О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 539 Гр.София, 13.06.2022г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.932 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. В. Д. срещу решение на АС Пловдив №.86/25.11.21 по г.д.№.496/21-с което, след частична отмяна на решение №.260201/10.08.21 по г.д.№.197/21 на ОС Хасково, предявеният от касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва е отхвърлен като неоснователен. Ответната страна Прокуратурата на РБългария не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като не е изпълнен фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Досъдебното производство /ДП №.67/17/, във връзка с което се претендира обезщетение, е образувано с Постановление от 9.06.16г. въз основа на законен повод по чл.208 т.1 НПК /съобщение до органите на досъдебното производство/ и достатъчно данни по смисъла на чл.211 ал.1 НПК /съдържащи се в материалите по преписка №.472/15/ срещу неизвестен извършител - за това дали през месец ноември 2007 в Д. с цел да набави за себе си или за друго лице имотна облага е използвал заблуждението и неосведомеността на Е. К. Д. и с това е причинил имотна вреда - престъпление по чл.209 ал.2 вр. с ал.1 НК /измама/. Сигналът, въз основа на който е била образувана преписката, е подаден на 27.08.15 от Е. Д. срещу З. Д. за извършване на проверка с оглед данни за престъпление по чл.209 НК, чл.212НК или друго такова от общ характер; на 15.01.16 и 22.03.16 З. Д. е дала писмени обяснения; на 9.06.16 е била разпитана като свидетел в очна ставка със свидетеля Е. Д.; на същата дата като свидетел е дала и сравнителен материал от подпис, необходим за извършване на графологична експертиза; с постановление от 17.02.17 /в сила от 4.03.17г./ производството е било прекратено, като в същото изрично е отразено, че е водено срещу неизвестен извършител, не са събрани достатъчно доказателства за виновността на лицето З. Д. за извършено престъпление, затова и в хода на разследването не е била привлечена като обвиняемо лице. Посочено е, че на практика производството не е било образувано срещу ищцата и до прекратяването му тя не е била уличена и срещу нея не е било повдигано обвинение. Същевременно нормата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ включва отговорност за вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление или при образуване на досъдебно производство срещу конкретно лице, проведено срещу него наказателно преследване и прекратяване на производството без привличането му като обвиняем със съответно постановление, респективно в случаите, когато наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител, но впоследствие конкретното лице е било уличено и срещу него е било повдигнато обвинение, последвано от прекратяване. В случая ищцата е имала само качество свидетел, поради което не е налице първия елемент от фактическия състав на ЗОДОВ и искът е неоснователен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“При водено разследване от страна на прокуратурата против неизвестен извършител /а към датата на настоящата жалба всички производства са водени по този начин/ необходимо ли е при прекратяване на досъдебното производство поради недоказаност на обвинението, за да се изпълни хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, да се има предвид съдържанието на всички извършени процесуални действия, а не само на тези, които са свързани пряко с разследваната /разследвания/, като позовавайки се на термин „съдържание“ да се има предвид точно това-какви въпроси са задаване по време на разпита на свидетелите, към кое лице са насочени, въпросите на разследващите очертават ли кръга на разследвания и др. Същото важи и за останалите следствени действия – кое е породило назначаване на графологична експертиза, от какъв документ произтича неговата необходимост и изобщо необходимо и допустимо ли е да се разкрива съдържанието на водените досъдебни действия, с оглед преценката им към това доколко и дали са насочени срещу определено лице или факт“; 2. „Когато досъдебното производство е образувано въз основа на жалба против конкретно лице, след извършване на процесуалните действия на прокуратурата и прекратяване на досъдебното производство може ли да се направи обоснован извод, че именно лицето, против когото е образувано, е разследваното? В кой момент може да се установи, че няма такава връзка, и може ли прекратяването на разследването да изпълни хипотезата на закона, че няма достатъчно данни за извършено престъпление?“ /реш.№.1200/2.12.08 по г..№.3517/07, ІІІ ГО, реш.№.187/13.06.12 по г.д.№.1215/11, ІІІ ГО, реш.№.341/5.10.12 по г.д.№.1310/11, ІV ГО, реш.№.425/1.12.15 по г.д.№.3143/15, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с въпроса относно наличието на хипотезата на липса на достатъчно данни за извършено престъпление при прекратяване на досъдебно производство, образувано въз основа на жалба против конкретно лице. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, употребеният в чл.2 ал.1 т.2 /сега т.3/ ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл; когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ; лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение; когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние. Предвид изложеното въззивното решение следва да се допусне до касация с цел проверка съобразяването на горецитираната практика. На касатора трябва да се дадат указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 5лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение на АС Пловдив №.86/25.11.21 по г.д.№.496/21. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 5лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: