Р Е Ш Е Н И Е                                            №1034/2009                                София, 24.03.2010 г.                                   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                  ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА         с участието на секретаря Емилия Петрова                                                                 изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 260/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното Производството е по чл.290 ГПК. С решение№ 378 от 3.07.2008 г. по гр.д. № 808/ 2007 г. на Смолянски районен съд, оставено в сила с решение № 541/ 19.11.2008 г. по гр.д. № 592/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Т. Х. К. по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ относно признаване правото за възстановяване на недвижими имоти, представляващи самозалесили се гори в землището на с. П., Смолянска община. С определение № 725 от 17.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, на основание съществуващата противоречи практика на съдилищата относно приложението на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ, както и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон и се иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответниците не вземат становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищецът като наследник на Х. М. К. е поддържал, че наследодателят му е притежавал земеделски имоти, които са включени в горския фонд и подлежат на възстановяване по реда на § 9 от ПЗР ЗВСГЗГФ. За да докаже, че наследодателят му е бил собственик на имотите, е представил протокол от 1.10.1955 г., съставен от комисия по чл.25 от П. за определяне земите на горския фонд, както и списък и карта към протокола, в които името на наследодателя фигурира на три места- № 75 за нива в м. “Ш” с площ 1, 2 ха, № 1* нива от 0,2 ха и № 1* нива и ливада от 1, 4 дка, и двата имота в м. “Б”. За имот от 1,5 дка също в м. “Б” е представил частен писмен договор за покупко- продажба от 24.07.1954 г. Въззивният съд е отхвърлил иска по съображения, че частният писмен договор не е годно доказателство за придобитото право на собственост, тъй като продажбата е трябвало да се извърши с нотариален акт съгласно чл.18 ЗЗД. За земите, описани в протокола и списъка към него е приел, че се касае за такива, отдадени под аренда, а не за право на собственост на посочените лица, сред които е и името на наследодателя на ищеца. Отбелязяна е и разликата в записването на имената му, тъй като под № 105 и 106 е посочено лицето Х. М. К. , а под № 75- Х. М. , както и липсата на данни, че се касае за едно и също лице. Въззивният съд е обсъдил и разпоредбата на чл.10 от П. за определяне на земите на горския фонд, като приел, че според този текст земите на частни лица, които се включват в горския фонд, е следвало да се отчуждят с решение на Министерския съвет и да им се изплати обезщетение, каквито данни по делото не са представени. С оглед на тези съображения е стигнал до извода, че представените доказателства, въпреки че са писмени такива- т.е. посочени и в чл.13, ал.3 ЗЗВСГЗГФ, не биха могли да установят по безспорен начин правото на собственост на наследодателя на ищеца върху претендираните недвижими имоти. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд за три от имотите е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, а направените изводи са необосновани и в противоречие с доказателствата по делото, поради което следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора с уважаване на иска. Като неоснователно следва да се определи становището, че представените доказателства, макар и да са писмени такива, не са годни да установят прендираните права по смисъла на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ. Видно от заглавната страните на представения списък, той съдържа данни за вида, количеството, местонахождението по местност и собствеността на работни земи, които подадат в границите на горския фонд, определени с протокола от 1.10.1955 г., и които остават и занапред за земеделско ползване. Според протокола това са общо 353,7 ха, която площ съвпада със сбора от площите на имотите, описани в списъка и попада в рамките на включените в горския фонд общо 1145 ха, посочени в протокола и картата към него. Доводът, че посочените имена не са на собствениците, а на лицата, на които имотите са дадени под аренда, е необоснован и не се подкрепя от данните по делото. В списъка изразът е „ граници на вътрешно арондирани / а не арендовани / земи”, като арондиране означава закръгляване, окръгляване- вж. Б. Х. , Г. , 1938 г., стр.32. Затова следва да се приеме, че се касае за такива земи, които попадат в границите на горския фонд, но поради формата и начина им на ползване са отграничени от г. и в този смисъл са закръглени, както и са показани на картата към протокола от 1955 г. с жълт цвят и съответна цифра, отговаряща на поредния номер от списъка. С оглед на тези данни неправилно е прието, че посочените имена не са на собственици, а на арендатори на земите. Неоснователно са и аргументите, които се черпят от разпоредбата на чл.10 от П. за определяне земите от горския фонд- И. бр. 53/ 52 г./ отм./. По начало съгласно чл.1 от Закона за стопанисване и ползване на г. и чл.5 от Закона за собствеността всички гори са държавна собственост и са обявени за такива по силата на закона, поради което не е необходимо отчуждаването им с нарочен акт. Както е разяснено в р. № 1* от 7.V.1959 г. по гр. д. № 1983/59 г., II г. о., в чл.10 от правилника се има предвид една съвсем частна хипотеза, която се проявява когато е необходимо да се закръгляват границите на горския фонд, докато в настоящия случай имотите се намират във вътрешността на горите. От съдържанието на протокола, преценено във връзка с чл.18 от П. е видно, че работните земи, засегнати от дейността по този правилник биват два вида- работни земи, които се включват в горския фонд- това в случая са 10, 2 ха частни и на ТКЗС работни земи по т.2 от протокола / и спрямо които, ако са налице другите предпоставки може да се приложи чл.10 от П. /, и работни земи, които се намират във вътрешността на г. и остават към поземления / а не към горския фонд/, сред които попадат и земите на наследодателя на ищеца. Тези земи впоследствие са се самозалесили и затова възстановяването им става по реда на §9 от ПЗР ЗВСГЗГФ, като се счита че одържавяването им е настъпило с включването им в границите на държавния горския фонд, без да е необходимо издаването на специален акт за отчуждаване, какъвто има предвид чл.10 от П. Неоснователно е и съображението за съществуващата разлика в записването на името на наследодателя на ищеца, тъй като поради липсата на данни за противното следва да се приеме, че имената Хр. К. и Хр. М. се отнасят за едно и също лице, а именно Х. М. К. , и че той е бил собственик на описаните в списъка имоти. По изложените съображения следва да се приеме, че представените документи са от вида на примерно изброените в чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ и с тях се доказва притежаването на процесните имоти от наследодателя на ищеца и правото на последния да поиска възстановяването им. За тези имоти искът следва да се уважи като основателен. На основание чл.291, ал.1 ГПК следва да се признае за правилна практиката, изразена в р. № 245/ 8.05.2009 г. по гр.д № 11/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд, която съвпада и с тази, формирана от Върховния касационен относно доказателствената стойност на писмените документи по чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ и необходимостта от преценяването им в тяхната съвкупност и връзка с предмета на делото. За имота по частния писмен договор от 24 юли 1954 г., описан като нива, ливада и пасбище отхвърлянето на иска следва да се приеме за правилно, тъй като ако този имот действително е съществувал, той би трябвало да е описан или най- малкото да е посочен като собственост на продавача по договора- Х. Х. Л. , но такива данни в списъка не се съдържат, а освен това в местността “Б” са посочени само другите два имота на наследодателя на ищеца. Тези несъответствия и липсата на данни, които да ги обяснят, водят до извода, че представеният писмен договор не доказва по безспорен начин собствеността на наследодателя на ищеца и затова за този имот искът правилно е отхвърлен. По изложените съображения и на основание чл.290 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 541/ 19.11.2008 г. по гр.д. № 592/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която искът е отхвърлен за следните имоти- нива в м. “Ш” от 1, 2 ха, нива в м. “Б” от 0,2 ха и нива и ливада в същата местност от 1, 4 ха и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Общинска служба “З” гр. С., Д. л. с. С. и Р. у. на г. гр. С. правото на Т. Х. К. от гр. С., ул. “., № 8 да му бъдат възстановени следните имоти, включени в държавния горски фонд- нива в местността “Ш” с площ 1, 2 ха, нива в м. “Б” с площ от 0, 2 ха и нива в м. “Б” с площ от 1, 4 ха, намиращи се в землището на с. П., Смолянска община, бивша собственост на Х. М. К. , починал на 7.08. 1981 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: