Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 04.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1904/2013 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения И. Н. С., понастоящем в затвора гр. София, за възобновяване на наказателното производство по нохд № 23216/2011 г., на Районен съд гр. София, потвърдена с решение на Софийския градски съд, по внохд № 2219/2012 г. Посочените основания са съществени процесуални нарушения е явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за отмяна на присъдата и оправдаване на осъдения или за намаляване на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е основателно, само по отношение на размера на наложеното наказание. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 15.02.2012 г., Софийският районен съд, наказателно отделение, 105-ти състав, е признал подс. И. Н. С., за виновен в извършено на 03.03.2011 г., в гр.С., престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 чл. 29, ал. 1, б. „ б” НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на шест години лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим в затворническо заведение от „закрит” тип и е присъдил направените по делото разноски. С решение № 513/11.04.2013 г., Софийският градски съд, наказателно отделение 11-ти въззивен състав, е потвърдил изцяло посочената присъда. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: По делото няма данни за нарушения на установения процесуален ред във връзка със събиране, проверка и оценка на доказателствата. Подс. С. е бил представляван от защитник и пред двете съдебни инстанции, имал е възможност да прави искания и възражения по направени доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Видно от протоколите на съдебните заседания пред двете съдебни инстанции, съдебното производство е протекло по реда на чл. 371, т. 1 НПК и не са правени доказателствени искания. По своята същност направените възражения се свеждат до оспорване обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на обсъждане в това производство. Не могат да бъдат установяване нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление и от този подсъдим по посоченият текст от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертно заключение, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подс. С. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Следователно вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. От своя страна въззивната инстанция, възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Кредитирането на показанията на свид. С. и протокола за разпознаване, не съставлява нарушение на процесуалния закон, тъй като същите са извършени в съответствие със закона, подкрепени са и от показанията на свид. Ц. – пряк очевидец, както и тези на св. В., Г. и М.. Същите са били обект на внимателен анализ и преценка. Изложени са логически съображения подкрепени от данните от доказателствените средства защо се кредитират. Въззивната инстанция е имала основание да направи същата преценка за достоверността им от една страна и за недостоверността на обясненията на подс. С. и показанията на св. З. и Л. от друга. Подробно е посочено кои обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и правните съображения за взетото решение. Изложеното по наличните противоречия в тях са убедителни, споделят се от настоящата инстанция по реда на посоченото производство и не се нуждаят от допълнителни коментарии. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подс. С.. По реда на чл. 313 и 314 НПК е била проверена изцяло правилността на присъдата, изложени са подробни съображения, обсъдени са били направените възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направени доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Ето защо, този направен довод се явява неоснователен и не следва да бъде уважаван. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящата инстанция счита този довод за основателен. При определяне размера на наказанието, са били подложени от решаващия съд, на анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Същото правилно било определено при превес на първите, но размерът му е завишен с оглед на конкретно извършеното деяние и размера на предмета на престъплението – 221.71 лв. С оглед на разпоредбите на чл. 54 НК за индивидуализацията, същото следва да бъде намалено към законоустановения минимум предвиден в закона - на четири години лишаване от свобода, което ще бъде справедливо и съобразено с конкретните данни за деянието и неговата правна квалификация и личността на дееца. В този смисъл следва да бъде изменена влязлата в сила първоинстанционна присъда по реда на това производство. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : И З М Е Н Я по реда на възобновяване на наказателни дела, влязлата в сила присъда от 15.02.2012 г., постановена по нохд № 23216/2011 г., на Софийски районен съд, наказателно отделение, 105-ти състав, като НАМАЛЯВА наложеното на подс. И. Н. С. наказание, на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част. Председател: Членове: