9 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 380 София, 03.05.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 298/ 2011 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Б. Й. - от[населено място] срещу Определение №59 от 20.І.2011 г. по ч.гр.д. № 81/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 24.ХІ.2010 г. по гр.д. №1260/ 2010 г. на СГС, с което не са допуснати до разглеждане предявените колективни искове от Н. Б. Й. - от[населено място] срещу [фирма] -[населено място], [фирма] -[населено място], [фирма] -[населено място], [фирма] -[населено място], “Ф. М. Р.”, ”Ф. М. Холандия”БВ, ”Ф. М. Г.”, “Ф. М. П.” С.А., “Папастратос сигаретс манифюкчъринг къмпани” С.А. - Г., “Д. ти интернешънъл манифюкчъринг” С.А., ”Секап С.А. - Г., “Карелия табако къмпани инк. Г.”, “Импириъл табако П.”, “Б. А. тобако П.”, ”Б. А. тобако инвестмънт Р.”, “А. табак Г. и Ко КГ”, “Хоепинк енд Блоемен табак” БВ, “Ц. фабрика Реемстма”, ”Скандинавиан тобако”С.А., “Х. ъф принс” А/С и “Галахър лимитид”. Жалбоподателят прави оплакване, че въззивният съд не е възприел петитума на исковата молба за установяване на нарушение по чл. 4 от “Наредба за изискванията към етикирането, маркировката и външното оформление на тютюневите изделия и за определяне на стандарти за извършване на оценка на съответствието на съдържанието на вредни съставки в цигарите”, като претенцията е за повишено увреждане следствие на заблуждаваща и подвеждаща информация. Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът е определил и претенциите за репариране на вредите на увредения клас лица, като съдът следва да установи доколко действията или бездействията на ответниците са противоправни, след което да разглежда останалите искания, като изцяло са неправилни и противоречиви изводите на съда, че претендираното обезщетение съставлява сбор от индивидуално търпени вреди, а не вреди за колективен интерес по чл. 379 ал. 3 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че съдът лаконично е цитирал чл. 380 ал. 3 и 381 ал. 1 ГПК и не е обърнал внимание на похватите, които трябва да се използват при преценка на възможностите за водене на делото и понасяне на тежестите, не е изследвал описаните обективни критерии за определяне на възможните разноски, а всеки извод е подчинен на субективни предположения, вместо на цифра, число или безспорен юридически факт, на законова норма, на практика и на сравнително изследване. Жалбоподателят счита, че са неправилни изводите, че е невъзможна определяемостта на кръга засегнати лица, като съдът не е схванал разликата между “колективен иск” и “групов иск” и не е взел предвид чл. 382 и чл. 383 ГПК и възможността всяко лице да се присъедини по какъвто и да е обективен начин - например с декларация, че отговоря на определени условия, излага и подробни съображения за определянето на класа засегнати лица, и доводи какво същият включва с оглед предявяването на иска срещу всички производители, които според официалната страница на МФ, са имали право да продават своите продукти в България. Излага съображения за разходите за призоваване на ответниците в чужбина, които не надвишават 2000 лв. и за разноските за експертизи - не повече от 3000 лв., като поддържа, че всички документи за твърдяните нарушения, се намират в държавни институции, болници, лекари, неправителствени организации и у ответниците, които са длъжни да ги представят, а възможните възнаграждения на процесуалните представители на ответниците следва да се определят по Наредба №1 от 9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4, те са 150 лв. за първата инстанция и подлежат на индивидуална договорка, като предварителното им определяне от съда противоречи на чл. 236 и 248 ГПК, както и съображения за обичайните разноски за пряко връчване на съдебни книжа, като връчването на съобщение не надвишава 1200 лв. за ответник и когато той има адвокат, се прилага чл. 51 ГПК, което не води до допълнителни разноски. Излага и съображения за финансовите си възможности във връзка[населено място] за заем, както и за основателността на предявения иск. Жалбоподателят сочи принципите, утвърдени от съдилищата в С. в производствата по колективни искове, постигнатите между отделни щати и тютюневите корпорации споразумения за плащане на конкретни суми, ролята на главния прокурор на съответен щат при уреждането на спорове с тютюневи компании и значението на чл. 379 - чл. 388 ГПК за възможността в България за защита на обществения интерес на големи групи от граждани, обединени като клас увредени или потенциално застрашени от увреждане лица, основана на особеното производство по колективни искове и иска, съдът, като приложи и общите правила на ГПК по отношение напътствията, които следва да даде на страните, включително за събиране на доказателства, и за тежестта на доказване, да отмени обжалваното определение и да допусне делото до разглеждане по реда на чл. 379 - 388 ГПК. С Допълнителни мотиви жалбоподателят сочи, че по повдигнатите с исковата молба въпроси, липсват постановени решения - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поддържа, че решените въпроси са: 1. при разглеждане възможностите на лицето (лицата), завело иска, да понесе тежестта от водене на делото, следва ли съдът съгласно чл.140 и 146 ГПК да посочи доказателствата, които ищецът следва да представи, 2. включени ли са хонорарите на адвокатите на ответниците в разноските по делото и 3. съединени ли са евентуалните искове за обезщетение с предявените установителни искове. Жалбоподателят поддържа, че по въпроса за определяемостта на колективния интерес, е налице противоречива съдебна практика: Опр. № 326/27.V.2009 г. по ч.т.д.№ 40/2009 г. и Опр. № 184/30.ІІІ. 2009 г. по ч.т.д.№ 164/ 2009 г., двете на ВКС, сочи и невлезли в сила определения на САС и счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е уеднаквяването на практиката по отношение дефиниране на легалното понятие ”колективен интерес” по смисъла на чл. 379 - 388 ГПК, както и че съдът следва да се поизнесе по въпроса за възможността съдът да определя дали претендираната защита касае колективен или множество индивидуални интереси, след като в исковата молба е посочен видът на засегнатия колективен интерес - правото на информация на пушачите. Жалбоподателят поддържа, че колективният иск не е съставен от множество искове, а искът е един и към него се присъединява всеки, който потвърди, че принадлежи към класа, с което ще приеме и претенцията за размера на обезщетението. Жалбоподателят извежда и подвъпроси: 1. След като в исковата молба интересът е определен като колективен, следва ли съдът да разглежда индивидуално претърпените вреди от всеки член от класа като отделни от претърпяната от класа вреда, 2. чл. 379 ал. 3 ГПК специална норма ли е спрямо чл. 45 и чл. 52 ЗЗД по отношение на индивидуалната претенция и размера на вредите на всеки член на класа, който може както да се присъедини, така и да заяви, че не желае да се ползва от решението, 3. при разглеждане на допустимостта на исковата молба допустимо ли е съдът да се произнася по въпроса за вредите и да поставя под съмнение размера им за всеки член от класа, правилно ли е при проверка допустимостта на исковата молба, съдът да се произнася за начина на определяне на кръга увредени лица, следва ли да изисква от всеки член от класа да разполага с документ, с който доказва, че принадлежи към кръга увредени лица и следва ли при проверка на допустимостта на исковата молба да приема, че всеки, който претендира да е член на класа, да приема, че е такъв и по този начин да постановява, че кръгът е определен предварително, което води до липса на предпоставки по чл. 379 ал. 1 ГПТК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение по чл. 381 ал. 3 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион -ното определение, с което не са допуснати до разглеждане предявените колективни искове срещу посочените 21 търговски дружества - производители или вносители в страната на тютюневи изделия. Изложени са съображения, че са недопустими исковете по т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9 за солидарното осъждане на ответниците да платят обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на всяко от лицата, принадлежащо към описания в исковата молба клас, по съображения, че се касае за вреди, търпени индивидуално от всяко от увредените лица - лични вреди, различни по характер и тежест за всяко лице - и не се касае за вреди, причинени на колективния интерес по чл. 379 ал. 3 ГПК. Като е посочил, че определеният с исковата молба кръг от лица, засегнати от твърдяното нарушение - потребителите на тютюневи изделия в страната - е твърде широк и практически неопределяем, като ищецът не е посочил конкретни критерии, по които могат да бъдат ясно отграничени увредените лица, които следва да бъдат уведомени за делото и които ще се ползват от решението, а при така посочения от ищеца кръг увредени лица - всички потребители на тютюневи изделия - не би могло обективно да се прецени същите употребявали ли са тютюневите изделия, произведени от ответниците, съдът е приел, че непосочването от ищеца на критерии, по които да се разграничат увредените лица и обстоятелствата, които определят кръга на същите, е пречка да се проведе производството по колективния иск. При проверка на възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските, съдът е изложил, че съгласно чл. 380 ал. 2 ГПК, ищецът е длъжен да докаже, че разполага с достатъчно средства, които да обезпечат ефективното водене и приключване на процеса. Преценил е, че с оглед броя и седалището на ответниците, производството ще е съпътствано със значителни разноски за връчване в чужбина на много съобщения и книжа, че ще е необходимо да се събере и изследва значителен по обем и сложност доказателствен материал, налагащ ползване на квалифицирани специалисти в различни области на науката и техниката, както и че са необходими разноски за процесуално представителство на ответниците. Съдът е заключил, че посочените разноски не могат да се приемат за обезпечени от ищеца с представения договор за заем и без доказателства, че разполага с достатъчно средства, за да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително и разноските, като от значение е и професионалният му опит и опитът във водене на дела със същия или сходен предмет. Във връзка с преценката налице ли са условията на чл. 380 ал. 3 ГПК - ще бъдат ли защитени интересите на увредените лица по възможно най - добрия начин, съдът е приел, че не може да се допусне разглеждане на делото и по исковете по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 на исковата молба за установяване на нарушението на изискванията за етикиране досежно съдържанието на катрани, никотин и въглероден окис, което се съдържа в една цигара, а не в посочените в опаковката брой цигари, и досежно цигарите с намалено съдържание на катрани, никотин и въглероден оксид, за които не е посочено, че съдържат други опасни вещества, добавени при обработката на тютюна, както и исковете по т. 10 за преустановяване на нарушението и за поправяне на последиците от него чрез посочване на укритата информация. От изложените от жалбоподателя въпроси, с оглед данните по делото, могат да се систематизират и конкретизират релевантните за делото въпроси: по предявен колективен иск какви процесуални действия следва да извърши съдът преди да подготви делото за разглеждане в открито заседание (чл. 382 ГПК): какво включва проверката на допустимостта на предявения иск и редовността на исковата молба, съгласно чл. 380 ал. 2 и ал. 3 ГПК, във връзка с тази проверка какви са задълженията на ищеца и на съда при събиране на доказателства, каква е проверката, която съдът прави при разглеждане възможностите на ищеца по чл. 381 ал. 1 ГПК. Останалите изложени от жалбоподателя въпроси детайлизират така посочените въпроси, а тези във връзка с приемане за участие в процеса на други увредени лица и за начина на определяне на вредите, не са релевантни за делото. По изложените важни за делото процесуалноправни въпроси няма установена съдебна практика, предвид въведената с ГПК (Д.в. бр.59/2007 г.) нова уредба на колективния иск и непродължителния период на прилагане на закона, затова тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Основателно е искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Законосъобразно е обжалваното определение в частта, в която е прието, че са недопустими исковете по т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9 за осъждането на ответниците да платят обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на всяко от лицата, принадлежащо към описания в исковата молба клас, с които искове ищецът претендира вреди, търпени индивидуално от всяко лице, а не вреди, причинени на колективния интерес по чл. 379 ал. 3 пр.посл. ГПК. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че с оглед предявените установителни искове, с тях са съединени евентуални искове за обезщетение, като колективният иск е един и към него се присъединява всеки, който потвърди, че принадлежи към класа, с което ще приеме и претенцията за обезщетението и че след като в исковата молба интересът е определен като колективен, съдът не разглежда индивидуално претърпени вреди от всеки член от класа, като отделни от претърпените от класа вреди. Съгласно чл. 379 ал. 3 ГПК, от името на всички увредени могат да се предявят срещу нарушителя искове за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение за вредите, причинени на този интерес, поради което законосъобразно въззивният съд е приел, че осъдителните искове по т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9 на исковата молба, са предявени при условията на кумулативно обективно съединяване и съдът дължи произнасяне по всеки от тях, във връзка с което е извършил преценка на допустимостта им. Като се има предвид, че ищец по колективния иск, е група лица, които не са индивидуално определени, групов субект, включващ всички лица, които принадлежат към колектива въз основа на конкретни обективни критерии, искът за обезщетение за вреди, причинени на колективния интерес по чл. 379 ал. 3 ГПК, не е иск за вредите, причинени на всяко от отделните лица, посочени в т. 7, т. 8 и т. 9 на исковата молба - за болки и страдания от кашлица и затруднено дишане, за рехабилитация и възстановяване на здравето и вреди, които не могат да бъдат отстранени следствие лекарска намеса. Така претендираните вреди, са индивидуални за всяко увредено лице от колектива - различни по характер и тежест, и не са вреди, причинени на колективния интерес. Тъй като ищецът и лицата, които желаят лично да участват в процеса, принадлежат към класа и участват като представители на класа, недопустимо е ищецът да претендира обезщетение за вреди от всяко лице и той неоснователно поддържа, че това е претенция по чл. 379 ал. 3 ГПК и че иска от името на всички увредени обезщетение за вредите, причинени на колективния интерес. Тъй като съгласно чл. 381 ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за допустимостта на предявения колективен иск, законосъобразно с обжалваното определение е прието, че предявените осъдителни искове са недопустими. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че след като в исковата молба интересът е определен като колективен, е недопустимо съдът при преценка допустимостта на иска, да се произнася предварително по въпроса за вредите и да поставя под съмнение размера им за всеки член на класа. Законосъобразно е обжалваното определение в частта относно преценката, че е неопределяем посоченият с исковата молба кръг от лица, засегнати от твърдяното нарушение на ответниците при етикирането - потребителите на тютюневи изделия в страната - и че ищецът не е посочил конкретни критерии, по които могат да бъдат отграничени увредените лица, които следва да бъдат уведомени за делото и които ще се ползват от решението. Наред с общото изискване за посочване на обстоятелствата, на които се основава колективният иск, законът предвижда допълнителни изисквания към ищеца да посочи обстоятелствата, определящи кръга на лицата, съставляващ груповия процесуален субект и липсата на тези допълнителни изисквания към съдържанието на исковата молба, посочени в чл. 380 ал. 2 ГПК, съставлява нередовност на същата. Ищец по колективния иск е класът (колективът), група лица, които не са индивидуално определени, групов субект, състоящ се от лица, определяеми по определени обективни признаци, характеризиращи колектива (класа). Принадлежността към колектива се определя въз основа на обективни критерии, свързани с конкретни особености на нарушението, осъществено в определен период от време и в определено пространство, а лицата, които предявяват иска, са особен вид представители на колектива (класа), които извършват процесуалните действия от негово име и за негова сметка. С предявяването на иска се упражнява правото на защита на всички лица, включени в класа, и искът се предявява от името на колектива. Определяемостта, която законът изисква, е свързана с реализиране последиците на колективен иск, включително получаване на обезщетение за вредите, причинени на колективния интерес, поради което кръгът лица следва да отговаря на обективни критерии, което дава възможност за установяване на засегнатите от нарушението на ответниците. Без ищецът да очертае критериите, по които обективно да се определи засегнатият колективен интерес, е нередовна исковата молба, включително в частта по исковете за установяване нарушението на ответниците, тъй като от нея не може да се изведе процесуалната легитимация на засегнатите лица. Затова е неоснователен доводът на жалбоподателя, че при проверката на допустимостта на исковата молба, съдът не може да се произнася за начина на определяне на кръга увредени лица, след като това е предвидено в чл. 382 ал. 1 ГПК. Правилен е изводът на съда, че така, както е предявил колективния иск - от потребител на тютюневи изделия, произведени или внесени в страната от ответниците - ищецът не е изпълнил задължението да посочи кои обстоятелства определят кръга увредени лица и начина, по който предлага да бъде разгласено предявяването на иска. Непосочването от ищеца на критерии, по които да се разграничат увредените лица и обстоятелствата, които определят кръга им, което е изискване за редовност на исковата молба по чл. 380 ал. 2 ГПК, е пречка да се проведе производството по колективния иск. При посочения от ищеца кръг увредени лица - всички потребители на тютюневи изделия - не би могло обективно да се прецени същите употребявали ли са тютюневите изделия, произведени и разпространявани от ответниците и несъдържащи в етикетите си сочената от ищеца информация. Освен качеството потребител на цигари, произведени или внесени в страната от ответниците, нарушили задължението за посочената в исковата молба информация в опаковката и етикирането, ищецът следва да добави и други квалифициращи признаци, за да бъде определяем субектът на процесуалното правоотношение - ищец - марка и вид цигари, период от време на производство и разпространение в страната от ответниците и др. Едва след като приеме, че процесуалното представителство на ищеца е в съответствие с изискванията на закона, че исковата молба е редовна и че лицата, предявили иска, отговарят на условията по чл. 381 ал. 1 ГПК, пред съда се поставя въпросът за подготовката на делото за разглеждане и съгласно чл. 382 ГПК в открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата им по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица и начина за разгласяване на предявяването на иска, и определя подходящ начин на разгласяване и срок, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно. Законосъобразно е обжалваното определение, с което след обсъждане на събраните доказателства и доводите на ищеца, съдът не е допуснал разглеждане на делото, тъй като ищецът не е доказал, че му е възможно сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес и да понесе тежестите, свързани с воденето на делото. Съгласно чл. 380 ал. 3 ГПК към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с воденето на делото, включително и разноските, като съдът служебно проверява, съгласно чл. 381 ал. 1 ГПК, налице ли са описаните изисквания, в хода на която проверка може да изслуша ищеца в открито заседание. Дали по конкретното дело ищецът е изпълнил задължението да докаже, че има възможност сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските, е въпрос, който подлежи на конкретна преценка с оглед качеството на правния субект, предявил иска (юридическо лице - организация за защита срещу съответни нарушения, организация, създадена ad hoc или физически лица) от името на класа и въз основа данните по отделното дело. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 59 от 20.І.2011 г. по ч.т.д.№ 81/2010 г. на Софийски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: