена от учебен център “Р.” - Варна, че А. Ч. е посещавала курсове по математика през учебната 2017/2018 г. на обща стойност от 605 лева.
Установено е от приложената по делото заповед от 07.06.2018 г., издадена от ДСП Варна, че на Е. Ч. е била отказана еднократна месечна помощ за детето А. Ч., поради недаване на писмено съгласие от майката на детето месечните помощи да се получават от бащата.
От представен по делото нотариален акт /НА/ за учредяване право на строеж от 2009 г. е установено, че Д. Ч. и Е. Ч. са учредили право на строеж на “М.” О. в свой собствен недвижим имот, находящ се в населено място с идентификатор 30497.5060.031, на жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 118.80 кв. м, като в точка 2 от НА страните са декларирали, че имотът не представлява семейно жилище по смисъла на СК.
На 25.09.2019 г. успешно е бил активиран абонамент за “уча.се” за 12 месеца на името на детето М.. Установено е от представения по делото касов ордер, че сума от 680 лева е била заплатена за уроци на М. Ч. на 12.09.2019 г., сума от 351 лева е била заплатена на 15.10.2019 г. също за частни уроци, както и сума от 293 лева, като в квитанцията за последната сума е посочено, че същата е заплатена от Д. Ч..
Прието е за установено от изготвените социални доклади от ДСП - Варна, че всеки от двамата родители се старае и успява адекватно да задоволи нуждите на детето, което живее при него, като всяко от децата показва по-голяма привързаност към родителя, с когото живее. Не се констатират негативни нагласи към другия родител. Сестрите са привързани една към друга. И двамата родители имат много добри условия за отглеждане на децата.
Пред първата инстанция по искане на всяка от страните са събирани гласни доказателства.
От разпита на Х. Х. - баща на Е. Ч. – е прието за установено, че детето А. винаги е живяло със своя баща, който е полагал и полага грижи за нея; М. е живяла и с баща си, и с майка си; имало е случаи, в които ответницата е напускала общия дом за няколко дни; излага за случай, в който Ч. говорила с детето М., когато то се разплакало, казвайки думите: “а на теб пука ли ти поне малко за мен”; до подаване на молбата за развод от Ч. двете деца живели с баща си. Свидетелят И. Н. заявява, че към момента едното дете живее с баща си, а другото с майка си; че ищецът е доста грижовен като баща; свидетелят помага за намиране на сонди за следене на кръвната захар на детето А. от Англия; уточнява, че и двамата родители са се грижели за децата. Ц. П. - сестра на Д. Ч. заявява, че Е. Ч. е нанесъл побой над ответницата в нейния офис, като лично тя е видяла раните и синините по лицето й; споменава за случай, в който майката и М. останали в къщата в населено място, ищецът изключил тока на къщата и ги изхвърлил на улицата, при което свидетелката сама ги взела и ги закарала до родителите им. Показанията на свидетелката Н. Т. са в насока, че детето М. живее с майка си и двете имат много добри отношения; разказва за случка, при която А. е била оставена сама и без пари в населено място вечерта от баща си, който я изпратил да си вземе забравения инсулин.
От представена справка за актуално състояние на всички трудови договори на Е. Ч. е установено, че същият е полагал труд в “С. С.” АД и “Е СОРС” Е., а към разглеждане на делото пред първата инстанция не е трудово ангажиран.
Пред първата инстанция са приети четири заключения по допусната съдебно-психологическа експертиза досежно състоянието на двете деца и родителите, от които е установено следното: по отношение на Е. Ч. - между бащата и двете деца има изградена добра емоционална връзка, като по-голяма свързаност се наблюдава между него и А., което е естествен процес, поради времето, което са прекарали заедно; бащата присъства в живота на детето А. през по-голямата част от съзнателния й живот, като двамата са формирали еднакви ценности и възприятия, имат подобна личностова структура, подобна емоционалност и светоусещане; М. формира отношението към баща си по ново ниво – по-зряло, по-осъзнато, с разбиране; Ч. приема децата си такива, каквито са - уважава ги, признава индивидуалността им, одобрява и стимулира интересите им, поддържа идеите и плановете им, проявява адекватно родителско поведение; към момента на изследването двете деца не са отчуждени от майка си; в лично качество бащата не е опасност за себе си или за околните, умее да взима правилни решения за осигуряване безопасността на М. и А.; показва много добра годност за свързване в диадата родител – дете; по отношение на Д. Ч. - през изминалите години майката е имала усещането за загуба на комуникация, на общуване и пълноценно взаимодействие с А.; има много близка връзка с децата си, приема ги такива, каквито са, уважава ги, признава индивидуалността им, одобрява и стимулира интересите им, поддържа идеите и плановете им, отделя достатъчно време да бъде заедно с тях; проявява адекватно родителско поведение, може да бъде опора за децата си и да им оказва подкрепа, може да си позволи да гласува доверие на децата; Ч. се чувства по-спокойна, когато осигурява по-голяма свобода на децата, като във връзка с проблемната ситуация в семейството този родителски подход цели да успокои децата и да поставя на преден план техните желания и потребности; към момента на изследването А. не е отчуждена от майка си; Ч. показва висока психична годност в качеството си на родител; по отношение на А. – детето заявява, че желае да живее със своя баща, като отношенията й с майка й се подобряват; видимо съществуват отношения на привързаност към двамата родители, но адаптацията към бащата е значително по-добра; към момента на изследването се забелязва известна дистанцираност от майката, която по-скоро е свързана с базовия страх от принуда да не бъде насила отделена от бащата, но детето не е отчуждено от майка си; има доверие и към двамата родители и не са налице индикации за наличие на “синдром на родителско отчуждение”; по отношение на М. - тя заявява, че желае да живее със своята майка, като същевременно демонстрира привързаност, обич и топли чувства към двамата си родители; харесва контакта и общуването и с двамата; по-дълбока и трайна свързаност има с майка си; има усещане, че разбира майка си и има сензитивност за нея; изпитва затруднения в общуването с баща си, защото го разбира интелектуално, но не усеща емоциите му; има доверие и на двамата родители; не се открива подсъзнателен елемент на негативно отношение към майката, напротив - детето е дълбоко и трайно свързано с майката, а има регистрирани съпротиви и обструкции, свързани с поведението на бащата.
Пред въззивната инстанция е представена декларация от Е. Ч., че е регистриран в НАП като самоосигуряващо се лице.
Представен е социален доклад, изготвен от ДСП – Варна, в който се потвърждават установените до момента обстоятелства, като се изразява становище, че въпреки раздялата между двете момичета, живеейки всяко от тях при един от родителите и желаейки това статукво да бъде запазено, то това не е нарушило тяхната емоционална връзка, като двете редовно се срещат и общуват помежду си.
На основание член 59, алинея 6 от СК във връзка с член 15, алинея 1 от ЗЗДт въззивният съд е изслушал двете деца лично.
