Ключови фрази
Злоупотреба на доверие * изменение на обвинението * съществени процесуални нарушения * отмяна на въззивно решение * влошаване положението на подсъдимия/осъдения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 41
гр. София, 13 март 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
РУМЕН ПЕТРОВ

със секретаря Мира Недева и
при участието на прокурор ТОМА КОМОВ,
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 81 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия А. Н. Б. – адв.И. С., против въззивно решение № 492/05.12.2019 г., постановено по внохд № 607/2019 г. по описа на Апелативен съд - София.
В жалбата са релевирани касационните основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В тяхна подкрепа се твърди, че при постановяване на въззивното решение съдът е изградил вътрешното си убеждение в нарушение на разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК, като не е обсъдил всички доказателства, не е извършил обективен анализ на установените факти, като превратно е тълкувал част от тях, което е довело до неправилното приложение на материалния закон, изразяващо се в осъждането на подсъдимия. Посочено е, че съдът се е произнесъл по инкриминирания в обвинителния акт, а не по изменения при първоначалното разглеждане на делото, времеви период. Отправена е претенция за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В съдебно заседание подсъдимият А. Б. и защитникът адв.С. поддържат касационната жалба и пледират тя да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Представителят на ВКП е на становище, че не е налице нито едно от релевираните касационните основания и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Гражданският ищец „Б.” АД, редовно призован, не изпраща представител. Не се явяват и поверениците адв.Л. Г. и адв.Т. П., надлежно уведомени за проведеното съдебно заседание.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
След отмяна - по жалби на подсъдимия и на граждански ищец, на първата присъда от въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане, с присъда от 17.01.2019 г., постановена от Окръжен съд - Монтана подсъдимият А. Б. е признат за виновен в това, че в периода 11.02.2009 г. - 14.12.2010 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице – изпълнителен директор на „Б.” АД е присвоил чужди вещи – собственост на „Б.” АД на обща стойност 11 580 лв., връчени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл.201 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което наказание при условията на чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като Б. е признат за невинен да е присвоил в периода март 2009 г. – 31.12.2012 г. сумата от 2 540,85 лв., в периода 11.02.2009 г. – 31.12.2012 г. вещи на обща стойност 51 315,47 лв. и на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение присвояването да е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай по смисъла на чл.203, ал.1 от НК.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 11 580 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на „Б.” АД от престъплението по чл.201 от НК, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2010 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 65 436,32 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - Монтана сумата от 463,20 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.

По протест на прокурор от ОП - Монтана и жалби на гражданския ищец и на подсъдимия е образувано внохд № 607/2019 г. по описа на Апелативен съд - София. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.1, т.2 предл.3 от НПК е изменена първоинстанционната присъда, като е преквалифицирано извършеното от подсъдимия в по-леко наказуемо престъпление - по чл.217, ал.4, вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, осъществено в периода от 11.02.2009 г. до 08.11.2011 г. и изразяващо се в съзнателно ощетяване на имуществото на „Б.” АД, поверено му да го пази и управлява, от което е последвала значителна щета за дружеството в размер на 19 008,70 лв., като при условията на чл.54 от НК към определеното наказание от шест месеца лишаване от свобода е наложено и наказанието глоба в размер на 200 лв., като Б. е оправдан да е извършил деянието в периода 01.12.2008 – 11.02.2009 г. Присъдата е изменена и в гражданско правната й част, като е увеличен размера на присъденото обезщетение на 19 008,70 лв., ведно със законната лихва считано от 08.11.2011 г. да окончателното й заплащане, както и размера на дължимата държавна такса на 760, 35 лв. и 134 лв. разноски по производството.
Касационната проверка на дейността на въззивната инстанция сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. На страница 4 /четвърта/ от мотивите на решението изрично е посочено, че неправилно първоинстанционният съд се е произнесъл по измененото обвинение, което е изгубило правното си значение след отмяната на постановената първа присъда, т.е. извършените процесуални действия не запазват действието си и обвинението следвало да се счита за такова, каквото е очертано в обвинителния акт. Този извод на контролираната инстанция не се споделя от касационния състав, тъй като противоречи на логиката и смисъла на процесуалния закон и е напълно погрешен. Принципно положение е, че след изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.1 от НПК съществува единствено новото - изменено обвинение, с което съдът се счита сезиран и по което следва да се произнесе. При последваща отмяна на присъдата от въззивната инстанция и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд измененото обвинение не загубва значението си, тъй като повдигнатото ново обвинение е правомощие на прокурора, а не от съда. На тази основа, без да навлиза в подробности относно различието в темпоралните граници на повдигнатото с обвинителния акт обвинение и доколко последвалото изменение е коректно, тъй като времето на извършване на вмененото във вина на Б. престъпление е един от съществените елементи, характеризиращи престъпното посегателство, въззивният съд е бил длъжен да възприеме хронология на събитията съобразно измененото обвинение. В случая не би могло да се проследи действителната воля на съда, тъй като вторият състав на апелативния съд се е произнесъл по посочените в обвинителния акт времеви периоди, а не по тези, очертани след намесата на прокурора по чл.287 от НПК. Само на това основание обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Предвид отсъствието на касационен протест е напълно излишно обсъждането на въпроса доколко извършеното от подсъдимия правилно е квалифицирано като по-леко наказуемо престъпление по чл.217, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК сравнение с осъждането му и от втория първоинстанционен съд за длъжностно присвояване по смисъла на чл.201, ал.1 от НК.
При новото разглеждане на делото въззивния съд следва коректно да се произнесе по очертаните след допуснатото изменение на обвинението времеви периоди, като се съобрази със забраната за влошаване положението на подсъдимия.
С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 492/05.12.2019 г., постановено по внохд № 607/2019 г. по описа на Апелативен съд - София.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София, от стадия на съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: