РЕШЕНИЕ № 428 София, 28 октомври 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 524 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 23.11.2009 г. по гр.д. № 801/2009, с което е потвърдено решението на Гоцеделчевския районен съд от 03.07.2009 г. по гр.д. № 63/2008, с което са определени мерки относно ползването на семейното жилище. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за значението на заживяването на съпружески начала с друго лице по време на трайната фактическа раздяла за търпимостта в отношенията между съпрузите. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че търпимостта в отношенията между съпрузите има значение за възможността ползването на семейното жилище да бъде разпределено между тях. Тази преценка се извършва при съобразяването на различни обстоятелства. Когато съпрузите са фактически разделени, но водят отделните си домакинства в едно жилище, на преценка подлежат фактите за пораждането на остри конфликти при съвместното ползване на общи помещения. Когато съпрузите са фактически разделени и живеят в различни жилища (единият или двамата са напуснали семейното жилище) отсъствието на остри конфликти между тях е без правно значение, търпимостта в отношенията се преценява според обстоятелствата, които са довели до отделянето им в различни жилища. Когато съпрузите продължително време живеят в различни жилища, дори да не са установени обстоятелствата, които са довели до разделянето им, търпимостта в техните отношенията се преценява според успеха или неуспеха на предприетите мерки за помирение или непредприемането на такива мерки. Ако по време на трайна фактическа раздяла единият или двамата съпрузи са заживели на съпружески начала с други лица, отношенията им очевидно са нетърпими с оглед възможността да бъде разпределено ползването на семейното жилище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че семейното жилище е съпружеска имуществена общност, тъй като е построено по време на брака, напуснал го е първо съпругът, а след това и съпругата и ползването е разпределено, тъй като няма данни отношенията между страните да са нетърпими. Правилно въззивният съд е приел, че семейно е жилището, което съпрузите са обитавали заедно преди фактическата раздяла. Обстоятелството, че след като е напуснато от единия съпруг, то е напуснато и от другия е без правно значение. Също правилно съдът е приел, че при постановяването на мерките относно ползването на семейното жилище не се разрешават спорове относно правото на собственост, а се изхожда от презумпцията за съвместен принос, доколкото са събрани доказателства, че сградата е построена от двамата съпрузи по време на брака на мястото на старата наследствена къща на ищеца. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че десет години след като съпругът е напуснал семейното жилище, напуснала го е и съпругата и не са предприемани никакви мерки на помирение, отношенията между съпрузите са търпими. Това нарушение обаче не се отразило на правилността на крайното разрешение на съда, тъй като търпимостта в отношенията е условие за разпределянето на ползването на семейното жилище, когато остават помещения за общо ползване (кухня, преходен хол, вестибюл, антрета, сервизни помещения и др.). Когато без значителни преустройства ползването на семейното жилище може да бъде разпределено без да останат помещения за общо ползване, търпимостта в отношенията е правно ирелевантна. Семейното жилище е селска къща със стълба отвън и преустройството се състои в затварянето на вътрешна врата и отварянето на втори вход отвън. При разпределението на ползването не е необходимо спазването на технически норми и правила, а дворната тоалетна не е част от къщата. Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Благоевградския окръжен съд от 23.11.2009 г. по гр.д. № 801/2009. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.