А. Ч. разказва, че живее при баща си от 2016 г., когато се изнесли от семейния им дом в населено място. Споделя, че винаги са се разбирали добре с баща й. Майка си и сестра си вижда почти всяка седмица, даже понякога и по няколко пъти на седмица – тя ходи там, сестра й идва у тях. Сестра й и баща й не се били виждали от месец ноември предходната година, като причината баща й да не се е виждал толкова време със сестра й е, че когато М. идвала, баща й не бил вкъщи. Случвало се М. да пита дали той е вкъщи и, когато й кажела, че е вкъщи, тя не идвала. М. имала някакви притеснения за срещи с баща им. А. казва, че ако има някакъв проблем, първо ще се обърне към баща си, но би споделила и с майка си, с която също споделя, но не всичко. На баща си казва всичко, като обяснява, че причината да не споделя всичко с майка си е, че тя почва да поставя под въпрос как баща й я възпитава и предпочита да премълчи, за да спести някакъв конфликт между родителите си. Със сестра си се разбира добре, но когато живеели заедно, не се разбирали добре, сега се виждали по-рядко и им домъчнявало една за друга, а когато се видят, няма за какво да се карат. Заявява, че учи в Четвърта езикова гимназия. Споделя, че по принцип иска да живее при баща си и положението да остане така, както е. Мисли, че сестра й е добре при майка им, но баща й смятал, че майка им не може да отглежда сестра й и той искал тя да живее при тях. А. обаче е твърдо на мнение, че на нея така й е добре, както е сега, но ако М. идва по-често вкъщи, може би ще е още по-добре. Съобщава, че по отношение на конфликта между родителите им вече й е лесно да го преживее, но преди не било толкова лесно, останала е някаква травма и винаги ще е така. Родителите й не си говорят, от много години не си говорели, децата били посредници, дори когато живеели заедно. И двамата си имали някакви техни неща, нямали добро мнение един за друг, но баща й не е говорил критично по отношение на майка й, двамата не се уважавали, не се харесвали, случвало се е и от двете страни да чува коментари, но нищо крайно. Сега сестра й и майка й се разбират по-добре, отколкото преди, когато М. живеела при тях с баща им. Като отишла при майка им, се успокоила, почнала да се държи по-нормално. Мисли, че й е тъжно за баща им, но даже не са говорили да се разберат какъв е проблемът, защото били скарани, и защото не се виждат.
Детето М. споделя, че живее с майка си и се чувства добре там, харесва й, нищо не я притеснява. Не се е виждала с баща си от октомври, защото се скарали, тъй като той се държал зле с нея и му се разсърдила, обидил я, но не помни точните думи. Когато живеели заедно, не се било случвало да я обижда. Майка й никога не я е обиждала. Заявява, че й е мъчно за баща й и иска да се вижда с него, но ако й се извини. Баща й не я е търсил оттогава. Не знае дали е наясно, че я е обидил, защото не си говорят. Споделяла е на сестра си и тя вероятно му е казала. Споделя, че се чувства добре да живее с майка си и няма нещо, което да я притеснява. Би искала да остане при майка си, въпреки че когато живеела с баща си, също й било добре.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел следното относно родителските права и местоживеенето на децата:
Прието е, че при определянето на кой от родителите следва да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на дете съдът трябва да съобрази всички обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – чл. 59, ал. 4 от СК. Приел е, че тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Въззивният съд е приел, че под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 от СК, както и в цитираното ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Посочено е, че съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето.
Въззивният съд е приел, че и двамата родители притежават потенциал да възпитават децата, да полагат адекватни грижи за тях, и имат желание да го правят. И двете деца са емоционално привързани и обичат и двамата си родители. Към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция А. живее при баща си, а М. – при майка си от месец март 2019 г. и това фактическо състояние продължава. И двете деца са заявили пред въззивния съд, че в момента се чувстват добре при родителя, при когото живеят, и желаят това статукво да се запази. От заключението на вещото лице по СПЕ е прието за установено, че не е налице синдром на родителско отчуждение при никое от децата спрямо някой от родителите, напротив те са привързани не само към родителя, при когото живеят, но имат топли чувства и доверие и към другия. Тенденцията, наложена повече от самите деца и от бащата, е да продължават сближаването помежду си. Специално внимание е обърнато на обстоятелството, че и двете момичета се намират в пубертетна възраст, което е довело до извод на въззивния съд, че нарушаването на постигнатото крехко равновесие в емоционалното и психологическо състояние на децата би им се отразило негативно във всеки един аспект. При положение, че родителските права по отношение и на двете деца бъдат предоставени на единия от родителите, то това ще повлияе отрицателно най-вече върху децата. Прието е, че е налице и сериозна опасност промяната на местоживеенето на което и да е от децата да има неблагоприятни последици, а те отдавна са поставени в стресова ситуация от раздялата на родителите им, както и от борбата помежду им кой да упражнява родителските права. Прието е, че твърде влошените и антагонистични отношения между родителите, които са се съсредоточили върху себе си и използват децата като разменна монета, безспорно водят до тревожност, страх и негативни емоции у децата, респективно до лабилното им емоционално и психическо състояние, което следва да бъде стабилизирано. В конкретния случай с оглед интересите на децата въззивния съд е приел, че следва да се съобрази с техните изразени желания и предпочитания, тъй като намира, че това е в техен интерес и същите няма да се почувстват принудени. Прието е, че по останалите признаци, с които се определя най-добрият интерес на детето, родители са напълно равнопоставени. Според съда родителите следва да положат усилия, за да подобрят комуникацията си с детето, което не живее при тях, като в случая това важи за М., която не контактува с баща си и от страна на майката има мълчаливо поощрение на това поведение на детето, а следва на практика да претвори декларираното от нея желание М. да общува с баща си, като насърчава тя да се вижда с него. Посочено е, че по принцип развитието на децата трябва да се извършва при грижата, подкрепата и авторитета на двамата родители. Всеки един от тях в името на благополучието на детето следва да съдейства то да живее, доколкото е възможно, най-близко до семейната среда. Съдът е посочил, че двамата родители следва да преодолеят различията си и да постигнат консенсус досежно отглеждането и възпитанието на дъщерите им, включително и като потърсят професионална помощ.
Съвкупното обсъждане на посочените по-горе условия е обосновало извод на въззивния съд, че интересите на децата А. и М. ще са охранени най-добре, ако упражняването на родителските права по отношение на детето М. да бъде предоставено на майката Д. Ч., а тези по отношение на детето А. – на бащата, като съответно и местоживеенето на всяко от децата следва да бъде определено на адреса на местоживеене на всеки родител, комуто е предоставено упражняването на родителските права.
По правните въпроси, формулирани от жалбоподателя-ищец Е. К. Ч.:
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВС, изразена в постановление на пленума на ВС по първия въпрос от изложението. Според разясненията, дадени в т.III от ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974 г. отделното живеене на децата и предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други - при другия родител, е допустимо само ако са налице сериозни причини за това. Примерно са изброени някои възможни причини, които биха били от съществено значение (голямата разлика във възрастта, липсата на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител), като във всеки конкретен случай съдилищата могат да приемат и други обстоятелства, които да имат характер на сериозни причини за разделянето. Посочената практика на ВС е възприета в решение № 936/28.12.2009 г. по гр.дело № 3717/2008 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната задължителна практика на ВС и с практиката на ВКС. Съдът подробно и аргументирано е обсъдил всички относими обстоятелства от значение за преценката на кого да се предостави упражняването на родителските права, като ясно е мотивирал въз основа на кои факти е преценил, че са налице сериозни причини за разделяне на децата. Фактическото положение на живеенето на детето при единия родител и изявлението на детето, че желае да живее при този родител, са само част от тези факти, наред с възрастта на децата, конкретното им развитие и зрелост, конкретното им емоционално и психическо състояние, потребностите им и нуждата им от стабилност, емоционалната свързаност на децата с всеки от родителите и доброто им адаптиране в средата, в която се намират, и др. Определящ е интереса на децата, който е изяснен от съда след установяване на действителните отношения между родителите, между тях и децата и между самите деца. С оглед гореизложеното, касационно обжалване по въпрос № 1 не следва да бъде допуснато по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Въпрос № 2 не е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С протоколно определение от 12.07.2021 г. въззивният съд е заличил допуснатата по искане на ищеца съдебно-психиатрична експертиза, след направен отказ от негова страна от това доказателствено искане. Съдът се е мотивирал с това, че събирането на това доказателство се явява безпредметно. В т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено засиленото служебно начало по делата, в които съдът следи за интереса на ненавършили пълнолетие деца. Засиленото служебно начало не означава, че съдът е длъжен да допусне всяко доказателствено искане на страните по тези дела, още повече, че страната, направила доказателственото искане се е отказала от него, и по делото са събрани необходимите доказателства за изясняване на обстоятелствата, свързани с родителския капацитет на страните – приета е съдебно-психологична експертиза, разпитани са свидетели, изслушани са родителите и децата, приети са социални доклади, които доказателства са обсъдени от съда. Заличаването на експертизата е надлежно мотивирано от въззивния съд. С оглед на посоченото, тъй като не е обусловил правните изводи на съда по съществото на спора вторият въпрос не е правен. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК
Въпрос № 3 не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С решение № 257/01.07.2015 г. по гр. дело № 711/2015 г. на ВКС, IV г. о., на което се позовава касатора, е прието, че интересите на детето, за защитата на които съдът следи служебно, несъмнено налагат възможно най-пълно изясняване на съответните релевантни за това обстоятелства – особено в производствата, свързани с упражняването на родителските права. Тъй като условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в тези производства, съдът следва да положи усилия те да бъдат установени по делото. Това е особено наложително в случаите, когато поради процесуално бездействие на родителите, които са страните в тези производства, респ. – на единия от тях, по делото не са събрани гласни и писмени доказателства в тази насока. В тези случаи съдът, именно предвид задължението си служебно да следи за закрилата на интересите на детето, следва да дава указания и да търси съдействието, както на страните, така и на социалните работници от съответната ДСП, включително чрез възлагане изготвянето на социален доклад, ако такъв няма по делото или вече представеният доклад не съдържа такава информация, нито такава е дадена с устно изразено пред съда становище на социалния работник.
Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с посочената практика на ВКС. Съдът е приел, че условията за живеене и отглеждане на детето при всеки от родителите са изяснени и установени, като е взел предвид данните от социалните доклади, представени по делото. Мотивирал е извод, че и двамата родители притежават много добри условия за отглеждане на децата и могат да им осигурят адекватни грижи, като по тези критерии, указани в ППВС № 1/1974 г., родителите са равнопоставени. Поради това съдът преценява, че не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.
Въпрос № 4 не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е хипотетичен – т.е. изведен е от факти, каквито не са приети за установени по делото. Въпросът касае хипотеза на синдром на родителско отчуждение, причинен от другия родител, каквато по делото не е установена, с оглед заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на контрол в производството по чл. 288 ГПК. В това производство ВКС преценява дали поставения въпрос е правен – т.е. дали е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, както и наличието или не на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. С оглед гореизложеното съдът преценява, че въпрос № 4 не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
При липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба, подадена от ищеца Е. К. Ч., и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба, подадена от ответницата Д. Г. Ч..
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че между мотивите на обжалваното въззивно решение и постановения диспозитив съществува несъответствие. От съдържанието на мотивите е несъмнено, че въззивният съд се е произнесъл по въззивни жалби срещу решение № 260172 от 28.08.2020 г. по гр. д. № 3024/2019 г. на Варненски районен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 261204 от 13.11.2020 г. по гр.д.№ 3024/2019 г. на Варненски районен съд, но в диспозитива на въззивното решение е посочено, че се отменя в една част и потвърждава в друга част решение с различен номер, различна дата и по дело с различен номер на Варненски районен съд. Налице е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, изразяваща се в несъответствие между формираната в мотивите воля и отразената в диспозитива на решението. Това налага след връщане на делото на Варненски окръжен съд да бъде проведено производство по чл.247 ГПК.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1357 от 29.07.2021 г. по в.гр.д.№ 375/2021 г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба вх. № 17225/31.08.2021 г., подадена от Е. К. Ч., ЕГН , населено място, улица, № , чрез адв. К. О...
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: